Б ългарин вече повече от сто години е истинска легенда и се ползва със славата на топфалшификатор №1 на Съединените американски щати.
Да заемаш подобна престижна позиция в престъпния свят на САЩ, си е истинско постижение и „кариера“, за която си заслужава да се разкаже. Чудно е как холивудските акули все още не са направили филм за живота и дейността на този нашенец, чието име днес в България е неизвестно.
Изгонен
Тодор Кривналиев е роден според някои през 1896 г. в Ряхово, Русенско, а според други през 1907 г. във Ветово. По настояване на родителите си той се записва да учи в местното цинкографско училище, което обаче така и не завършва. Изгонен е от школото, след като е хванат да фалшифицира ценни книжа и държавни облигации. Това всъщност може да бъде определено като начало на бъдещата легендарна кариера на нашенеца, достигнала своята кулминация отвъд Океана. Ненавършил още пълнолетие, един ден Тодор се качва тайно на кораб и с него пристига в Америка. Започва да работи като хамалин и докер в Ню Йорк. Това занимание обаче явно не му се нрави и след няколко месеца той се премества в Чикаго, където се хваща като общ работник и мияч на чинии в ресторант, собственост на легендарния мафиот Ал Капоне. Смешното заплащане от няколко долара на ден обаче не е по вкуса на младия българин, който не е напуснал родината си, за да работи за подаяния. Той е дошъл отвъд Океана, за да забогатее и затова, когато не е над мивката в кухнята, той се занимава с контрабанда на алкохол в компанията на няколко закоравели мексикански изпечени бандити. По време на една от акциите обаче контрабандистите са заловени и са осъдени на по една година затвор. Докато е зад решетките, Тодор не губи време. Запознава се с възрастен американец, осъден за фалшификация на долари. Нашето момче очевидно успява да се хареса и да спечели доверието на американеца, който постепенно започва да го „открехва“ на тайните на своя доходен бизнес. Така, когато излиза от пандиза, българинът вече знае на теория всичко за фалшификацията на „зелените гущери“. Знанията на теория обаче трябва да се проверят и на практика. И Тодор се решава на една безумна постъпка.
Оферта
Той успява да си уреди среща с биг боса Ал Капоне, на когото споделя за уменията си и предлага гангстерът да стане неговият покровител и да закриля и финансира началото на бъдещия му фалшификаторски престъпен бизнес. Големият Ал бързо оценява стойността на това, което миячът на чинии му предлага, и дава „зелена улица“ да работи под неговата закрила. Така започва фалшификаторската кариера на момчето от русенското село. Със парите на мафията той си набавя най-добрите материали и уреди, необходими за бъдещия му занаят. Отначало той избелва едно- и двудоларовите банкноти в хлорна вар, а след това върху тях печата купюри с големи дву- и трицифрени стойности. Когато усъвършенствал този метод и той му омръзнал, българинът измислил друг, който и до днес хвърля в потрес специалистите по разкриване на фалшиви долари.
Най-просто казано, българинът „цепел“ истинските долари на две части, като по този начин от една еднодоларова банкнота той правел две стодоларови. Това ставало по следния начин. Фалшификаторът първо вземал две парчета твърд картон и върху тях залепвал две парчета плат с размери на банкнотите. След това намокрял еднодоларова банкнота, подсушавал я и я поставял между парчетата картон и плат. Притискал силно банкнотата в продължение на час. Накрая разделят плата, а заедно с него на две половини се разделяла и банкнотата, която оставала залепена върху плата и картона. Накрая на фалшификатора му оставало само да пусне картоните във вода. Половинките от банкнотата лесно се отлепвали от плата и след изсушаване били готови за това върху тях да бъдат отпечатани новите купюри.
Революция
Методът на българина бил не само за времето си, но и днес уникален и революционен. „Произведените“ фалшиви долари Тодор предавал на Ал Капоне, който чрез мафията ги разпространявал из цяла Америка. Това се оказала истинска златна мина и за кратко време Тодор сбъднал американската си мечта и забогатял. Карал модерна кола, която всяка година сменял, живеел в луксозна стая в един от хотелите на Капоне. Често можел да бъде видян да пие уиски и да пуши пура със своя покровител. Нещо изключително любопитно. Всеки свой фалшификат българинът слагал едва забележим знак, за който само той знаел. Така в случай, че бъде арестуван, той щял да твърди, че това не са фалшификати, а само копия, за което американският наказателен закон предвиждал по-леко наказание.
Белезници
В началото разпространяването на фалшивите долари вървяло по мед и масло. След това обаче американската полиция се усеща и предприема мащабно разследване. Така в един прекрасен ден белезниците щракнали върху китките на Тодор. По време на ареста у него са намерени 1500 фалшиви долара, заради което е осъден отново, но този път на 15 години затвор. От тях излежава две, след което през 1933 г. е екстрадиран обратно в България. У нас той прекарва зад решетките още 4 години. През 1937 г. го хваща голямата амнистия заради раждането на престолонаследника Симеон.
След като излиза на свобода, Тодор Кривналиев се установява в Пловдив и се връща пак към стария си занаят. България обаче не е САЩ и фалшивите долари бързо са открити. А българските полицейски власти знаят кого да търсят за тях. Така Кривналиев за пореден път се озовава зад решетките с 12-годишна присъда. Но и този път съдбата му се усмихва.
Експерт
Комунистическият преврат на 9 септември 1944 г. отново го изважда от панделата. Като фалшификаторът дори е обявен за политически репресиран. Новите управляващи решават да използват познанията на Кривналиев и го назначават за експерт към БНБ. Но и тук той се развихря и само за година България е наводнена от фалшиви държавни ценни книжа. През 1946 г. Тодор Кривналиев отново е арестуван и получава поредната си присъда от 10 години. И отново не я излежава. През 1954 г. е освободен предсрочно за добро поведение. Установява се в Ново село, Русенско, където си прави малка работилница и се занимава с изработка на бижутерия, ювелирни изделия и часовникарство. През следващите няколко години до края на живота си той повече никога не се връща към престъпния си занаят.
Умира в бедност
Топфалшификаторът на Америка и приятел на Ал Капоне умира през 1960 г. в Ново село. По ирония на съдбата човекът, изработил стотици хиляди долари, умира в голяма бедност, без да има пари, с които да бъдат заплатени дори и ковчегът и скромното му погребение. Той така не успява да създаде и свое семейство. В последните години от живота си често обичал да сяда в селската кръчма и да си спомня за „милионерския си лъскав период“, като с разказите си за богатството, уискито и пурите карал местните селяни да цъкат с език и да му завиждат. А когато някой на шега или сериозно предлагал да замине отвъд Океана и да се захване пак със стария занаят, топфалшификаторът тъжно поклащал глава: „Било каквото било. Сега съм друг човек и повече не искам отново да си погубвам живота.“
*Иван Георгиев
