Н а фона на недоволството от некачествени български сирена, огромно количество вода в опаковките и растящи цени преработватели обявиха пред „Телеграф“, че в момента се води тиха млечна война. Това са собственици на мандри от Североизточна България, много от които произвеждат от продуктите с по-високо съдържание на вода. Войната е от външна конкуренция, но и отвътре. Това те коментираха след форума, организиран от неправителствената организация Сдружение „За достъпна и качествена храна“ с председател Андрей Велчев, който събра трите браншови организации на производители на сирене и кашкавал и представител на БАБХ.
На ръба
От една страна, ни заплашват производителите от ЕС, които имат свръхпроизводство на мляко и млечни продукти. Всеки момент очакваме да ни залее вълна от полско мляко, което е в пъти по-евтино от българското, защото техните животновъди получават много по-високи субсидии от нашите. Допреди няколко години в Североизточна България имаше много мандри, но и много животновъди, сега са много по-малко. Суровината тук не достига и сме принудени все повече да внасяме отвън, казаха те. В подкрепа на тези твърдения Владимир Михайлов, шеф на Националната асоциация на млекопреработвателите - НАМ, със 120 предприятия членове, заяви по време на форума, че мандрите са на ръба на оцеляването.
Черен пиар
Той директно обвини медите, че водят черен пиар по отношение на българските преработватели, като пишат само лошо за качествата на млечните продукти. Според него и други производители като цяло с качеството на сирената в ЕС има проблем и се прилагат лоши практики навсякъде, като се ползват полуфабрикати за жълтите сирена. Да, има и фирми, които прилагат такива хватки за по-бърза печалба, но те в никакъв случай не са 70%, както твърдят неправителствени организации, свързани със защита на потребителите, каза той. Михайлов предупреди, че такива организации ще бъдат съдени от браншовиците.
Статистика
Според него в момента индустриалните мандри са 230, а регистрираните по по Наредба 26 са 200 към ферми. За пояснение последните са производители на фермерските сирена, които са затворили цикъла на производство и продават директно от фермата или фермерски пазари. Преработвателите обясниха ситуацията в страната в момента така. От една страна, българският млечен бранш е заплашен от евтиното субсидирано мляко от Полша, Румъния, Унгария. То е на път да помете българското животновъдство, но и българската преработка.
Търговци
Животновъдите няма да могат да издържат на конкуренцията отвън, защото повечето от фермите са малки и не са индустриални. Преработвателите пък са заплашени от евтините сирена, продукт на субсидирано мляко пък отвън, които заемат тихо и безотказно всяко освободено място от български производители на щандовете на търговските вериги. До ден-днешен в България няма политическа воля да се приеме закон за търговските вериги. Припомняме, че за такъв бизнесът имаше нагласи още от 2010 г., след което работата по него изцяло помръкна. Такива има във всяка страна от общността.
Вътрешни врагове
На фона на външната заплаха сред бранша тече тиха и безмилостна война за територии. Според по-голяма част от индустриалните производители има няколко мощни производителя, които се опитват да монополизират пространството. Именно те според тях са най-големите радетели за налагане на по-високи критерии за качеството.
Лошото качество обаче не може да се отрече на сирената, пълни с вода и с високи цени. Преработвателите предлагат по-засилен контрол от страна на БАБХ и търговските вериги. Такъв контрол от веригите се прилага и в Румъния, и в Гърция, казаха те. В Румъния цели партиди със сирене, което е имало по-ниска масленост, са били изтеглени незабавно от търговската верига. В Гърция бе цитиран сходен случай, като на преработватели с лоша практика била наложена огромна глоба от близо 1 млн. и отнет лицензът.
Галя Викьова от БАБХ: Контролираме само безопасността на храните
Галя Викьова, зам.-шеф на БАБХ, заяви, че агенцията и без това прави предостатъчно проверки в предприятията. Тя припомни, че в ЕС контролните органи следят само за безопасността на храните, а за качеството си отговаря всеки производител. То не е обект на следене от страна на
контролните органи
Според Димитър Зоров, шеф на АМБ, трябва да се наложи стандартът на БДС и всеки, който произвежда извън него, да кръсти сиренето си с друго име. Той добави, че този стандарт трябва да включва българско сурово мляко като суровина. В момента сирена и кашкавали по БДС могат да се правят и от мляко, добито в страни от ЕС, отговори на въпрос на „Телеграф“ Галя Викьова.
От „За достъпна и качествена храна“ поискаха законови промени, чрез които да е възможно да се оповестяват публично имената на фирмите, които прилагат лоши практики в производството на сирене.
Светлана Трифоновска
