0

Н а Балканите, като на Балканите. Всички сме велики и по-добри от нас няма. Така с чувство за хумор коментира един от българите, завърнали се от Америка раздаването на наградите по време на Винения балкански конкурс в София. За него Телеграф писа в предишни броеве. За уточнение, конкурсът се проведе в Белград седмица преди това, а в София, откъдето всъщност тръгна състезанието преди повече от шест години беше и самото представяне. Събитието спечели популярност и от тази година всяка страна на Балканите ще бъде домакин на ротационно. Така още първата вечер на откриването от зам.министъра на земеделието Лозана Василева безброй изби от Балканите получиха трофеи и отличия. За протокола да отбележим, че Вила Мелник беше почетена като с отличие за най-добро представяне, а Красимир Коев, шеф на лозата и виното подчерта, че е избрана в Калифорния за една от най-добрите изби в света.

А Trijumf Selection на сръбската изба Vinarija Aleksandrović бе обявено за най-доброто вино на Балканите за момента.

На Балканите, като на Балканите. Всички сме велики и по-добри от нас няма. Така с чувство за хумор коментира един от българите, завърнали се от Америка раздаването на наградите по време на Винения балкански конкурс в София. За него Телеграф писа в предишни броеве. За уточнение, конкурсът се проведе в Белград седмица преди това, а в София, откъдето всъщност тръгна състезанието преди повече от шест години беше и самото представяне. Събитието спечели популярност и от тази година всяка страна на Балканите ще бъде домакин на ротационно. Така още първата вечер на откриването от зам.министъра на земеделието Лозана Василева безброй изби от Балканите получиха трофеи и отличия. За протокола да отбележим, че Вила Мелник беше почетена като с отличие за най-добро представяне, а Красимир Коев, шеф на лозата и виното подчерта, че е избрана в Калифорния за една от най-добрите изби в света.

А Trijumf Selection на сръбската изба Vinarija Aleksandrović бе обявено за най-доброто вино на Балканите за момента.

Въртяха чаши

Толкова много и различни награди, че публиката, вече опиянена от тънки и плътни балкански вина не можа да запомни кой получава трофей, кой медал и кой е отличен. Независимо от всичко хората се радваха на божествените напитки, познати и непознати вдигаха тостове на български, сръбски, гръцки, македонски и всякакви нашенски си езици. А между щандовете на избите с всякакви вина от всички страни на колоритния Югоизток се тълпяха и въртяха чашите с омайващата напитка жени и мъже, млади и зрели посетители.



Трофеи

И никой на никого не се сърдеше и не придиряше. Въпросът с наградите си го разрешихме по наш си Балкански начин. За всеки по нещо и с право. Защото вината по щандовете бяха повече от невероятни. А търговците, които представяха напитките владееха до виртуозност техниките. Със сипването, със загадъчните погледи, със затаяването на дъха докато клиентът, след като завърти виното в чашата отпие. Истинско представление, в което балканския творчески гений показа на какво е способен. Да пие от всичко, да го оценява и въпреки количествата, да не се напива до безпаметност.
Сърбия.

Една от големите изненади на конкурса бяха вината от Сърбия, която съвсем доскоро беше известна на Балканите с малиновите си и дюлеви ракии. Самите сърби си признаваха, че нямат винени традиции, защото пият македонско и от Черна гора, но очевидно много бързо са се взели в ръце и наваксаха във винопроизводството.

Македония

Македония този път изненада публиката освен с Тиквешките си вина познати на бълагарите и с Вранец. Тънки и пивки, досущ като домашни, но не съвсем. В интерес на истината, точно този тип вина започват да превземат преситените и префиненин вкусове на ценителите на божествената напитка.
Естествени.

И ако до съвсем скоро колкото по-префърцунени, толкова по-търсени бяха вината, то от две години насам, модата сякаш се смени. Розето продължава да е актуално, но избеляло, почти бяло и леко. Последвано от мускатовите, но с вкуса на домашна изба. Жените, все още държат преднина пред мъжете по консумация на виното, но дамите търсят все повече вкуса на избата на дядо.

Носталгия

Това, което се налага като впечатление, че специално в България са се родили множество малки семейни винарни, някои от тях с до 100 дка лозя. Както на Юг, а особено в Северозападна България. Трогателно е да видиш как главата на семейството подпомаган от съпругата и децата предлага виното, което семейството е направило през последните три години и в повечето случаи в чест на предците. Така се появиха любопитни вкусове на сира от Югоизточна България, а Врачанската Теменуга е на път да се превърне отново в хитът на Северозапада.

Сухо

Разликата е, че ако този уникален мискет от времето на соца се предлагаше полусух и свръхароматен сега може да се намери от две изби като сухо бяло вино. Едната е Врачанска, другата от село Типченица в Искърското дефиле. Истината е, че теменугата събра овациите и на много чужденци от Западна Европа.
Старата гъмза.

Друг сорт, който буквално беше изчезнал от лицето на България отново триумфално се връща на сцената. С нови лозови масиви от винарни от Северозапада. Както от Видин, така и от Белоградчик. Една от тях освен българско, предлагаше за дегустация и словенско бяло вино, истински шедьовър, според дамите, които го отпиваха.

Сирена и зехтини

Освен божествените напитки, няколко щанда предлагаха изкусни сирена и месни мезета. Но един от най-предпочитаните беше този с най-финия испански зехтин, малка бутилка от която струваше около 40 лв. Търговците предлагаха и зехтин от Иберийския полуостров специално за деца. Но най-доброто мезе на феста беше залче хляб, потопено в аротамен зехтин.