В края на август Христовата църква и на Изток, и на Запад отбелязва свети апостол Вартоломей. Католиците честват паметта му на 24-ти, а на следващия ден, 25-и, православните пък си спомнят за пренасянето на честните му мощи. Частица от тях има в софийския кв. Горубляне. Те се пазят в църквата „Св. Георги“ и се считат за чудотворни. Според светото предание Господ надарил приживе апостола със способността да лекува неизличимо болни, глухи и слепи, недъгави и прокажени, да прави чудеса, пред които хората немеели. Вярва се, че това продължава до ден днешен и след кончината му през I век.
Житие
Той е един от дванадесетте апостоли, основните ученици на Иисус Христос, упоменати в Новия завет като избрани за такива от самия него. Името Вартоломей е възможно да е арамейско презиме bar talamai – „син на Талмей“, където Талмей е произнесеното на арамейски гръцко име Птолемей. От това изследователите заключават, че той вероятно произлиза из средите на елинизираните евреи. За негово лично име практически единодушно библеистите смятат това на споменатия в Евангелие от Йоан (1:45 – 50) Натанаил. В този смисъл апостол Вартоломей е призван четвърти след Андрей, Петър и Филип, с когото може би е роднина.
Споменат е с името Вартоломей в списъците на апостолите в Евангелие от Матей (10:3), в Евангелие от Марко (3:18), от Евангелие от Лука (6:14), а също и в книгата "Деянията на Апостолите (1:13)". Според Йоан той е от град Канна Галилейска. Според други версии той се родил в Кипър в семейство на богати евреи от Левиевия род. Родителите изпратили будното момче да учи при прочутия учител от Йерусалим Гамилиил. Там юношата срещнал за първи път Иисус и чул мъдрите му проповеди. Обикнал го с цялото си сърце и станал негов ревностен последовател. Харесван бил от Иисус заради своята прямота и безхитростност. Така станал сред най-близките му ученици. Присъства на Тайната вечеря и на събитията от Петдесетница. Освен благословията си да проповядва учението Христово Господ го надарил с лечителски дар.
Катедралата Свети Мироносици в Баку
Свети Вартоломей, Статуя в папската базилика "Сан Джовани ин Латерано"
Мисия
След слизането на Светия Дух, когато апостолите тръгнали да проповядват Евангелието по света, на Вартоломей се паднал жребият да отиде в източните страни, накъдето тръгнал и апостол Филип.
Веднъж, когато те проповядвали отделно в градовете на Мала Азия, Вартоломей получил откровение, че Филип търпи притеснения и оскърбления, и Господ му заповядал да отиде и да му помогне. Вартоломей се вслушал в това внушение и оттогава вече не се разделил с Филип до смъртта му. Те били придружавани от Филиповата сестра Мариам. Всички те усърдно проповядвали словото божие и с търпение понасяли гонения и страдания.
Във фригийския град Йерапол, където апостолите отвърнали много езичници от идолопоклонство, идолските жреци възбудили против тях властта и народа, и поискали тяхното смъртно наказание. Св. апостоли били разпънати на кръст. Но изведнъж се появила страшна буря със земетресение. Изплашеният народ настойчиво искал освобождаването на мъчениците. Престарелият Филип вече предал душата си Богу, като се молел за своите мъчители, а Вартоломей бил снет от кръста още жив.
Мощите на светеца в Беневенто
Индия
Той заедно с Мариам погребал тялото на апостол Филип. След това, както говори и преданието – посетил Индия и превел Евангелието на индийски език. Историкът Евсевий Кесарийски потвърждава, че знаменитият учен Пантен донесъл в Александрия евангелие, намерено от него в Индия, което предполагат, било занесено там именно от апостол Вартоломей. След това той отишъл в Армения, където обърнал към християнството много езичници и чрез Божията сила правел чудеса. Дъщерята на царя била много болна. Праведникът я изцерил и царят от благодарност му пратил няколко камили, натоварени със скъпи дарове. Апостолът върнал всички тия дарове. Скоро царят сам приел свето кръщение заедно с много поданици.
Шествие с чудотворните мощи се прави и на 11 юни.
Мъченичество
Но в град Албанопол (днес Баку) идолските жреци подбудили против апостола жителите на града. Той бил разпнат на кръст с главата надолу; одрали му кожата и му отсекли главата с меч. Християните снели от кръста тялото на апостола и го поставили в оловен ковчег. От мощите на апостола започнали да стават чудеса, защото от тях се подавало изцеление за болните и поради това мнозина се обръщали към Христа. А слугите на дявола - жреците, за да пресекат това, взели оловния ковчег и го хвърлили в морето, за да го потопят в морските дълбини.
Плаване
Но той не потънал, а се носел по морето през Босфора и Дарданелите и през Егейско и Йонийско море достигнал до Сицилия, където бил изхвърлен на брега в малкия остров Липара. Събралите се хора се учудвали как оловният ковчег с мощите на светия апостол не само не потънал във водата, а преминал такъв дълг път по море. След това взели ковчега с мощите на апостола и тържествено и с псалмопения го понесли в църквата. От светите мощи изтекло миро, от което се подавало изцеление за неизлечими болести.
Пренасянето
Честните мощи на Христовия апостол се пазели на острова дълго време, чак до царуването на императора, иконобореца Теофил (829- 842), когато арабите завладели Липара. Управителят на град Беневент – Сикард, повикал моряци от град Амалфи, и като обещал да ги награди богато, ги убедил да пренесат мощите на свети апостол Вартоломей като скъпоценно съкровище. Цял Сикард заедно с епископа и множество хора излязъл с кораби в морето да посрещне реликвата и я отнесъл в катедралата. Това станало на 24 август 839 г.
Денят става символ на жестокост
Вартоломеевата нощ, литография от Франсоа Дюбоа
Днес като метафора „Вартоломеева нощ“ е символ на масово избиване и същевременно израз на възмущение към насилието. Защото в нощта на 24 август 1572 г. - деня на Свети Вартоломей - в Париж са избити най-малко 3000 хугеноти, както са се наричали френските протестанти, и още около 10 000 в провинцията. Проявената жестокост - дори по мерките на XVI век - предизвиква отрицателни отзиви в цяла Европа.
Клането в нощта на свети Вартоломей е кървавата кулминация на продължилия почти век сблъсък между френските протестанти калвинисти и стремежите на френските крале и католическата църква да се противопоставят на новото религиозно течение. Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове –Наварския крал Антоан дьо Бурбон, принц дьо Конде и адмирал Гаспар дьо Колини. Начело на католиците стоят могъщите херцози Дьо Гиз. Всичко започва на 22 август 1572 г. Наемният убиец Морвел стреля по адмирал Колини и го ранява в ръката. Пострадалият е настанен в дома си, а Шарл ІХ лично идва да го види. Опитът за убийство е част от плановете на католическата партия. В тях дейно участие взема и кралицата майка Катерина Медичи.
Първият акт в нощта на свети Вартоломей е именно убийството на Колини. Херцог Анри дьо Гиз събира съмишленици, които проникват в дома му, избиват прислугата, намушкват адмирала и още жив го изхвърлят през прозореца. Там тялото му е насечено на парчета, които са закачени на куки на различни места в града или хвърлени в Сена. В това време камбаните на църквите бият, призовавайки всички католици да излязат от домовете си и да се включат в кървавото клане. Междувременно домовете на хугенотите са отбелязани с бели кръстове. Така по улиците се разиграват кървави сцени, продължили 3 дни. Кралят полага усилия да спре насилието, но се оказва невъзможно то да бъде овладяно.
След Вартоломеевата нощ около 200 хиляди хугеноти емигрират в протестантските държави на Германия, в Швейцария, Англия и скандинавските страни. След Вартоломеевата нощ религиозните войни във Франция се възобновяват, за да приключат окончателно през 1628 г., когато пада Ла Рошел - последната крепост на хугенотите във Франция.
Тачат го от Англия до Азербайджан
Главното светилище на свети Вартоломей е средновековният арменски манастир „Свети Вартоломей“ в историческата провинция Васпуракан, на 23 км североизточно от град Башкале, в днешната турска провинция Ван, близо до границата с Иран. Други църкви, посветени на светеца, са църквата "Свети Вартоломей" и катедралата "Свети Мироносици" в Баку, Азербайджан, църквата "Сан Бартоломео" в Беневенто, Южна Италия, където се пазят част от мощите му, църквата "Свети Вартоломей" на река Тибър, Рим, Кентърбърийската катедрала, катедралите във Франкфурт и Пилзен.
Най-старото мозаечно изображение на свети Вартоломей в Синайския манастир
