М ощите на цели седем светци и светици пазели през Средновековието старата българска столица Търновград. Днес е трудно да се каже точно кои мощи къде точно са се намирали, а историците и археолозите могат само да предполагат и да градят догадки и хипотези за това. Най-често се предполага, че те не са били в Патриаршеската църква на хълма Царевец, а в подножието му, от двете страни.
Великата лавра
От лявата страна в Асенова махала някога са се намирали манастирският комплекс „Великата лавра“, включващ църквите „Св. 40 мъченици“ , „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. Йоан Рилски“. От дясната страна на Царевец пък се е намирал кварталът на чужденците, Френкхисар, където също е имало религиозни сгради, а може би в някои от тях и безценни свети мощи.
Цар Калоян донася в България мощите на св. Филотея.
Началото на събиране на мощи от различни краища на Балканите и света и пренасянето им в столицата Търново е поставено от цар Асен I. През 1195 г. той пренесъл мощите на най-почитания български светец - Йоан Рилски от Средец. След възкачването на трона по-малкият му брат Калоян продължава поставеното начало и го превръща в традиция.
Св. Филотея е изобразявана с тракийска носия.
Той пренася в престолнината части от телата на още трима дивни светци: Михаил Воин, Иларион Мъгленски и Йоан Поливотски, и на една светица – Филотея Темнишка. Благодарение на Иван Асен II пък столицата се сдобива и с мощите на св. Гавраил Лесновски и св. Петка Българска.
Къде обаче са се съхранявали мощите на седмината балкански светци? Информация за част от тях ни дават съхранилите се до наши дни средновековни исторически извори.
Асенова махала
Според съвременните историци и археолози първите донесени в Търново мощи, тези на Йоан Рилски, най-вероятно са били изложени за поклонение в едноименния храм в Асенова махала. Той беше разкрит преди десетина години от проф. Николай Овчаров. Оказа се, че през последните десетилетия върху затрупаните основи на някогашния Божи храм е струпано квартално сметище. Според проф. Овчаров именно в този храм мощите на Йоан Рилски са се пазели чак до края на XV век, когато след падането на Търновград са пренесени в Рилската света обител.
Петър и Павел
Само на 30-ина метра от храма, носещ името на св. Йоан Рилски, се намира средновековната църква „Св. св. Петър и Павел“. Там са били мощите на св. Йоан Поливотски, свят мъж с нетленно тяло, считан за покровител на Търново.
В средновековната църква Св. Св. Петър и Павел е лъхало благодат от мощите на Михаил Воин, Йоан Поливотски и Йоан Рилски.
А във все още неоткрития манастир „Св. Богородица“ отново под Царевец пък са се съхранявали нетленните чудотворни останки на св. Филотея Темнишка - светица и отшелница, родена във византийския град Поливот. Пак в този район, в църквата „Св. 40 мъченици“, са се намирали мощите на Иларион Мъгленски. Там са се намирали мощите и на най-големият светец на западната си съседка, Сава Сръбски.
Михаил Воин
Според проф. Хитко Вачев мощите на св. Михаил Воин са се били на Царевец, в патриаршеската църква „Свето Вознесение Христово“. Според учение там са се намирали още и мощите на канонизираните български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III.
Мощите на св. Петка Български или Търновска са положени в дворцовата църква на Царевец. Култът към нея е бил толкова голям, че през 14 век при подписването на търговски договор с Венеция, цар Иван-Александър заявява, че ще изпълни задълженията си по споразумението като се заклева в Света Богородица и света Петка.
Последните мощи, тези на св. Гавраил Лесновски пък са били отнесени на хълма Трапезица и са положени в църквата „Св. Апостоли“. Това не бива да учудва, тъй като днес е прието, че именно Трапезица е било родовото имение на братята Асеневци. И затова си е съвсем нормално поне едни мощи от всичките да бъдат оставени в храм в тази крепост. Самият Лесновски е произхождал от болярски род. След смъртта на съпругата си става отшелник и чудотворец.
Нашествие
След завладяването на столицата Търново от османците през 1393 г. съдбата на мощите се променя. За част от тях се знае каква е съдбата им, а за други, уви, не. Патриарх Евтимий прави опит да спаси част от тези реликви, като прибира някои от тях в новата резиденция „Св. св. Петър и Павел“ в Асенова махала. Смята се, че там са били останките на Михаил Воин, Йоан Поливотски и Йоан Рилски. В манастири около Търново пък са били прибрани мощите на останалите четирима светци и тези на византийската императрица Теофано, първа съпруга на император Лъв VI. Според проф. Хитко Вачев нетленните останки на Филотея, Петка и Теофано са преместени в средновековен манастир, в местността Френкхисар под Балдуиновата кула. Оттам след превземането на Търново те са били отнесени във Видин, а след превземането му са разпръснати в съседните балкански страни: Сърбия, Румъния и Константинопол.
Рилския манастир
Къде се намират днес мощите на седмината светци, пазили Търново в продължение на над 200-250 години? Уви, за някои от тях е трудно да се направят дори и предположения.
За мощите на св. Йоан Рилски е известно, че след падането на столицата Търновo, през 1469 г. с разрешението на султан Мехмед Завоевателя, те са пренесени в Рилския манастир, като събитието е описано подробно от книжовника Владислав Граматик.
От Търново мощите на Св. Иван са пренесени в Рилския манастир през 1496 г.
Мощите на най-българския светец и днес, повече от половин хилядолетиe по-късно, все още са в обителта. Те се намират в специален сандък пред иконостаса в главната църква. Всеки вярващ може да целуне ръката на светеца. През 2009 г. малка частица от светите мощи на Йоан Рилски са предадени на Търново и се съхраняват в митрополитската църква.
Поклонничество
От съвременна гледна точка е трудно да се осмисли какво е било значението на мощите на седемте светци в старата българска столица. За средновековния вярващ човек обаче закрилата не на един-двама, а на цели седем небесни застъпници пред Божия престол е било повече от магическо. Затова и жителите на Търново посрещат падането на столицата не като победа на по-силния враг, а като справедливото Божие наказание заради отвръщането на българите от християнската вяра и възникването на множеството ереси в държавата. За съжаление през вековете не са запазени много случаи на чудеса, извършени от мощите на седемте светци в Търново. Смятало се е, че те помагали най-често в случаи на безплодие, слепота, глухота и проблеми с крайниците. Според днешните историци в периода XII – XIV век столицата Царевград Търново е превърната в, казано на съвременен език, център на „поклоннически и култов средновековен туризъм“. Преди няколко години търновски историци споделиха идеята си да се направи опит мощите на седмината светци и светици да бъдат отново открити и частици от всички тях да бъдат пренесени в старата българска столица. Засега обаче по този въпрос все още не е направено нищо.
Йоан Поливотски върши чудеса в Амория
Мощите на св. Йоан Поливотски се пазят в град Амория в Мала Азия. Говори се, че и днес, мощите на св. Йоан са се запазили нетленни. Всяка година на Петдесетница, те се изваждат от ковчега и обличат в архийерейски одежди. После се отнасят до Светия престол, където поддържано от двама души остават чак до края на службата.
Светите Петка и Филотея се озоваха в Румъния
Румъния пази две наши светици. В град Куртя де Арджеш днес се съхранява чудотворното тяло на света Филотея. Култът към светицата става най-голям по времето на османското нашествие. Именно тогава възкръсват и прастарите предания за нейния живот, за чудесата, които са се случвали около гроба й в храма, като лично патриарх Евтимий Търновски съставя житието й. По иконите е рисувана в тракийска народна носия.
Опашка от поклонници се вие всекидневно пред мощите на св. Петка в Яш, Румъния.
Св. Петка Търновска пък привлича поклонници от цял свят в катедралата на румънския град Яш. Но къде са пазените в България мощи на Гаврил Лесновски, Иларион Мъгленски и Михаил Воин е все още неизвестно. Според украинския филолог и славист Виктор Григорович св. Иларион остава в Търново в превърнатата в джамия църква „Възнесение Господне“, на върха на Царевец. Според други сведения пък след превземането на Търново в знак на благоразположение султан Баязид подарява мощите на св. Иларион на владетеля на Велбъждкото деспотство Константин Деян. Той ги отнася в манастира „Св. Йоаким Осоговски“ в днешния град Сарандапол, намиращ се на територията на Северна Македония.
Св. Гавриил Лесновски
Св. Гавриил Лесновски
Иван Георгиев
