- Г-н Господинов, за рибния сектор и този на аквакултурите се сещаме около Никулден и Благовещение, а около вас винаги има интересни новини.
- Най-важното е, че добиваме, обработваме и преработваме, експедираме качествени и безопасни храни. Продаваме на екзотични дестинации, за които мнозина си мечтаят. В нашата асоциация членуват и фермери, като около 35% от тези, които развъждат риба и миди, са при нас. Също 27 фабрики, които преработват и продават над 70% от продукцията в България, имаме и 53 риболовни съда, като 23 са лодки и с тях ловим 61% от рибата, която се добива. Въпреки че според официалната статистика консумацията на риба е под 10 кг, неофициалната, която се базира и на нашите наблюдения, е, че в България тя вече е стигнала 10 кг на глава от населението. Разминаването си го обяснявам с това, че НСИ не може да обхване изцяло улова, като например тази, която идва от спортния риболов, и др.
- На колко възлиза вносът на риба?
- Внасяме около 50 хил. тона риба и други водни организми. Ловим 15 хил. т от Черно море и Дунав, развъждаме риба и миди 15 хил. т официално, 10 хил. тона ги изнасяме като преработени. Останалите 70 хил. тона, като се разделят на 7 млн. души население, е 10 кг на човек по данни на БГ „Фиш“. Имаме за какво да се гордеем - риба консумират и млади, и стари Препоръчват я неслучайно нутриционистите, защото има незаменими аминокиселини, освен това не съдържа съединителна тъкан и лесно се усвоява. Що се отнася до нашите фабрики, имаме страхотен самоконтрол, съответно с въведени системи HACCAP с много високо ниво на хигиена. Неслучайно след закриването на част от предприятията в Северна Африка за преработка на скариди ние взехме този бизнес и изнасяме за Западна Европа.
- Защо преработката на скариди се е прехвърлила в България?
- Защото в Северна Африка повечето от предприятията не могат да издържат на високите критерии за хигиена, които има Европа, а при нас те са на много високо ниво. Дори на по-високо от фабрики на Запад. Затова в България влизат прясно замразени от Азия, преработват се в подходящи опаковки и заминават за Западна Европа. Също така преработваме и пушим сьомга, продаваме в далечна Азия, Иберийския полуостров. Продаваме миди и цаца на Румъния.
- Защо изнасяме цаца за Румъния?
- Защото при тях е плитко и не може да се лови. При тях тя се люпи, а при нас расте, ние я ловим и продаваме голяма част от улова в Румъния, Португалия, която е голям консуматор на цаца, в Англия също. Иначе внасяме над 200 риби и рибни продукти, голяма част от тях изнасяме с добавена стойност на тези, които я добиват. Много са добри преработващите ни фабрики. Специалистите и мениджърите завършиха в Западна Европа имаме и САЩ, държим си здраво работниците да не ходят да мият чинии в Западна Европа. При нас има двама шведи, които живеят тук, наблюдават самоконтрола, който осъществяваме, и постоянно се чудят как може на толкова високо хигиенно ниво да се работи. Когато дойдат азиатци да купуват рапани, два дни стоят и гледат фабриките, обикалят, снимат. И когато фирми от Китай сключат договор с нас, това означава, че нещата са на високо ниво. Истината е, че е от значение. Но много важно е да се каже, че по нашите географски ширини няма заразно заболяване, което се предава от рибите на хората, нито от мидите и други морски продукти. Същото важи и за тези от реки и езера. Затова казвам - яжте повече българска риба. Още в древността гърците са казвали, че заменят една торба сол срещу 1 кг черноморска риба. Рибата от Черно море има по-хубав вкус и качества и не е случайно, че е по-скъпа от средиземноморската. Затова в ресторанти може да ти се случи да те заблудят със средиземноморски сафрид вместо черноморски, но нашият се познава по това, че е по-малък. Голяма част от нашите фирми не продават на вътрешния пазар, защото има по-скъпо платени и по-лесни договори. А и много от продуктите ни не са по джоба на българина. Сключваме договори за рапаните с някои фирми от Китай, Южна Корея, Япония.
- Откога преработваме скариди и за къде ги изнасяме?
- В две предприятия, внасяме ги замразени, мариноваме ги, пакетираме и заминават за развити западноевропейски държави, които консумират скариди. От преработката на рибни продукти извършваме пушене, веене, мариноване, консервиране. Също така внасяме и скумрия, която правим на консерви и изнасяме. Една десета от консервите ни се продават в България, всичко останало излиза и носи добавена стойност на страната.
- А мидите?
- Изнасяме черни миди, като две трети купува Румъния, имаме сключени договори със Северна Ирландия за доставка на шоково замразени миди, които отглеждаме във ферми на Черно море. Те са много вкусни, както и белите миди. Причината е в особената биохимия на Черно море, която придава особени вкусови качества на морските продукти. Изнасяме и за Италия. Половината от пъстървата, която произвеждаме, продаваме в Западна Европа и това е единственият сектор от животновъдството, който бележи ръст от падането на комунизма, защото два пъти е увеличено производството.
- Преди две години казахте, че сме сред световните лидери по износ на черен хайвер от моруна. Все още ли е така?
- Да, България е сред водещите световни износители на черен хайвер от моруна. Имаме над 1500 т родителски стада от есетра. Но не се изнася нито моруна, нито есетра, те са забранени за улов. Отглеждат се във ферми, а черният хайвер, който произвеждаме, е уникален, но малко се говори за него, всичко се изнася, защото е много скъп за българския джоб.
- Г-н Господинов, вие призовахте да ядем повече български рибни продукти, какво освен икономически доводи имате предвид?
- Истината е, че ние имаме около 20 вида риба със стопанско значение. Но рибата в Черно море има специален вкус и качества и неслучайно древните гърци са казвали, че заменят торба скъпоструваща сол срещу килограм черноморска риба. Тя затова е и по-скъпа на борсите. Може би затова ресторантьори понякога заблуждават със средиземноморски сафрид в чинията вместо черноморски. Но можете да го познаете по това, че нашият е по-малък.
Пъстървата, която отглеждаме, също е с много високи качества. По-голяма част от нея се гледа в планинските реки и е по-добра от тази, която отглеждат в Гърция, вкусът й е по-добър. Така че е добре да се предвидят повече субсидии за фермери, които биха се захванали да развъждат пъстърва у нас. Защото съвсем скоро ще има свръхтърсене на риба и рибни продукти в цял свят.
Това е той:
- Д-р Йордан Господинов е изпълнителен директор на Асоциация на производителите на рибни продукти БГ „Фиш“
- БГ„Фиш“ е член на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ), орган, учреден по силата на еврорегламент и има консултативни функции за държавите членки и за ЕК.
- Той е ветеринарен лекар и 15 г. от трудовия му стаж са свързани с контрола на храните и здравеопазването на животните.
- Няма собствен бизнес и работи изцяло за интересите на браншовата организация, която представлява.
Светлана Трифоновска
