М анастирите и църквите привличат все повече хора със своята история, архитектура и иконография, а първите - с природните дадености на околността и най-вече с особената атмосфера, която те излъчват. Но един манастир или църква не са нещо средно между музей или картинна галерия. Това е един особен свят и туристите, които идват в тях за повече или по-малко време, е необходимо да знаят основните правила на поведение. Популярен е изразът, че всеки манастир има свой устав. Действително някъде режимът за посещения на обикновените туристи е по-либерален, а някои пък въобще не приемат такива. Но има и задължителни правила за поведение и преди всичко как да сте облечени, когато прекрачвате прага на един Божи дом или Света обител.
Еволюция
Все по-жестоките летни жеги принуждават хората да се обличат максимално оскъдно - на границата на общоприетото приличие. Но всички независимо от градусите трябва да се подчиняват на определени правила по отношение на облеклото.
През вековете църквата е имала доста по-строги критерии за дрехите, с които влизаме в храма, като особено строго се е отнасяла към женското облекло, за което е имала точни указания. В днешно време духовенството има по-либерално отношение към облеклото в храма, като свещениците особено се радват на всеки млад човек, който е пристъпил прага на Божия дом.
Дрескод
Най-важното изискване при мъжете е да влизат в църквата без шапка, а жените да не са гримирани, с покрита коса и без предизвикателни дрехи. Или както е казал по въпроса апостол Павел: “Жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие, да се гиздят не с плетенки, нито злато или бисери или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие” (1 Тим 2:9-10). Защото основният смисъл на молитвата в храма е проявата на смирение. Така че без бюстиета и миниполи, къси панталонки и джапанки, като последните две изисквания важат и за мъжете.
С още по-голяма сила тези изисквания важат за манастирите, където по отношение на облеклото правилата са още по-строги, отколкото в градския храм. В някои от тях на жените се разрешава да влизат само с покрити глави, т.е. със забрадка. В други на момичета в панталони ще бъде отказано посещение, както и на тези с поли над коленете. Не идвайте в манастира, облечен в тениска със забавно лого, двусмислен или агресивен текст.
Вътрешен ред
Дори да сте обикновен турист атеист, трябва да се държите по подобаващ начин на територията на обителта. Защото монасите са хора, които са се отрекли от света, за да се посветят на молитви и размисли. Към тях се обръщайте с "брате", или ако искате да спазвате стриктно канона, с „Ваше преподобие“, и не ги занимайте с ненужни приказки и светски проблеми. Времето за посещение на манастира трябва да е съобразено с неговия вътрешен ред. Не трябва да се надяваме, че вратите му са винаги отворени за вас, така че по-добре е да се информирате по кое време и в кои дни светата обител е отворена за посетители. Днес всички действащи манастири имат страници във Фейсбук. Влизането в манастирската църква по време на служба не е забранено, но не бива да се разхождате в църквата като в картинна галерия и да си правите селфита. Най-добре е да седнете или застанете отзад, за да изчакате завършването й. А най-добре е да си тръгнете, като отложите посещението за по-късно. Ако пък искате да се молите с братята, попитайте предварително.
Без хардрок
На територията на манастира не са добре дошли силни звуци. Молитвата е и медитация. Затова на никой монах няма да му хареса, ако тя бъде прекъсната от звуците на хардрок или бойни маршове за повикване по мобилния телефон, силни разговори по него, да не говорим за музика от съответните приложения на джиесемите или викове. Разяснете това предварително на децата, ако сте с тях, и сами им дайте пример, като говорите по-тихо. И последно по ред, но не и по важност – забравете за цигарите на територията на манастира. Пушенето е забранено дори за цивилните служители на обителта.
Монасите не са тълкуватели на Библията
Не бъркайте един монах с екскурзовод и или тълкувател на Библията. Можете да помолите за помощ, ако се загубите или не знаете към кого да се обърнете, но не влизайте в дълги разговори. Всеки от монасите има собствено ежедневно послушание и не е длъжен да задоволява любопитството на посетителите нито по светски, нито по духовни въпроси. За тази цел всички по-големи манастири имат или цивилен гид, или монах, в чието послушание влиза именно да разказва на посетителите историята на обителта.
