Н а 19 октомври Църквата отбелязва пренасянето на мощите на свети Иван (Йоан) Рилски от светата му обител в Средец през 1195 г. от цар Асен. Октомврийският празник на светеца е най-популярният и е наричан на много места Очовден (Денят на Отеца). Литургии в памет на Рилския чудотворец на този ден ще се извършат във всички храмове в България, но най-тържествени те ще са в църквите и манастирите, посветени на светеца.
Старата постница
Главната църква на Рилската света обител е посветена на Успението на Богородица. Но истинското място за поклонение пред светеца е църквата „Успение на Св. Иван Рилски", известна още и като "Старата постница". Тя се намира до пещерата, в която Чудотворецът е прекарал в пост и молитва последните години от живота си, след като идва тук от родното си село Скрино и след като обиколил почти цяла България.
Стенописите, запазени в постницата на Св. Иван. Храмът над гроба на рилския пустинник. (в кръга)
След смъртта на отшелника през 946 г. нетленното му тяло било погребано в гробница. След като се явил в съня на монаси, мощите му са извадени и поемат към Средец за поклонение. Мястото обаче, където са лежали, не е забравено и върху гроба е издигнат храм. Не е известна годината на изграждането му, но за него се споменава през 1385, 1742 и 1746 г. През 1820 г. е бил обновен със средствата на йеромонах хаджи Корнилий. Църквата е монолитна, каменна и стои като подпъхната под скалния скат. Оттам обаче през вековете е навлизала влага. Днес стенописите, дело на самоковски зографи, са частично запазени. Сред изображенията изпъкват тези на светците воини. От западната страна на нартекса е обособено още едно помещение, в ъгъла на което се намира гробът на св. Йоан Рилски – молитвено място за многобройните поклонници. Зад храма е пещерата, в която преподобни Йоан е прекарал последните 12 години от живота си. Тук всеки с вяра може да изпроси благословението и закрилата на Рилския пустинножител. В близост до църквата и пещерата има изворче (аязмо) с лековита вода, избликнало по молитвите на светеца, а малко пo на изток от него е скалата, от която св. Йоан е отправял молитви към Бога.
Пророчество
От незапомнени времена местността до село Скрино, в която се намира Руенският манастир, била известна под името Цръквеник (Цръковнико). До започването на новия строеж върху руините на стара средновековна черква е имало малко параклисче „Свети Йован“, в което местното население палило свещи и се събирало на Очовден – денят на светеца. Той е родом от село Скрино и като малък е пасял говедата на чичо си. Една нощ, при голяма буря, Йоан се скрил под една скала. До него се прислонил и тогавашният игумен на манастира Павел, който си поговорил с детето. Много скоро Йоан напуснал бащиния дом и се качил в манастира като послушник. Взел със себе си и теленцето, което му подарил чичо му. В близост до манастира се извисявал хилядолетен бор, на който според преданието имало белег от въжето, с което било връзвано въпросното теленце.
Пещера в бобошевския район, в която е живял светецът.,
През 1954 г. селяни от Скрино отрязали бора и веднага след това над мястото надвиснал черен облак и се изсипала страхотна градушка. С материала от бора направили дъски за дюшеме, за да покрият пода в местното читалище. На другия ден това дюшеме изгнило, а не след дълго отсеклите бора се разболели и починали. И не само това - наследниците им от мъжки пол започнали скоропостижно да умират, гласи още местната легенда. Една от жените на злосторниците заминала за Петрич при пророчицата Ванга, която още от вратата завикала: „Кой ви кара бора на свети Ивана да берете бе? Отсега мъжка рожба нема да се ражда, бегайте, правете курбани на местото и ще ви се прости чак когато борчета саморасли поникнат върху скалата на пещерата!”. И наистина пророчеството се сбъднало. Когато две борчета саморасли са пораснали над входа на първата отшелническа пещера на светеца, се появила отново мъжка рожба в тези фамилии, разказват по-възрастни хора в Бобошевския край.
Знамения
Изграждането на днешния манастир, започнало през 1995 г., също е обвеяно с мистика и знамения Свише. Роденият в село Скрино Борислав Канайков много пъти сънувал един и същи сън, че на това място трябва да се издигне черква. Той споделил своите видения с архитектката Анелия Параскова, родом от гр. Рила. Оказало се обаче, че тя също имала пророчески сънища, свързани със святото място. Скоро след това тя изготвила проект за черква, такава, каквато я видяла в съня си. При изкопаване на основите за новия храм се случило невероятно чудо - работниците се натъкнали на основите на две средновековни църкви, изградени съответно през VIII и IX век. Около църквите били открити и няколко монашески погребения. Според специалистите именно тук се е намирал манастирът ”Успение Богородично”, в който свети Иван Рилски бил подстриган за монах.
Семинарията
Друг храм в чест на закрилника на българския народ се намира в столицата. Той се издига в двора на Софийската духовна семинария, чийто патрон е именно св. Йоан Рилски. Църквата е завършена през 1903 година. Стенописите са дело на Николай Ростовцев.
Църквата Свети Йоан Рилски при Софийската духовна семинария.
Царските икони са изографисани от Иван Мърквичка и Антон Митов, а самият иконостас е работа на дебърски майстори от рода Филипови. В последните години храмът бе обновен като част от мащабния ремонт на учебното заведение. В него ежедневно се отслужват утренно и вечерно богослужение, а през неделните и празничните дни – света литургия.
Печатница
В цялата Софийска епархия може би най-старата обител в чест на Рилския Чудотворец е Курилският манастир. Той е основан по времето на цар Петър.
Първоначално се наричал „Св. Йоан Кръстител" или „Св. Йоан Предтеча".
По-късно, през 1469 г. на път от Търново за Рилски манастир, именно тук отсядат мощите на светеца, и тогава храмът и манастирът приемат името му. По време на османското нашествие по нашите земи около 1382 г. святото място е изцяло разрушено и опожарено. През 1593 г. възкръсва благодарение на средствата на жителите от околните села - Кумарица, Доброславци и Требич. Тогава е построена и сегашната черква. Изографисването й е станало с финансовата помощ на Софийски хлебарски еснаф и е дело на св. Пимен Софийски Зографски. Днес в манастира от неговата ръка са оцелели само няколко образа на светци и отделни сцени. Сравнително добре е запазена сцената "Успение Богородично" над входната врата. Уникална е стенописната сцена „Избиването на младенците от цар Ирод", която е изключителна рядкост в българската религиозна живопис. През 1830 г. към църквата се пристроява вътрешно преддверие, където е изписан образът на свети Иван Рилски. По време на Възраждането манастирът е духовно и културно средище. Към него е съществувало добре организирано килийно училище, работила е и една от най-големите български църковни печатници „Бял кръст". Последната е функционирала в началото на XX в., когато мястото е било в разцвета си – било е девически манастир, обитаван от 45 монахини. С тяхна помощ е отпечатано първото евангелие в картини, както и православното списание „Християнка". Оттук се разпространявала църковна литература в посока Румъния и Русия. През 30-те години на ХХ в., по идея на митрополит Стефан, по-късно български екзарх, е построена клиника за душевно болни.
Подворие
Историята на Германския манастир „Св. Йоан Рилски” е обвита в легенди и предания. И до днес се разказва, че негов основател през Х в. бил самият цар Петър I. Местните жители разказват, че тук светецът имал колиба, в която се подвизавал, преди да се отправи за Рилската пустиня. Владетелят обаче много искал да се срещне с чудотвореца. Когато разбрал, че идват пратеници да го отведат при него, светецът тръгнал нагоре по рекичката да се скрие. Скоро ожаднял и се помолил на Бога за вода и на мястото бликнало свещено изворче, аязмо. Случайно или не по-късно, през XV век, тук са пренощували и мощите на св. Иван по пътя при връщането им в Рилския манастир. За културната дейност на тази старина свидетелстват няколко книжовни паметника. Единият е псалтир от края на XV в., издаден в черногорската столица Цетина. Това е един от малобройните славянски инкунабули - най-старите печатни книги. В месецослова, освен за сръбските, са дадени кондаци и за български светци: Петка Търновска, Иван Рилски, Йоаким Сарандапорски, Иларион Мъгленски и др. По това време политическата обстановка била много неспокойна и софийските книжовници търсели убежище именно в манастирите около града. Затова в този е имало богата библиотека с много старопечатни и ръкописни книги, които за съжаление не са достигнали до нас. Някога Германският манастир е бил и иконохранилище, имал е и пещ за керамика. Тук се пазело керамичното ковчеже, за съжаление по-късно изчезнало, в което са престояли мощите на Свети Йоан Рилски.
През XVIII в. святото място е опожаренo от кърджалии. Въздигнатo е през 20-те години на XIX в., като в 1818 г. е построен нов храм с вкопана в земята черква. До днес от стария храм е запазена част от иконостаса, един каменен надпис и няколко царски икони с образи на българските светии Кирил и Методий, Йоан Рилски и Петка Търновска.
Секвои
Вляво от входа на църквата се извисяват две секвои, посадени през 1907 г. от княз Фердинанд и съпругата му. Вдясно от тях расте по-малка секвоя, посадена от цар Борис III през 1937 г., в чест на раждането на престолонаследника Симеон. През 1928 г. бъдещият екзарх Стефан отрежда Германската обител за подворие на българския Зографски манастир.
Секвоите и камбаните са знакови за Германския манастир.
На входа на църквата има две манастирски камбани с изсечена годината на изработването им - 1886 г. Именно през същата година художникът Станислав Доспевски изографисва иконостаса. Германският манастир се слави и с това, че Елин Пелин е написал сбирката от разкази „Под манастирската лоза".
Кършияка
Още през XVIII в. в северното пловдивско предградие „Кършияка“ съществувал малък параклис, посветен на свети Йоан Рилски. Култът към светеца в Пловдив бил силен, защото Рилският манастир имал метох в подножието на Таксимтепе.
През 1848 г. Стоян Чалъков-Големи издействал султански ферман за построяване на представителен храм за нуждите на нарасналото население в северната част на града. Той самият станал дарител заедно със зет си Димитрика Мицора, пловдивски търговец и бегликчия. Помощи изпратил и Александър Екзарх от Цариград.
На 3 март 1923 г. стихиен пожар обаче унищожил до основи храма. Оцеляла само камбанарията, построена в черковния двор. Още същата година започнало събиране на средства и през 1929 г. храмът е завършен.
Изписването на стените през 1948 г. е дело на колектив под ръководството на проф. Димитър Гюдженов, син на зографа Атанас Гюдженов.
При източната страна на храма е оформен некропол на заслужили свещеници, учители, борци за национално освобождение, радетели за Съединението на България. От двете страни на апсидата са монтирани две възпоменателни плочи на загиналите в Балканските и в Първата световна война жители на кв. „Филипово“.
Най-много тачат светеца в Старозагорско
В България има десетки храмове, посветени на закрилника на страната ни във всички епархии на Българската прославна църва, но култът към Рилския чудотворец е особено популярен в Старозагорска област. На него са посветени църквите в градовете Раднево и Гълъбово, като и в селата Ракитница, Копринка, Юлиево, Плодовитово, Гита.
Трапезица пази спомена за мощите
Средновековната църква музей „Свети Иван Рилски” е част от манастирския комплекс при храма „Свети Петър и Павел”. Храмът играе важна роля в историята на Второто българско царство и по време на драматичните събития, разиграли се в Търново след превземането му от османските турци през 1393 г. Когато през 1195 г. българският цар Асен І пренася мощите на свети Иван Рилски от Средец в Търново, те са положени в специално изградена за целта църква в крепостта Трапезица.
Днес от храма на Трапезица са останали само основите.
Около нея впоследствие е формиран манастир. След завладяването на Търново от османците мощите на светеца са пренесени в новата патриаршеска резиденция, в църквата „Свети Иван Рилски“. На големите църковни празници се изнасяли от нея и с тържествена процесия се поставяли за поклонение в катедралния храм „Свети Петър и Павел“. Това продължило до 1469 г., когато рилските монаси получават разрешение да отнесат мощите на своя патрон в Рилския манастир, където са намират и днес.
Константин Събчев
