В секи, който все още не е извадил разсадите си с домати, краставици, боб, тиквички, се оказва, че е спечелил.
Масови оплаквания за разсад, който не расте, за повехнали и попарени листа на растенията с домати, краставици и боб пълнят градинарските групи във Фейсбук.
Повечето от хората буквално са загубили отгледаните с труд растения, а други ще трябва да ги засаждат наново.
Времето
Повечето от обясненията са с времето. Слънцето е силно през деня, но календарът показва друго, казват опитните зеленчукопроизводители. Въпреки горещите дни, нощите са студени, а на много места стопаните съобщават за паднали слани.
Паднала е слана през нощта, какво се чудите, вечер става много студено, рано е за зеленчуци на открито, трябва вечер да се слага найлон отгоре, задължително да се завиват вечер, а през деня да се откриват на слънце, съветва един от участниците в агрочата във Фейсбук.
Сланите най-често падат към 6 сутринта или около 7 часа.
Роса
Друг проблем, за който се съобщава при ранния разсад, е прекопаването в неподходящо време.
Ако сте прекопали насажденията с боб сутринта и е имало роса, то растенията са попарени, обясняват вещите в градинарството.
Според тях боб се копае в слънчево време по обяд. Ако обаче връхчетата са живи, ще оцелее. Ранното засяване на боба или изваждане на разсадите с цел ранна реколта се оказва повече от вредно заради студените нощи и утрини.
Неписано правило е, че бобът се сее, когато цъфне дюлята, а бамята щом цъфне акацията.
Влажна земя
Полезен съвет за това кога трябва да се окопават младите разсади отново е свързан с росата.
От съседа научих, че никога не се копае, докато не се вдигне росата. От баба зная, че не се копае, когато е много горещо. Ако земята е била влажна, а слънцето силно се е попарил от влагата при копането, затова прекопаването се прави привечер, споделя опит друг участник в чата.
Според други участници пък трябва да се забрави реколтата, ако растенията са попарени.
Стрес
За да не се развиват растенията, е възможно да са стресирани от голямата разлика между дневните и нощни температури. Затова е трябвало да останат още малко време в оранжериите, сега ще им трябва повече време да се адаптират.
Когато не са защитени от студа през нощта и сланата сутрин, започват да жълтеят.
Покриват зеленчука с касетки
Едно от подръчните средства за защита на краставиците от силните жеги и после студ през нощта са стари касетки от краставици.
Те им правят шарена сянка, проветряват се, а през нощта ги пазят. Когато растенията се адаптират, щайгите се махат. Също така, преди да се извадят младите растения навън трябва предварително да се закаляват.
Друг вариант за защита от студа е вечер пипер, домати да се покриват със срязани пластмасови бутилки, но да е отворена, за да дишат.
През деня, когато е горещо, се маха. Така докато преминат стресовите температури и растенията се климитизират. Щом е се стализират първите листенца ще паднат и ще подкарат нови.
Закалка на лехите с чай от коприва
За да се закали крехкия разсад, е добре да се закали с чай от коприва. Престоява една вечер. След това се разрежда с вода 1:4 и тогава с него се полива.
Друг вариант за краставици и домати, например е като се кисне коприва за 2 седмици на слънце, след това се разрежда с вода 1:4 и с това се поливат лехите през 10-12 дни два или три пъти.
Мрежи защитават овошки и зеленчук
Друг вариант, който практикуват по-големите ферми в Западна Европа, но вече са популярни и у нас е да се покриват овощните градини с мрежи.
Те пазят растенията от градушки, от слана и прегаряне. Подръчен вариант на тези мрежи са полиетиленовите покривала върху зеленчуковите разсади.
С тях те се покриват през нощта, а през деня се махат, но когато слънцето изгрее.
Градушките намаляват през май, е засилват се през юни
Сезонът на градушките вече е обявен официално за стартирал и тепърва това е заплаха, която предстои за земеделците.
Особено потърпевши могат да бъдат малките фермери. Според Цветелина Димитрова, метеоролог и директор в Изъплнителна агенция на борба с градушките през последните години се очертава тенденция, в която честотата на градушките през май намалява, което е нетипично.
Дали ще е така тази година, никой не може да бъде сигурен. В същото време, според нея се увеличават през юни, като силата им нараства през втората половина на юни и юли.
От друга страна стартирането им започва още през април и вероятно тези процеси са свързани с изменението на климата. Но не е доказано. С две думи през април наблюдаваме интензивност, която преди е била характерна за май.
В същото време през май пък намаляват, за сметка на юни и юли. За да кажем, че това е тенденция трябва да минат 20 години и трябва да се следи периодичността, обобщи Димитрова.
Кожух от вар пази малини и плодни дръвчета
Кожух от вар пази плодните дръвчета срещу измръзване, припомни Божидар Петков, шеф на Асоциация на малинопроизводителите.
Той разказа, че овощарите варосват за 40 минути над 3000 дръвчета на възраст 12 години.
За целта ни бяха нужни единствено овощарска вар, прилепител, обикновена вентилаторна пръскачка и един механизатор, каза той.
Фактически иновацията е белият „термокожух“, който се образува с вата. Благодарение на него се забавя вегетацията с 10-25 дни в зависимост от концентрацията на работния разтвор.
Обилни поливки срещу мраз
За подобен механизъм срещу измръзване разказва и агрометеорологът доц. д-р Калинка Кузмова от Аграрен университет-Пловдив.
Просто овошките трябва да се варосат или напоят в навечерието на застудяването.
Подобна технология използват в една от най-големите ябълкови градини в Словения. Там срещу застудяване обливат овошките с мъгла от вода чрез специална машина, за което Агротелеграф писа.
Има два класически метода, които се прилагат за предпазване на овощните дръвчета - задимяване и замъгляване, обясни доц. д-р Калинка Кузмова.
Палят се купчинки между овощните насаждения и тези огньове предизвикват димна завеса.
Светлана Трифоновска
