„Ням като риба“ - кой не знае тази поговорка!
Но екологът от Корнелския университет Арън Райс твърди, че е време да се откажем от този стереотип, тъй като рибите могат да разговарят от цели 155 милиона години, предаде Би Би Си.
Като птици
Според д-р Райс подводният свят е пълен с гукане, чирикане, бухане и виене, подобно на звуците, с които е изпълнена гората. А кораловите рифове са истинска дискотека, като главните „солисти“ там са именно рибите. „Отдавна знаехме, че някои риби имат способността да издават отделни звуци, но това винаги се смяташе за рядко изключение от правилата“, изтъкна екологът. Ихтиолозите разсъждавали по този начин въз основа на това, че на рибите не им е нужна реч, тъй като всички необходими съобщения те предават с цвета си, с движенията си или в краен случай с електрически импулси. Но както станало ясно, светът на рибите е многогласен и някои от дори пеят по изгрев и по залез като птиците.
Внимание
„Ние не обръщахме на това внимание, тъй като по правило не виждаме и още повече не чуваме рибите, а специалистите в областта на подводната акустика отделят цялото си внимание на китовете и делфините – подчерта колегата на Райс от Корнелския университет, неврологът Андрю Бас. - Но и рибите имат гласове!“. След като проучили внимателно анатомичната структура на рибите и записи от звуците, които те издават в различни диапазони, Райс и колегите му намерили няколко физиологични черти, които позволяват на рибите от групата на лъчеперите (Actinopterygii) да издават звуци само с помощта на гласните струни. Това между другото е много голяма група, в която влизат над 34 000 животински видове.
Адаптация
„Те могат да скърцат със зъби или да издават звуци за сметка на движенията на тялото във водата, като освен това в хода на еволюцията при някои от тях са се развили различни специализирани характеристики – пояснява Райс в своята разработка. - Може би най-разпространена е адаптацията на мускулите, свързани с плавателния мехур. Например у рибата жаба мускулите на плавателния мехур се свиват най-бързо от всички гръбначни същества в света. А това вече е високотехнологична адаптация“.
Бъбривци
Като цяло, според изчисленията на учените, най-вероятно две трети от 175-те семейства на рибите общуват с помощта на издавани от тях звуци. Освен това, съдейки по всичко, „рибешкият език“ е възникнал преди около 155 милиона години. Горе-долу по същото време, когато са „заговорили“ сухоземните гръбначни животни – нашите далечни прадеди. „Ако се замислим, рибите могат да правят всичко: те могат да дишат, да летят, да ядат каквото искат. Така че аз изобщо не съм изненадан от способността им да издават звуци“, признава д-р Райс.
Както е и при хората, някои риби са по-разговорливи от другите. Като едни от най-големите бърборковци могат да се отличат сомът и рибата жаба. Но Райс прави уговорката, че не всички видове са минали през „прослушване“. Възможно е в природата да има и други водни обитатели, които обичат да говорят.
Стефан Цончев
