И стинско чудо на градинарското изкуство показаха в Ден на отворените врати в Старозагорското село Богомилово, организран от Асоциация „Традиционни български консерви“ в края на миналата седмица. Няколко буса със зеленчукопроизводители, големи преработватели от консервната индустрия, консултанти от гръцка компания и журналисти бяха сюрпризирани от мощните зеленчукови насаждения, които набираха сили под небе, което сипеше сахарска жар. Изумителната гледка от едри зелени чушки, краставички и домати със здрави, плътни и лъскави листа и плодове се простираше на десетки километри върху площ от около 1000 дка. Пейзажът на фона на непосилните и непривични за страната жеги и отчаянието, обхванало повечето от фермерите заради лошата пролет и задаваща се суша изглеждаше радостно нереален.
Набират сили
Всеки от гостите имаше възможност да пипне пищните зеленчуци. Да вкуси , ако пожелае от доматите, които сега набират червенина, но миришеха на истински домат. Каква е тайната на тези райски градини разкри емоционално собственикът им и председател на асоциация „Традиционни български консерви“ Димитър Ангелинов, който вдигна завесата на една от най-успешните фабрики за лютеници в България, която използва 100% зеленчуци, отгледани на собствени полета и продава продуктите си на пет континета.
Покривни култури
От разказа на Димитър Ангелинов стана ясно, че е въвел множество иновации, някои от които са негово хрумване, но преди това е обиколил и почерпил опит от зеленчукопроизводството на водещи компании фермери в цял свят. Другата тайна е, че най-важното правило, което хората, които работят в зеленчуковите полета е да се грижат за растенията като за живи същества.
В градините се съблюдава сеитбооборот, като в последните години се прилага успешно правилото на покривните култури.
Качествен разсад
Другото правило е собствено производство на разсади. Те се отглеждат в оранжерии и се използват семена най-вече от Америка, а техен дистрибутор е е гръцка компания, с която производителите си партнират. Използваме вносни семена, защото западните фирми са по-добри като продукт, който предлагат. Те имат висока устойчивост, кълняемост, добив, пластичност, а това ние в България го нямаме като продукт. Това обясни Калин Илиев, един от шефовете на фирмата домакин. Той обясни, че всъщност всички западни компании работят на база наши, български сортове с нашите гени, които някога сме създали. Той даде пример с унгарците, които са учили от нас, но сега си кукупваме и от тях семена, но те вече са събрали банката си със семена от нас. Българската наука изостава от производството и трябва да навакса, каза Ангелинов. А присъстващи на събитието аграрни учени предложиха студенти агрономи да провеждат практиките си в градините.
Ангелинов обясни, че отглеждането на разсади става при пълен контрол, минават през камери с двоен окачен таван, където температура се контролира и се задава необходимите градуси в зависимост от изискването на семената- домати, краставици или пипер. Има парогенератор, който поддържа сто процента влажност и вентилатори, които духат по половин час в противоположни посоки. Така при 90 % кълняемост на семенакта, получаваме 98 процента читави растения.
Язовир Копринка
Градините се напояват изцяло с капково напояване, а до там има пълноводен канала с вода от язовир Копринка.
Разполагат с помпена станция, която изцяло е с автоматично управление и може да се контролира с телефон от другия край на планетата. Водата стига до крайната точка и в зависимост от консумацията се включват няколко помпи, а софтуер задава налягането, така че насажденията от първия до 12 милионния корен получават едно и също количество вода с едно и също налягане. Преди работех с 40 поливачи, сега работи с 4-ма поливачи, поради изцяло изградена автоматична система с радиоуправление. Има антени на всички 120 полета, полета и изграден хранителен възел.
Агрономите задават параметрите и системата и включват системата.
Помпената станция работи с 1000 кубика на час вода. Има пет филтърни групи, за първично почистване на водата. Ако се замърси филтър, автоматично се почиства.
Берат по 120 т. зарзават дневно
От полетата се прибира 3 хил. т. 1000 т патладжан, и 1300 т. домати брани на ръка.
На ден се прибират около 40-50 тона чушки, като се берат толкова, колкото им е необходимо за преработка. Не им е нужно да замразяват продукция, като повечето преработватели, които купуват от различни фермери. Те трябва да съберат необпходимия обем и се налага да държат суровината в хладилници. Събират продукция от домати и чушки докато падне слана. Дневно прибират реколта от порядъка на 100-120 т. дневно, която влиза за преработка веднага. В прибирането на чушките се използва комбайн, който се обслужва от 6-ма работници, които пълнят от двете страни. Започват работа в 6 сутринта и берат до 12. Като направят 50 лв. надница, ако искат могат да си тръгнат, разказа Ангелинов.
Закуска обяд и вечеря за растенията
Философията и практиката на отглеждане в градините е, че растението иска постоянно по всяко време да му даваш храна. Това се постига чрез направата на хранителен възел, който сес съттои от 12 танка от по 1 тон. Разработката е моя, но идеята взех от друго място обясни Ангелинов. Първоначално не е имало кой да изгради подобно съоръжение, включеително испански, френски и италински специалисти отказват. В крайна сметка израелци се наемат и го правят. На практика във всеки танк слагаме това, от което растението има нужда- калий, калций, магнезий, фосфор, желязо, гъби , подобрители за гъбите и др. Тази смес се подава подава към цялото поле от първото до последно растение чрез капковото напояване.
Така растенията се хранят всеки ден, без да се правят паузи от по няколко дни, целта е да няма стрес, а постоянство.
Защита на сладко от рози и традиционна лютеница
Асоциация „Традиционни български консерви“ са поканени да станат член на Европейската доматена асоциация, съобщи изп.директор Антоанета Божинова. По този начин ще фермерите ще могат да получават различни нива на информация за пазар, цени, търсене, сортове и пр., обясни тя.
Асоциацията в момента подготвя документи за защита на производство на традиционна българска лютеница и сладко от рози. Досега България няма защитен традиционен продукт , а само по географски признак, обясни Божинова. Тепърва ще се решава какъв тип лютеница ще предложим, трябва да се докаже, че се прави поне 30 години назад, както и документална история, свързана с публикации и др. България ще кандидатства за защита , а производителите ще са носители на полученото право, каза още Божинова.
Светлана Трифоновска
