Ч етвърта Неделя след Възкресение Христово (30 май) е посветена на срещата на Христос с жената Самарянка. За нея се разказва в четвърта глава на Евангелие от Йоан.
Четвърта Неделя след Възкресение Христово (30 май) е посветена на срещата на Христос с жената Самарянка. За нея се разказва в четвърта глава на Евангелие от Йоан.
„Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: Дай Ми да пия. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Йоан, 4:6-9)
Жива вода
По това време между юдеите и самаряните царяла вражда и нетърпимост. Самаряните са били част от голямото израилско царство, но след властването на цар Соломон попаднали под властта на езически идоли. Така вярващите в единния Бог гледали на тях с презрение и дори заобикаляли земите им. Господ Иисус Христос, юдеин по плът, още веднъж със Своето присъствие обаче нарушава земните принципи, показвайки, че Неговото Царство е Царство на новия живот, в което вече няма иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28), а всички са Божии чеда и братя и сестри в Духа.
Иисус отговаря на жената, че само ако знае кой е Онзи, който стои пред нея и й иска вода, тя сама би изпросила от Него, и Той би й дал вода жива. Такава, че „който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. (Йоан, 4:10-14)
Духовна жажда
Тези думи на Иисус са обект на тълкувание от хиляди години. С тях изглежда Господ изпраща две послания. Първо, показвайки, че и Самият Той може да почувства глад, жажда, умора, ни разкрива, че същевременно е и Човек, подобен на нас, хората, във всичко освен в греха. Второ, тръгвайки от телесната жажда, в разговора с жената Самарянка Христос показва, че съществува и една друга жажда – духовна, жажда за вечност, за безсмъртие, за нетление, която може да утоли само Бог.
В следващия епизод Иисус за пореден път доказва, че за Него и Господа, който Го е пратил, тайни няма. Той се обръща към самарянката така: „Иди повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: Нямам мъж. Иисус й казва: Добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк! (Йоан. 4:15-19).
Тук Христос й открива, че иде час и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина. Така той променя дотогавашното вярване в Светите земи, че само еврейският народ е избран народ и че само Йерусалим е мястото, където човек може да се покланя на Бога и да общува с Него.
Свидетелка
А на нейните думи: Зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести, Божият син отговаря: Аз съм, Който говоря с тебе (Йоан. 4:25-26).
Така още веднъж Господ показва, че не избира хората, пред които се разкрива, нито по пол, нито по възраст или богатство или положение в обществото. Защото Той може да промени живота на всеки, стига да му се помоли.
Прозрение
Според тълкуватели на Библията с това евангелско събитие Творецът обаче ни разкрива и още нещо. А именно, че мястото на срещата с Бога всъщност не е нито храмът, нито някое шумно рекламирано място за поклонение на планетата. Срещата между Бога и човека се случва в човешкото сърце в пространството на „Духа” и „Истината”, които се вселяват у всеки, живеещ с вяра.
Монитор
