- Г-жо Абрашева, кое ви насочи към психологията?
- Към психологията ме ориентираха няколко неща. Едното е желанието да върша полезни неща за хората, което си нося от дете. Винаги съм се старала към успеха, но най-голямата ми радост е била, когато някой ми каже „Благодаря!“ без значение какво съм направила. Първата ми професия е програмист, завършила съм медицинска електронна техника в Техническия университет в София. Като програмист работих 10 г. в социологически институти и агенции, в една от които създадох изцяло компютърния отдел. Втората ми професия е връзки с обществеността или добилото популярност „пиар“. Един от първите випускници съм на Софийския университет по тази специалност. И така дълги години. Имах правилните хора до себе си във всеки един момент. От тези две професии научих много важни неща, които сега прилагам в психологията и може би точно те ме тласнаха към нея.
- А към астрологията?
- Още като студентка в Техническия университет мечтата ми беше да работя в списание „Космос“ и затова учих факултативно и инженерна журналистика. Явно Космосът винаги ме е привличал, но едва през 2009-2010 г. започнах да посещавам курсове по астрология, за да си отговоря на разни въпроси. Две години учих астрология – първоначално с учител, после самостоятелно, докато се престраша да общувам с хората по тая тема, да правя астрологични прогнози, да отговарям на техните въпроси. Така установих, че хората се интересуват не толкова от отговор на въпросите „Какво ме очаква?“ и „Какво да правя?“, а имат нужда от психологическа консултация, за да намерят личните си отговори и решения. А за да ги намерят сами, трябва да ги обсъдят с някого – какво се е случило до тук, да разкажат, да чуят своите мисли. Защото едно много ценно качество на психологията е, че човек чува собствените си мисли. Когато са в главата му, те са различна стойност, ценност, значение и емоция. Има хора, които си говорят сами и тогава си чуват мислите, но чуват субективно, защото няма коректор срещу тях, няма друга гледна точка.
При астрологичните консултации установих, че хората всъщност имат нужда от психолог, а не от астролог. Но тъй като българинът е особена личност, той не прави голяма разлика между психология и психиатрия и казва: „Абе, как ще ходя на психолог, да не съм луд, но на астролог може, защото там не съм луд, там съм любопитен, има разлика“. Това ме накара да завърша и магистратура по психология.
- Как астрологията ви помага в психологията?
- Например идва човек при мен, провеждам една беседа, провеждам втора, виждам, че той не е наясно с проблема си, не може да го опише, не ми дава ориентири. Тогава с негово съгласие се обръщам към астрологията, където има информация и е въпрос на умение да бъде разчетена. Това за мен е допълнителен източник на информация, който ползвам със знанието на човека и единствено в случай, че той се интересува от астрологическия прочит на ситуацията и вярва в него. Астрологията ми помага в моята експертиза и в каква посока да водя разговорите. Защото човек много често не може да осмисли къде е проблемът му в момента, а там може да се види много ясно – и от рождения хороскоп, и от влиянието на Космоса в момента върху човека.
Една от причините да стигна до съчетанието между астрология и психология е това, че съм последовател и психотерапевт, който работи по методите на Карл Густав Юнг. Той е първият психоаналитик, който е ползвал астрология, както и много от източните философии. В съвременния свят, особено в Америка, е силно развит клон от психологическото консултиране, който реално е астропсихология. Видни негови представители са Лиз Грийн, Жан Спилър, Хауърд Саспортас и др.
- Имате ли клиенти, които се вълнуват от астрологичните си аспекти?
- Много хора се вълнуват от това. В България на хората им е по-престижно да кажат, че са били на астролог, отколкото на психолог. Доверието в астрологията е като че ли по-голямо. Ние вече окончателно влязохме в Епохата на Водолея. Водолеят е знакът, който закриля астрологията, той е нейният покровител. Очаквам в бъдеще астрологията дори да стане дисциплина в училище, защото хората ще проявяват все повече и повече интерес към това знание. Моите впечатления са, че има готовност за това знание. Трябва да се научим да балансираме между Земята и небето, между стихиите, за да ни изненадва природата по-малко, да живеем по-семпло - да нямаме толкова амбиции за притежание на много, а да живеем с толкова, колкото ни е необходимо, за да се чувстваме добре. Защо трябва да трупаме, без значение какво.
- Свръхочакванията на хората ли ги затормозяват?
- Хората нямат търпение. Не е лошо да имаш свръхцели, мечти, да се бориш за тях, да ги постигаш, но много често нямаме търпение. Много често очакваме нашият план да се случи бързо и така, както сме го направили. Всички имаме проблем с търпението. Ние смятаме, че след като сме поискали нещо, то ще се случи във времето и по начина, по който сме го поискали. Хубаво е човек да иска, да пусне това свое желание към Космоса и да работи, за да го сбъдне, но да проявява малко повече търпение. Сигурно има някакви причини да се забавят нещата и ние ги разбираме, но впоследствие.
Другото нещо, което ни пречи, е усещането за свърхконтрол. Ние искаме да подчиним другия, да управляваме човека до нас, да го моделираме по наш образ и подобие. Например, когато сме се влюбили в някой, ние сме го идеализирали и после се опитваме да го напъхаме в този образ, но той няма нищо общо с него и не става. Тогава ние страдаме, защото сме загубили контрол върху собствените си представи. Това е много голям проблем.
От 3 г. работя активно и срещам хора на различно ниво. Психологът трябва да намери правилните думи за всеки. Заниманието ми с пиар много ми помага за комуникацията, защото съм усвоила начина да общувам с всеки, да съм търпелива, да изслушвам добре. Най ми е хубаво, когато ми се обадят и ми кажат: „Толкова ти благодаря! Добре, че те срещнах“. Не че съм направила нещо, просто съм си свършила работата. Човекът си е направил всичко сам. Аз съм му помогнала само да се промени, да адаптира своите възгледи към ситуацията или да преодолее по-леко някаква житейска криза.
- С какви проблеми ви търсят хората?
- Работя предимно със здрави хора, по-малък процент са клиентите с патологии, но там водещият е психиатърът, който следи лечението и го контролира. Психоанализата, която аз правя, е съпътстващо занимание. От патологията мога да отсея нещо, което е много проблемно – зависимите хора. Особено зависимите от наркотици. Младите хора започват да ги употребяват във възраст, когато психиката е неукрепнала и нестабилна и много бързо са стига до патологии – много бързо се отключват биполярни разстройства и шизофрении, включително и от т. нар. безопасна марихуана. Проблемът е, че много падна възрастта - децата започват да пушат трева от 12-годишна възраст. Съвременната трева за медицински цели се отглежда с много по-висок процент на съдържание на веществото, което влияе върху работата на централната нервна система, върху позитивните невротрансмитери, които ни карат да се чувстваме добре. Психиката на младите е неукрепнала до 21 г. и когато през това време се употребяват наркотици, мозъкът започва да се стимулира да произвежда невротрансмитери в пъти повече и съответно психиката излиза извън норма, подсъзнанието взима надмощие над съзнанието. Това е като да оставиш една машина да работи в авариен режим дълго време – чупи се. Това е един много сериозен проблем на съвремието.
Основната част от клиентите ми са реално здрави хора, които трудно понасят трудностите в собствения си живот. Те са в някаква моментна криза от живота си. Имам много клиенти във възрастта между 20 и 30 години. Имат тревожни разстройства или заради употреба на наркотици в тийнейджърска възраст, но не са станали зависими, или заради прекалена защитеност от родителите си докато пораснат. По-енергичните и амбициозни хора – екстровертите получават паник атаки, ако нещо не им се получава и се натрупа страх, а по-затворените – интровертите, изпадат в депресия и се самонараняват, стигат и до натрапчиви мисли за самоубийство.
- Какви са другите зависимости?
- Хазартната зависимост също е много разпространена напоследък, тъй като е лесно достъпна през електронните устройства, с които разполагаме. Световното по футбол увеличи тази тенденция. Много хора гонят бързия и лесен успех. Има зависимост от виртуалния свят – интернет, социални мрежи, компютърни игри и др. Има зависимост, за която много не се говори – казва се орторексия, това е зависимост от здравословен начин на живот. Не е лошо човек да спазва здравословен режим, да се грижи за тялото си, но когато изпаднеш в зависимост от това и начинът на живот ти е подчинен само на това, се изкривява мисленето. Защото ние не сме храносмилателна машина, няма да живеем вечно, нито сме безсмъртни, нито е цел на нашия живот да умрем здрави.
- Като се разбърка мозъкът на човек, какво става?
- След наркотиците сектите са другото нещо, което е страшно. В сектите също успяват да преодолеят най-силното във всеки човек – инстинкта за самосъхранение. Проблемът на зависимостите, че са толкова около нас и в толкова неща е, че на много хора не им харесва светът, в който живеят. Зависимостта е начин да избягаш. Децата от малки са във виртуалното пространство, то е все по-атрактивно и все по-реалистично, изпълва всичките ни сетива. Младото поколение израства във виртуален свят. И когато човек порасне и влезе в реалния свят той може да не го хареса. Ние не знаем какъв сложен свят за децата си сме изградили, защото сме ги гледали добре. За съжаление сме постигнали чудовищен резултат. Не сме ги направили достатъчно адаптивни и борбени. Техните проблеми са огромни в техните очи.
- Къде се е скъсала връзката между нас и заобикалящия ни свят?
- Аз работя и с деца. Вече има много случаи в аутистичния спектър. Аутизмът не е диагноза, той е състояние, поведение, отказ на детето да участва в съвремието, защото нещо не му харесва. На нашите деца не им харесва този свят, който сме им изградили и те отказват да участват в него. Например, отказват да говорят, отказват да се социализират. Може би връзката се е скъсала в огромното ни желание да бъдем единствените творци на нашия свят, без да се съобразяваме, че има и природни закони.
- С какво медицинската астрология помага?
За всеки орган и за всяка система има отговорна планета или зодиакален знак. Когато се гледа хороскопа на човека в медицинската астрология, се гледа кой знак какви ъгли прави – 90 и 180 градуса са неприятните ъгли, 60 и 30 градуса са с благоприятен изход. Например, ако е въвлечен Марс, който отговаря за главата, има някакъв проблем там – централната нервна система трябва да се изследва. Медицинската астрология не може да лекува, чрез нея не може да се изписват лекарства, тя е диагностичен метод, може да даде насока – да подкрепи или да подпомогне диагностицирането. Тя дава единствено допълнителна информация.
ТОВА Е ТЯ
- Завършила е Техническия университет в София като инженер Медицинска електронна техника.
- Другите й образования са Връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски“ и Психология във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“
- Работи като психолог към две медицински заведения в София.
Мария Кадийска
