В навечерието на Рождество Христово, в дните на най-строгия пост църквата почита три древнопросияли светици, живели през III век - Юлиания, Анастасия и Евгения. Хората, кръстени на тях, също имат празник.
Целомъдрие
Светата мъченица Юлиания (21 декември) живяла в зората на IV век. Тя била дъщеря на богати родители езичници. Била сгодена за момък на име Елевсий, който също бил от знатен род. Отказала обаче да се омъжи за него, тъй като била християнка и не искала да свърже живота си с идолопоклонник. Елевсий се опитал да я убеди да се отрече от вярата си, но молбите му се оказали безуспешни.
Обесили Света Юлиания за косите.
Разгневен до крайност от това, бащата я предал на съд. Отхвърленият жених отначало се зарадвал на възможността да отмъсти на отхвърлилата го годеница, но като гледал необикновената й красота, Елевсий отново започнал да я моли да се омъжи за него. Той даже обещавал никога да не я принуждава да се покланя на езическите богове. Тези молби обаче не помогнали и Юлиания го отхвърлила отново, което предрешило съдбата й.
Изтезания
Съблечена гола, привързана с въжета, тя била бита отначало със сухи жили, после я провесили за косата, тъй че кожата с косата се отделяла от главата. С Божията подкрепа мъченицата превъзмогвала телесната болка. На другия ден отново взели да я мъчат. Хвърлили я в огън, но останала невредима. Тогава народът взел да слави Бога на девойката. По време на страданията на Юлиания в Христа повярвали около 630 души. За да пресече опасната тенденция, властта обезглавила красавицата на 21 декември 290 г. Тялото й било погребано от християните и над гроба й била построена църква.
Сенатор Помплий
Следващия ден, 22 декември, е посветен на Света Анастасия. Името й означава “възкръснала“. След смъртта на майка й Анастасия е омъжена насила за сенатор Помплий. За да запази девствеността си, през целия им брачен живот тя се преструвала на неизлечимо болна и не допускала интимна близост с него. Озлобен от това, Помплий я подлагал на унижения и обиди.
Чудотворна икона на Света Анастасия.
Но скоро след сключване на брака им той загива по време на корабокрушение. Тя е известна с това, че използва наследеното богатство от мъжа си, за да помага на страдащите. Носела храна и дрехи на затворниците, на просяците е давала хляб, лекувала е болестите на болните, превързвала е кървящите рани на ранените. Осъдена е на смърт заради вярата си в Христа и е изгорена в 290 г.
Мощи
Мощите на светицата се съхраняват в Задар, Хърватия, в катедралата "Св. Анастасия", край Адриатическото крайбрежие.
Островът Света Анастасия, където имало чудотворна икона на мъченицата.
По-късно те са пренесени в Цариград. В България остров Света Анастасия край Бургас носи името си от едноименния монашески скит "Света Анастасия Фармаколитрия".
Част от мощите на света Анастасия в Задар.
На острова се е съхранявала прочута чудотворна икона на светицата, чиято съдба сега не е известна. Светицата се счита за покровителка на лекарите и фармацевтите.
Египет
В самото навечерие на Рождество Христово - 24 декември, се почита паметта на Света преподобномъченица Евгения. Тя също била дъщеря на знатни родители. Баща й Филип бил управител на Александрия и целия Египет.
Света Евгения се предрешила като мъж, за да служи на Христа.
Девойката последвала Христос, напуснала родната къща и, преоблечена като мъж, отишла в един мъжки манастир, където след смъртта на игумена била единодушно избрана на негово място. Придобила голяма известност, изцерявайки бедните чрез молитва.
Клевета
Но една зла жена - Мелантия, която тя излекувала, пожелала да прелъсти Евгения, защото я смятала за мъж. Като не успяла, я наклеветила, че преоблечената като мъж жена се опитала да я прелъсти. Евгения била арестувана и се видяла принудена да разкрие самоличността си на управителя на града - нейния роден баща. Семейството й се зарадвало, че е жива, и всички приели Христа, за което обаче Филип бил уволнен.
Рим
Според житието й бащата скоро умира, а след това Евгения и майка й Клавдия се върнали в Рим и заживели в имение вън от града. Евгения предала вярата си на една знатна девойка - Васила, за което и двете били осъдени на страдания и посечени през 262 г. Клавдия погребала дъщеря си в своето имение извън града и сама скоро след това се поминала, като била предупредена насън за скорошната своя смърт от дъщеря си мъченицата Евгения.
На 24 декември се носило черно
От трите мъченици единствено Света Анастасия присъства в българския фолклор. В народните представи тя се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи. В Родопите и Странджа свързват деня й с представата за смъртта - Нашташа (Насташа) или Света Чьорна. Вярва се, че в която къща не се празнува Света Анастасия, непременно ще се случи нещастие. Някъде наричат празника Черноризие, защото тогава започнали болките на Богородица и затова тя си боядисала дрехите в черно. В тези краища в миналото обличали черни дрехи. На този ден жените, особено майките, не бивало да работят нищо. Месят се пресни питки, намазани с мед, и се раздават за здраве.
