Н е един и двама са чуждестранните журналисти, които отразяват драматичната българска история от 150 години насам. Запомнили сме американеца Джанюариъс Макгахан, който взривява света с разказа си за турските зверства след Априлското въстание. Както и ирландеца Джеймс Баучер, който играе ръченица, облечен в шопска носия и който пожелава и след смъртта си е погребан до Рилската света обител. Но поне още дузина са новинарите от цял свят, пребивавали в България от края на XIX до средата на XX век.
Историята с американеца Рубен Хенри Маркъм е по-особена, защото той за първи път стъпва на българска земя като протестантски мисионер, но скоро се отдава на журналистиката и на три пъти се връща в България с бележник и фотоапарат в ръце.
Ръкоположен
Рубен е роден на 21 февруари 1887 г. във ферма в селището Туелф Майл, окръг Смит, щата Канзас. Неговият дядо, Рубен Фулър Маркъм, и баща му, Луциус Маркъм, са служители на Конгрегацията (Протестанска църква).
Маркъм студент.
14-годишен е изпратен в академията „Уошбърн“ в Топика, където през 1908 г. завършва колежа. На следващата година той се жени за Мери Гал. Завършва богословската семинария, а през 1911 г. се дипломира и като магистър по философия в Колумбийския университет. През 1912 г. Рубен Маркъм е ръкоположен за служител в Конгрегационалната църква.
Мисионер
Същата година младото семейство Маркъм се озовава в Самоков, като мисионери към Американския борд в България. Тук се раждат трите им деца - Елеонора, Елена и Йордан.
През 1918 г. Маркъм за кратко е в далечен Архангелск и семейството се завръща в Америка, прекосявайки разкъсваната от война Европа. Неговите свидетелства пред сенатската комисия по външни отношения дават основание на президента Удроу Уилсън да обяви неутралитет спрямо България.
През 1920 г. Маркъм се завръща в България, като редактира публикациите на американската мисия в София, както и пише за български вестници. Той открито се противопоставя на беззаконието към работниците и селяните след Деветоюнския преврат през 1923 г. През 1925 г. Рубен Маркъм напуска мисията и основава собствен вестник на български език - „Свят“. В своя статия описва сцени на издевателства на гръцки войници в селата Петрово, Лехово и Пиперица по време на Петричкия инцидент през октомври 1925 г. В свой репортаж се опълчва срещу „клането на затворници, убити без съд и присъда“ след Септемврийския бунт от 1923 г. Обвинен е от правителството за този репортаж, изправен е на съд през май 1927 г. в София и е оправдан .
Meet Bulgaria
От 1927 до 1933 г. Рубен Маркъм е кореспондент на в. Christian Science Monitor (“Крисчън Сайънс Монитор”) в София и за кратко в Букурещ. През 193 1г. в САЩ е издадена книгата му Meet Bulgaria (“Срещни България“), в която Маркъм увлекателно разказва от първо лице за срещите си с различни по социален статус българи – от селяните до министри и замогнали се.
Книгата му Meet Bulgaria.
Подобно на Иван Хаджийски американецът Рубен Маркъм дълбоко вниква в душевността и бита на тогавашния българин – днес с огорчение откриваме настъпилите след близо век негативни промени в народопсихологията на нашенеца от всички социални слоеве: „...Българите са икономични. Пестеливостта им е пословична. Да живееш с малко е основна добродетел. Да пилееш е едновременно глупаво и грешно. Скромността е национален идеал. Целият народ пътува в трета класа. В други страни по-видните представители на интелигенцията биха се чувствали неудобно да пътуват в трета класа, но следвайки психологията на своя народ, тук дори ако си народен представител или университетски професор, ще се чувстваш неудобно да дадеш пари за втора класа, когато ще стигнеш също толкова бързо и в трета класа – пише Маркъм в своята „Срещни България“ и продължава: – Те имат страст да притежават собственост. Всички се стремят да купят малко земя и да построят къща. Имат общи пасбища. Общи гори. Селянинът и неговото семейство ходят на църква, почиват по празниците и спазват постите. Той изпраща децата си на училище, участва в селския кооператив и е член на Земеделската партия. Въпреки че не е имал привилегията да се учи на модерно земеделие от поземлената аристокрация като селяните в Унгария, Полша и Румъния и въпреки че последен се е освободил от турското владичество, той е надминал всички свои съседи в много отношения и е горд с това. Той е прословут с усърдието си и в чужбина ще чуете израза „да работиш като българин“... Билетите за влака и за трамвая са евтини. Националната банка е в услуга на обикновените хора. Земеделската банка е за селяните. Кооперативната банка обслужва притежателите на малки магазини и занаятчиите. Така държавата служи на всички. Цялото подземно богатство, където и да е открито, принадлежи на държавата. Съкровищата, скрити в продължение на две хилядолетия от нашественици, по закон са собственост на цялата нация...“
Снимки от книгата му Meet Bulgaria.
Тоталитарен затвор
През 1933 г. Маркъм се премества във Виена и е кореспондент на .“Крисчън Сайънс Монитор” за Централна Европа. Идва войната и той активно работи за включването на САЩ в коалицията срещу Хитлер. През 1945 г. американското правителство го изпраща в България, за да изготви доклад за ситуацията в страната след края на войната.
Маркъм - среща с читатели в САЩ.
Чрез президентския прессекретар Чарлз Рос докладът на Рубен Маркъм е изпратен в Белия дом. Констатациите му, основани на усърдно проучване на събитията и на срещи с всички важни личности във и извън правителството, както и с работници и селяни, са, че „сегашният режим е направил някои добри неща, но страната е под съветска окупация и е превърната в тоталитарен затвор. Режимът е диктаторски, брутален и напълно безотговорен“.
Снимки от книгата му Meet Bulgaria.
Политбюро на ЦК на БКП е разгневено от доклада и взима решение на 5 октомври 1945: „Да се изнесе в нашия печат съобщение за злостните и клеветнически информации, изпратени от Маркъм зад граница по положението на България и ОФ власт, за да се разобличи неговото „доброжелателство” пред българския народ. Другарят А. Югов да го повика при себе си за обяснения. Ако той не си вземе бележка и не се коригира, да се постави въпросът за неговото по-нататъшно пребиваване в страната”.
Скоро Рубен Маркъм е изгонен от България и отива в Румъния, но е изгонен и оттам. Забранено му е да влиза в страните от съветския лагер.
Избори
За първите „свободни“ парламентарни избори в България, проведени на 18 ноември 1945 г., Маркъм пише в доклада: „...Отечественият фронт налага волята си чрез насилие, използвайки убийства и терор, безпрецедентни от времето на турците. Той подкрепя подчинената на комунистите милиция, въоръжена с танкове, артилерия, картечници и автомати, както и специални ударни войски, подобни на войниците на Хитлеровата СС. ...Основателно е да се смята, че ако комунистите спечелят изборите, те ще станат още по-жестоки, ще изоставят всякакви преструвки и като поставят Георги Димитров от Москва начело на страната, ще направят България част от Съветския съюз и така ще изключат всяка американска намеса. ...В тази обстановка на терор не може да има честни избори. Действията на сегашния режим са белязани от незаконност и насилие и нито един българин не вярва, че избори, организирани от комунистите, ще бъдат честни. Те се страхуват, че всяка бюлетина ще бъде белязана и всеки глас за опозицията ще предизвика ужасни репресии.“
Според Маркъм „не по-малко от 20 000 българи некомунисти са убити, а много повече са в концентрационни лагери. Заплашен с убийство и лагер е всеки некомунист в България - от двамата членове на Регентството, през Министерския съвет, до последния селянин.“
Рубен Хенри Маркъм умира на 29 декември 1949 година във Вашингтон.
Румен Жерев
