Н а 15 ноември започва Рождественският пост, който продължава 40 дни - до 24 декември (Бъдни вечер). Той не забранява църковните бракове, както мнозина погрешно си мислят. Изключение прави само първата седмица до Въведение Богородично (21 ноември), когато постът е по-строг и веселби не се препоръчват.
На Коледните заговезни (14 ноември) за последно е позволено да се яде блажна храна. След това вече се изключват месото, както и храните от животински произход - мляко, сирене, яйца.
В първата и последната седмица се яде изключително постна храна. През останалото време може риба, но до Игнажден (20 декември). Може да се хапват и всички безгръбначни морски дарове - миди, октоподи, калмари, раци, скариди, охлюви.
Говеене
В църковния календар постите заемат повече от половината година – или около 200 дни. Т. нар. говеене и молитвата са неизменна част от живота на всички свети личности, които са помогнали за нравственото и духовното израстване на обществото като цяло. Свети отци коментират, че чрез отказа от блажна храна и други плътски наслади човекът тръгва по съзнателния път на духовната еволюция. Целта е пречистване на тялото отвън и отвътре, засилване на волята и силата на духа си и освобождаване на място за култивиране на духовни ценности. По този начин човек възвръща своето здраве, устойчивост, осъзнатост, радост и щастие.
Библията
За пости се говори още в Стария завет. Когато търсели помощ и ръководство от Бога, хората, които пътували за Йерусалим, постели, за да покажат, че искрено искат Божията помощ. (Ездра, 8:21–23). Древните юдеи са постили, когато са искали да покажат разкаяние за минали грехове. Чрез пророк Йоил Бог казал на неверните израилтяни: “Върнете се при мене с цялото си сърце, като постите, плачете и ридаете!“ (Йоил, 2:12–15). Законът, който Бог дал на Моисей, включвал заповедта да постят в Деня на изкуплението (Левит, 16:29–31). След покръстването си Иисус е постил 40 дни, за да се подготви за поверената му от Бога задача. (Лука, 4:1- 2). Апостолите Павел и Варнава понякога постели, когато назначавали старейшини в общността. (Деяния, 14:23)
Без грехове
В българската православна традиция има четири основни пости – Коледни, Богородични, Великденски и Петрови. И извън тях по-ревностните християни постят в сряда и петък, а понякога и в понеделник.
Но постите не се свеждат само до въздържание от храна или вода. Преди всичко това е период, през който човек трябва да се въздържа от всякакви видове умствени и телесни страсти, нечисти мисли и думи, завист, злоба, алчност и похот във всичките им разновидности.
Меню
Постите на практика означават да се изключат всички животински продукти временно от менюто и да се консумират т. нар. неблажни храни – плодове, зеленчуци, бобови и зърнени култури, ядки и семена. Много хора обаче се притесняват, че така няма да си набавят всички хранителни вещества, от които се нуждае организмът. Всъщност чрез консумацията на пълноценни и разнообразни растителни храни човек може да си набави всички нужни вещества. С този начин на хранене мнозина споделят, че се чувстват по-леко, имат енергия целогодишно и постоянно, а не само по време на постите.
Подготовка
В днешно време хората консумират прекалено много неподходящи, неправилно приготвени и комбинирани, тежки за организма храни. Така в телата им се натрупват голямо количество токсини, слуз, конкременти и други отпадъчни от метаболизма вещества. Това води до хронично отравяне и когато човек започне постите, организмът му реагира, като стартира процес на детоксикация. Той може да се характеризира със симптоми на главоболие, отпадналост, виене на свят, ниско самочувствие, лошо настроение, раздразнение, промени в храносмилането и съня и др. За да се избегнат тези негативни последици, е нужно предварително да се спре или поне ограничи тютюнопушенето, употребата на алкохол, кафето и други стимулиращи напитки, на полуфабрикати, сложни въглехидрати като сладкарски изделия, пържени, тестени и мазни храни и червено месо. Консумирайте животински продукти не повече от един път на ден и не по-често от два-три пъти в седмицата само в комбинация с нисковъглехидратни зеленчуци – маруля, спанак, краставица, чушка, зеле и др. Постепенно намалете или напълно изключете олиото, зехтина, маслото, маргарина. Хранете се с плодове до обяд, а ако ви е трудно, включете овесена каша със сушени или пресни плодове, семена и ядки. Пийте повече топла вода.
Св. Филип закриля шапкарите и сладкарите
Коледният пост се нарича още и Филипов, защото започва след празника на светеца -14 ноември.
Той е роден около 5 г. в Бетсаида и е един от дванадесетте апостоли. Проповядвал в Мала Азия, Гърция, Арабия, Етиопия. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Завършил живота си в Йерапол, Мала Азия, разпнат на кръст с глава надолу. На 27 юли 2011 г. италианският изследовател Франческо Д'Aндрия откри гроба на апостол Филип при разкопки в древния град, където около 80 г. апостолът намира своята мъченическа смърт.
Светецът е покровител на шапкарите и сладкарите. В католическата църква, която отбелязва деня му на 3 май, е възприет и като небесен закрилник на Уругвай.
