К ак да бъде най-полезен за близките си в сложната ситуация, в която сме заклещени? Как да наложи на волната си натура нужната самодисциплина? Кога той и колегите му ще се върнат на сцената? И каква ще бъде публиката, ще иска ли да гледа онзи театър, с който преди 3 месеца се е разделила? Ще протече ли покривът, ще издържат ли инсталациите до отдавна планирания колосален ремонт в бялата сграда на бул. „Янко Сакъзов“ 23?... Тези и още куп други въпроси днес се въртят в главата на Ириней Константинов – вдъхновяващ актьор, от 12 години успешен директор на театър „София“ и човек с озарена душа.
Как да бъде най-полезен за близките си в сложната ситуация, в която сме заклещени? Как да наложи на волната си натура нужната самодисциплина? Кога той и колегите му ще се върнат на сцената? И каква ще бъде публиката, ще иска ли да гледа онзи театър, с който преди 3 месеца се е разделила? Ще протече ли покривът, ще издържат ли инсталациите до отдавна планирания колосален ремонт в бялата сграда на бул. „Янко Сакъзов“ 23?... Тези и още куп други въпроси днес се въртят в главата на Ириней Константинов – вдъхновяващ актьор, от 12 години успешен директор на театър „София“ и човек с озарена душа.
Отговорът, който за начало дава на всеки от тях, гласи: „Запази спокойствие! Дишай дълбоко! Всичко ще се оправи! И тази криза няма да те пребори!“.
Лидер по призвание и по астрологично предначертание, Овенът Ириней е приел като своя мисия да поддържа равновесието в трупата и да неутрализира напреженията вкъщи. Защото и при дългогодишни професонални партньорства, и при семейно съжителство в режим 24/7 понякога може да прехвръкнат искри. „Сега повече от всякога е важно е да си толерантен към другия, да го разбираш, да го успокояваш, да си казвате добри думи, да намирате поводи дори да поспорите, теми, за които да се захванете, за да водите разговор, да гледате филми, да слушате музика заедно...“, изброява актьорът съставките на рецептата за хармония в двойката. Неговата съпруга Анна-Мария е графичен дизайнер и тандемът често се радва на своите общи открития и в Интернет-пространството. Според Константинов, особено градивно в момента е споделените думи да водят до действия, за които дотук все не е оставало време. „Аз например си подредих библиотеката в моята стая. Изпитах огромно удоволствие, защото
видях колко хубави книги имам
Една част от тях, за щастие неголяма, са останали непрочетени – отделих ги. Други заглавия ме предизвикаха пак да препрочета неща, които на моите години вече звучат по друг начин“, доверява той.
Както при всички нас, и при него извънредното положение, поне за известен период, е сложило кръст на някои дълго лелеяни намерения. В личен план – прекъснало е преждевременно ски-сезона му в планината, благодарение на който поддържа гъвкав актьорския си инструмент – тялото. В работен – отложило е мащабния проект на театъра „Пер Гинт пътува“, с който се канят да обикалят страната и да омагьосват зрителите с гениалното произведение на Ибсен. Решенията, взети от него по логистиката на мегаремонта, също са на стендбай. „Но това не ме отчайва, напротив. Нямам търпение да започна наново. Осъзнах колко приятно и красиво всъщност е било ежедневието, от чиято рутина понякога сме се оплаквали“, казва Ириней Константинов.
Той наблюдава как животът в криза се променя в движение. И най-забележимата промяна се случва с хората. „Имам чувството, че погледите станаха други. Аурата на всеки един стана по-мека, станахме по-внимтелни един към друг. Да си вдигнеш маската, когато се разминаваш с някого, ако преди това си я свалил; да спазваш възпитано дистанцията от 2 метра; да поздравиш непознат – като че ли сме усвоили тези уж елементарни, но съществени неща. Струва ми се, че желанието за
безмълвна комуникация помежду ни
вече не ни е чуждо“, смята именитият актьор. Естествено, има си своите опасения, че динамичният „нормален“ живот, който все някога ще се завърне, може бързо да ни отнеме онова хубаво, до което сме достигнали в деликатното „кризисно“ общуване. И за да не бъде така, цитира фраза от молитвата на поета Атанас Далчев към Бога: „Научи ме пак на простота...“. Ириней се надява, че човечеството е разбрало урока, който бедствието с коронавируса му изнася...
Константинов е захранен с вяра от най-ранно детство. Не е тайна, че чичо му, висш духовник – архимандрит Ириней, на когото е кръстен, изчезва безследно след 9 септември 1944 г., а семейството на баща му, адвоката Борис, е изселено във ветровитата Сливница. Но никой не може да „интернира“ от днешния зрял мъж прекрасните великденски спомени на оня Иринейчо с късите панталонки... „Има неща, които всяка година се случват по един и същи начин, но ги чакаме с нетърпение и никога не ни омръзват. Възкресението е сред тях. Ще се пости ли последната седмица, ще се съберем ли близките, ще ни изненада ли красотата на обагрените яйца... И това на фона на онази духовност и благодат, които се чувстват в църквите, желанието ни да не пропуснем нито миг от ритуалите в последните дни преди празника... При мен това е много силен спомен от детството, винаги е било по този начин“, казва актьорът и изповедта продължава: „Баба ми попадията ме хващаше за ръка и ме водеше да се причестя в църквата. То ставаше тайно, но понеже тя беше „с връзки“ в храма, влизахме от задния вход. За мен всичко беше тайнство, което очаквах с нетърпение – от обличането на новите дрешки до извървяването на пътя до църквата и прибирането вкъщи след това. Нафората и виното – Христовата плът и кръв върху езика, като че ли ме бяха повдигнали и ме бяха направили по-висок“, връща лентата Ириней. В последните години двамата с Анна-Мария в нощта на Възкресение по традиция посещават църквата на Семинарията, която е съвсем близо до къщата им. Службата на свещениците там става все по-добра и по-добра, те започват все повече да говорят на хората на разбираем за тях език, констатира той. „А когато в полунощ забият камбаните, сякаш
всички сме крехки като счупени яйца
И се прибираме на върволица със свещ в ръка и със светнали, по-добри лица“, разказва Константинов. Той е наясно, че тази година Великден ще е различен. Но няма проблем с това. „Моят дядо, старият поп Константин, казваше: „Не е нужно да ходиш в църквата, ако нямаш възможност. Молитвата ти ще бъде чута отвсякъде, ако я отправяш искрено, от сърце към Бога“, припомня си актьорът и от свое име добавя: „Хората могат да се помолят от къщите си, Бог няма да им се разсърди. По-голямото щастие ще е да останат здрави“.
И по друга причина неговият Великден утре няма да е същият като предишните. Обикновено за празника тук от Лондон пристигат дъщеря му от първия брак – Екатерина, с внучката Вивиан. Миналата година по това време момиченцето изненада дядо си за 70-годишнината му и дори се качи с него на сцената на театър „София“ след юбилейния спектакъл „Развратникът“ по пиесата на Ерик-Еманюел Шмид. Сега това няма как да се осъществи, защото и на Острова положението е сериозно и карантината важи с пълна сила. Дядо Ириней се утешава с факта, че Виви, дни преди мандалото за публични събирания да хлопне, е била приета в едно от най-престижните училища в британската столица: ако събитието с малкто се беше забавило, щеше да бъде отложено незнайно за кога...
Как би реагирал в днешната ситуация енциклопедистът Дидро – героят на Ириней в „Развратникът“, последната му премиера преди театрите да затворят врати? „Вероятно, както свидетелства и цялата му философия, би погледнал живота и от двете му страни – и тъжната, и виталната. Той казва: „Да оставим след себе си“ – да усъвършенстваме онова, което сме получили в наследство от природата, да го превърнем в крачка напред, да дадем повече знания и радост за хората, отколкото са имали преди. Върху това трябва да се трудим всички“, убеден е актьорът. И като един истински мъдрец отива да поработи в градината си – неговото спасение, където всичко се развива, зеленее, расте. За да може в един близък ден пак спокойно да седне в двора зад старата къща в „Лозенец“, да се вслуша и да чуе думите и тишината в себе си...
Монитор
