П ървите аудиозаписи, направени на Марс, разкриват, че Червената планета е тиха, като от време на време я спохождат пориви на вятъра, предаде АФП. Но двете различни скорости на звука там ще предизвикат странен ефект със забавяне на чуването, изтъкнаха учените.
Турбулентност
След като роувърът „Пърсивиърънс“ на НАСА кацна на Марс през февруари м. г., двата му микрофона започнаха да правят записи, което позволи на изследователите за пръв път да чуят какво става на Червената планета. В статия в сп. „Нейчър“ учените публикуваха първия си анализ на петте часа звуци, регистрирани от микрофоните на „Пърсивиърънс“. „Аудиозаписът разкри по-рано непозната турбулентност на Марс“, заяви д-р Силвестър Морис, астрофизик от университета във френския град Тулуза. Той е основният автор на проучването и съвместен научен директор на монтирания на главната мачта на уреда „СуперКам“ (с размер на кутия за обувки), където се помещава основният микрофон.
Роувърът Пърсивиърънс изследва марсианския кратер Йезеро вече повече от една година.
Децибели
Международният научен екип е прослушал полетите на малкия хеликоптер „Индженюити“, който е сестрински кораб на „Пърсивиърънс“. Изследването за първи път потвърди, че скоростта на звука на Марс е по-ниска - той се движи с 240 метра в секунда в сравнение с 340 метра в секунда на Земята. Това се очакваше, тъй като атмосферата на Червената планета е съставена от 95% въглероден диоксид - в сравнение с 0,04% на Земята, и е около 100 пъти по-малко, което прави звука с 20 децибела по-слаб, се казва в проучването. Но учените били изненадани, когато звукът, издаван от лазера при изследването на скалите, се разнесъл с 250 метра в секунда - с 10 метра по-бързо от очакваното. "Малко се паникьосах - признава Морис. - Казах си, че едно от двете измервания е грешно, защото на Земята има само една скорост на звука".
Забавяне
Учените открили, че на повърхността на Марс има две скорости на звука - една за високочестотните звуци, като изщракването на лазера, и друга за по-ниските честоти, като свистенето на ротора на хеликоптера. Това означава, че човешките уши ще чуят високите звуци малко по-рано. "На Земята звуците от един оркестър достигат до вас с една и съща скорост, независимо дали са ниски или високи. Но представете си на Марс, ако сте малко по-далеч от сцената, ще има голямо забавяне", казва Морис. "Всички тези фактори биха затруднили разговора на двама души, които са само на пет метра един от друг", се казва в изявлението на френския изследователски институт CNRS.
Иначе на Марс е толкова тихо, че учените многократно се опасяваха, че нещо не е наред, вероятно спомняйки си за два неуспешни предишни опита през 1999 и 2008 г. да запишат звук там. "Там има малко естествени източници на звук с изключение на вятъра", казват учените в изявление, свързано с проучването.
Микрофоните доловили и многобройни скърцащи звуци, когато металните колела на роувъра взаимодействали със скалите. Записите може и да предупреждават за проблеми с „Пърсивиърънс“, както когато шофьорите усещат, че има нещо нередно, когато колата им започва да издава странни звуци. Морис заяви, че е почувствал, че „научната авантюра“, която е поел, като е пратил микрофони на Марс, се е увенчала с успех. А Тиери Фуше от Парижката обсерватория, който също участва в проучването, изтъкна, че слушането на турбуленцията „ще ни позволи да усъвършенстваме цифровите модели за прогнозиране на климата и времето“.
Червената стрелка посочва микрофона на СуперКам, който е дълъг 3,4 см и тежи 13 грама.
Откриха ледени вулкани на Плутон
Странни формирования на повърхността на Плутон, каквито не са наблюдавани досега в Слънчевата система, сочат, че ледените вулкани са били активни до относително скоро на планетата джудже, предаде АФП. Агенцията се позова на резултати от изследване, публикувани в "Нейчър комюникейшънс". Анализ на снимките от сондата на НАСА "Ню хърайзънс" сочи, че вътрешната температура на Плутон е останала по-висока, отколкото се смяташе преди, за достатъчно дълго време, за да бъде възможен този феномен. Вместо да бълват лава, ледените вулкани отделят "гъста влажна смес от вода и лед, а вероятно дори и твърди компоненти като при ледниците на Земята”, каза за АФП Келси Сингър, планетолог в Югозападния изследователски институт в Колорадо, който е съавтор на изследването.
Стефан Цончев
