„Не вярвам в личния гений. Вярвам във взаимодействието и обмена. Вярвам, че във всеки един момент правим избор“. Така описва себе си пред „Телеграф“ Райна Димитрова, която на 1 ноември официално ще получи званието „Будител на Стара Загора“.
„За мен будителството е колективно дело. За него е нужна общност. Нужни са хора, които да застанат с телата си някъде в конкретен момент, а не да подкрепят виртуално. Така че тази номинация за мен отразява това – общността“, анализира младата жена.
Орбита
Родена е в Стара Загора през 1981 г., но детството ѝ минава в Чехия. 8-годишна е, когато за първи път се прибира в града на поетите. „Бях тийнейджър през 90-те в България. Да живея от малка на различни места, да виждам различни интерпретации на реалност, естествено, ми разшири въображението. Да научавам чрез опит, че има поне няколко различни начина да направиш дадено нещо и във всеки от тях има конкретен смисъл, базиран на опита на правещия го“, размишлява Рени и допълва: „Обичам да се губя. Обичам да пътувам по далечни места и да общувам с местните дори без да знам езика им. Обичам да гледам морето независимо от сезона“.
Райна Димитрова
Скитница
Едва 18-годишна заминава за Франция, където в Ница учи „Изкуства, комуникация и средства за изразяване“. „Заминах, когато това костваше огромни усилия. Да бъдеш студент, когато нямаш никакви права – нито на общежитие, нито на каквато и да е стипендия, в държава със стандарта на Франция е много трудно. Справяхме се единствено, защото си помагахме страшно много“, връща лентата заклетата пътешественичка.
Тринационалната магистратура „Медии, комуникации и култура“, разпределена между Франция, Германия и България, е другият образователен ценз на старозагорката. „Случи се точно когато България стана член на ЕС. Тази програма беше плод на междууниверситетско сътрудничество на трите държави и беше прекрасен експеримент. Половината сгради на университета бяха на полска територия и понякога прекосявахме границата по три пъти на ден, за да ходим на лекции“, разказва с усмивка Райна Димитрова. От 2009 г. живее и работи в България. „Дойдох си след влизането ни в Европейския съюз, защото знаех, че мога да замина по всяко време“, признава тя.
Бежанци
В Града на поетите организира Международен ученически франкофонски театър под шапката на Alliance Francaise – Стара Загора, фотографски курсове за деца, лишени от родителска грижа, а след 2013 г. работи в бежански центрове и участва в групи и инициативи, улесняващи приемането на тази група от мнозинството. Споделя, че от всичко най-силно я вълнува случващото се с бежанците.
Изложба "И ти можеш" за 8 март с 12 професионални фотографии на жени бежанки и посланията им към българската жена
От 2013 г. работи с фондация „Мисия криле“, която е единствената с мащабна дейност с извънстоличните центрове за настаняване, както и с тези от затворен тип. Организира здравна, хуманитарна, социална и правна помощ на мигрантите. Не спира да търси начини да адресира темата през изкуството, през кулинарни събития и други, които сближават и по времето, на които страхът отстъпва на любопитството, разменят се рецепти, правят се творчески ателиета, пеят се песни.
Избори
„От 2013 г. минаха 11 години. Има няколко неща, които не са се променили изобщо. Първото е, че винаги, когато наближат избори, темата се използва за всяване на страх у хората и носи дивиденти на конкретни партии и за мое голямо учудване това винаги работи“, анализира Райна и продължава: „Второто е, че държавата ни така и не успя да види ползите от идването на чужденци у нас, да използва уменията и знанията им продуктивно и направи твърде плахи крачки към каквато и да е интеграция.
България ще се окаже страната на нереализираните възможности“, с тъга констатира младата жена.
Има си собствена Зона за изкуство
През 2017 г. Райна Димитрова създава културната организация „Артериа“. „Това е името, под което регистрирах множество дейности, защото е игра на думи Art Area (Зона за изкуство) и в същото време звучи като „артерия“, защото основният кръвоносен съд на всеки град е културата и изкуството“, споделя пред „Телеграф“ Райна. Най-първо излиза сборникът с разкази „Куфарът на брат ми“.
Книжарница в Куфар
По думите ѝ тази книга, събираща в себе си невероятна палитра от фазите на емиграцията, е като бутон, който я задвижва, за да се роди идеята за „Книжарница в Куфар“. „Куфарът е малкото пространство, в което сме способни да съберем животите си и да ги пренесем другаде. Есенцията на всичко нужно“, казва Рени. След това в България по покана на Фото Фабрика гостува френският режисьор, фотограф и еколог - Ян Артюс-Бертран. Енергичната дама няма търпение да види филма му „ЧОВЕК“ в София и да организирам прожекция в Стара Загора. Това е началото, включващо множество гостуващи автори, изложби, филмови прожекции.
Фрида, дъщеричката на Рени, в спектакъла "Момо и времекрадците" на Театър "ДоТ"
А дъщеря ѝ Фрида току-що е станала на 12. „Занимава се с театър и засега изглежда това да я вдъхновява най-много. Мисля, че расте добър човек“, гордее се, грейнала, майката Райна Димитрова.
Елена Дюлгерова
