И мен ден на светлия празник Рождество Христово ( 25 декември) у нас честват близо 136 000 българи - Христо, Християн/а, Христина, Божидар/а др. Оказва се обаче, че доста повече са празнуващите на 27 декември – Стефановден. На третия ден след Рождеството, православната църква почита Св. Стефан. У нас около 243 000 българи носят неговото име: Стефан/а, Стефания, Фани, Венцислав/а, Стоил, Стоянка, Стамен/а, Станимир/а, Запрян и др. Светията, чието име те носят, е първият, жертвал живота си в името на християнската вяра. Затова е наричан и първомъченик. Той обаче носи названието и архидякон, което вероятно идва от факта, че е бил сред първите дякони в ранната християнска общност в Йерусалим.
Възнесение
След Възнесението на Иисус Христос и след слизането на Светия Дух над апостолите Стефан бил избран да разпространява и проповядва християнството в Палестина. Знае се още, че той е бил един от Седемте Христови ученици, на които поверили грижите за раздаване на храна на стичащите се в Йерусалим последователи на Христа. Избраните били наречени "дякони" (служители).
Пръв измежду седемте дякони бил Стефан. Юдейските управници съзрели заплаха от нарастващия брой християни и направили всичко възможно, за да настроят хората от народа срещу Стефан. Той бил осъден на смърт от старейшините поради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон.
Мъченичество
Екзекуцията се състояла извън пределите на града, в Йосафатовата долина, където бил замерян с камъни от разярената тълпа. Въпреки всичко мъченикът коленичил с последни сили и обърнал поглед към небето с думите: "Господи, не им зачитай този грях", след което издъхнал. Тялото на светеца не било погребано, а било оставено на птиците и зверовете.
Според преданието Божията майка наблюдавала мъченическата му кончина и се молела за него. Това станало през 36 (или 37) година сред Христа. Днес мощите му почиват в Сионския храм в Йерусалим, след като през 415 г. тялото на първомъченика Стефан било открито чрез чудно видение, което получил един свещеник. Католическата църква почита паметта му един ден по-рано - на 26 декември.
Равносметка
В народния календар денят е известен като Стефановден. Това е третият ден на Коледа и според народните традиции - последният празник за годината. Той затваря 12-месечния цикъл, за да отвори път на новия. В превод от старогръцки език Стефан означава "венец" и именно тази символика е причината този момент от отиващата си година да се приема като нейния венец и ден за равносметка.
Около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Според обичая стопанката на дома става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия (за разлика от Бъдни вечер, когато са постни) - свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата присъстват още прясно изпечен обреден хляб и баница. В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка, за да е силна и богата новата година. На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение. Но трябва да се разотидат преди залез.
Караконджули
Причината е, че от Стефановден започват Мръсните дни, които траят до Йордановден. През това време жените не трябва да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени. Строго се е спазвала и половата забрана, защото децата, заченати през дните след Рождество, се раждат с недъг.
Според народно вярване през този период „земята е на решето, тя е надупчена” и „небето е отворено и раят и адът са слети в едно”. Тогава в света нахлуват зли, нечисти сили - караконджули, вампири, плътеници, самодиви, таласъми, върколаци. Те бродят през нощите, нападат хора и добитък, носят болести и смърт. Затова не бива да излизат навън след залез-слънце до първи петли.
Не се работи
На празника не се върши никаква работа с остри предмети и домакинска работа - предене, шиене, тъкане, чистене, къпане, пране, с изключение на готвене, за да не нападат вълци стадата и овчарите. Не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците. Бременните жени въобще не бива да работят нищо този ден, за да родят леко. Не се изхвърлят пепел и въглени на двора, за да не се плодят магьосници и бродници.
Ечемик под възглавницата предсказвал съпруга
Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Когато се развидели, едната девойка се облича в булчинска премяна и докато останалите пеят ладанки (обредни песни), тя гадае коя девойка с кой момък ще мине под венчило.
Със Стефановден е свързан и обичаят ладуване. Момите се събират, за да търсят предсказания за това кога и с кой ерген ще се задомят. Те плетат китки, към които привързват пръстен или друга лична вещ, заедно с която ги потапят в менче, пълно с мълчана вода, след което го покриват с червено було.
