В секи е наясно с предимствата и недостатъците на бойната и гражданската авиация. Днешните самолети предлагат възможност за бърз и удобен транспорт. Според статистиката това е и най-безопасният транспорт.
Възможности
Историята обаче можеше да е много различна. През 30-те години на миналия век класическите самолети имат достойни конкуренти в лицето на дирижаблите. Казано накратко, индустрията е на кръстопът, като превес са имали дирижаблите. Абсолютният лидер в изграждането им била Германия.
Били създадени истински летящи градове. Най-големият и най-бързият бил „Хинденбург“. Неговият първи полет бил в началото на март 1936 г. Той имал впечатляващи характеристики. Бил дълъг цели 245 метра и развивал максимална скорост от над 135 км/ч. С днешна дата това не е кой знае колко впечатляващо, но за средата на 30-те години на миналия век представлявало истински технологичен скок.
Със създаването на „Хинденбург“ се създава линия за превоз на пътници и товари през Атлантическия океан. За десетте си двупосочни полета „Хинденбург“ превозва над хиляда пътници. Технологията на дирижаблите била проста, евтина и сравнително безопасна. Никой не обръща внимание на малка наглед, но досадна подробност. „Хинденбург“ бил проектиран да бъде напълнен с хелий и така да лети. Но на прага на Втората световна война на нацистка Германия били наложени икономически санкции. Част от тях включвали забрана за внос на хелий. По тази причина той бил заменен със също толкова ефективен водород, който бил евтин, но и много лесно запалим.
Трагедията
На 6 май 1937 г., докато каца в Лейкхърст, Ню Джърси, при втория от планираните през 1937 г. трансатлантически полети, „Хинденбург“ избухва в пламъци и е напълно унищожен. От 97 души на борда 35 изгарят на място. Загива и един член на наземния екипаж. Пожарът бил официално приписан на статично електричество, което възпламенило водорода. Истината за трагедията никога няма да бъде потвърдена. Огромният твърд дирижабъл бил една от гордостите на нацистка Германия. С течение на времето се наложила и версията за атентат от антинацисти. Експлозията имала огромен отзвук заради факта, че зрелищното избухване в пламъци било заснето от екип, който правел филм за чудото на въздухоплаването. Трагедията слага край на дирижаблите като транспортно средство.
„Хинденбург“ представлявал цепелин или твърд дирижабъл, който имал форма на огромна пура, състояща се от свързани клетки, покрити с рамка, поддържана от вътрешни газови котли.
Превозното средство цепелин носи името на своя първи конструктор граф Фердинанд фон Цепелин, пенсиониран офицер от германската армия, и извършва първия си полет от плаващ хангар на езерото Констанс, близо до Фридрихсхафен, Германия, на 2 юли 1900 г. Под огромното тяло с дължина от 128 метра на първия дирижабъл имало структура, подобна на корабен кил, свързана с две кухини, съдържащи двигатели с по 16 конски сили. Плъзгаща се тежест, закрепена към кила, позволявала вертикално управление чрез повдигане или спускане на носа, докато кормилата осигурявали хоризонтално управление. Първият дирижабъл достигал скорост, близка до 32 км в час. За 36 години били направени близо 2000 безпроблемни полета.
Войната
По време на Първата световна война германците постигат умерен успех в бомбардировките на далечни разстояния с твърд дирижабъл. Той можел да достигне по-големи височини от познатите тогава самолети. На два пъти през 1917 г. немски цепелини извършват полети с продължителност почти 100 часа. Такива изпълнения накарали много хора да повярват, че големите дирижабли ще играят важна роля в развитието на авиацията. Редица цепелини са раздадени на съюзническите страни като част от следвоенните репарации от Германия.
От много последващи цепелини двата най-известни са „Граф Цепелин“, завършен през септември 1928 г., и гигантският „Хинденбург“, полетял за първи път през 1936 г. „Граф Цепелин“ направил възможни презокеанските полети и до момента на извеждането му от експлоатация през 1937 г. е направил общо 590 полета, включително 144 прелитания над океана. Той е прелетял повече от 1,6 милиона км. През 1929 г. изминава около 34 600 км в полет, който за времето си е световен рекорд. Времето на полета било приблизително 21 дни.
„Хинденбург“ се задвижвал от четири дизелови двигателя с мощност 1100 конски сили, които му осигурявали максимална скорост от над 130 км в час.
Ново начало
След трагедията с „Хинденбург“ производството на дирижабли спира. Производствените халета са унищожени от съюзническите бомбардировки по време на Втората световна война и строителството на огромните твърди дирижабли никога не било възобновено. С днешна дата дирижаблите можеха да бъдат перфектни заместители на самолетите, които са едни от главните виновници за емисии от парникови газове в атмосферата. През 1993 г. компаниите, приемници на индустриалните фирми на граф Цепелин, дават начало на възраждането на дирижаблите. През 2001 г. е премиерата на новото поколение цепелини. С новите технологии се строят по-малки летателни апарати, които имат дължина от 75 метра. Технологията пак е базирана на хелий, а първите полети понасят във въздуха туристически групи над езерото Констанс - там, където започнало всичко.
