Д ните между Цветница и Великден се наричат Великата или Страстната седмица. Посветени са на страстите (страданията), които претърпява Иисус Христос - залавянето, съденето, бичуването и разпъването му на кръста, за да изкупи света. С това са свързани редица църковни ритуали и народни обичаи, установили се в нашия бит и култура. Всеки един от дните от тази седмица се нарича „Велик“, като кулминацията й са дните Велики четвъртък и Велики петък.
Помазване
На Велики Четвъртък, например, след празничната литургия в православните храмове се извършва Велик маслосвет - с дълги молитви и четене на евангелските текстове се освещава елей - олио или зехтин, който миряни носят в храма. Вярващите го взимат после вкъщи и се помазват през цялата година, особено при тежки здравословни проблеми и изпитания. Иначе по време на маслосвета, всеки желаещ бива помазан с църковния елей за здраве.
Тогава се боядисва и първото великденско яйце в червен цвят и се слага пред иконата на Богородица.
През първите четири дни от Страстната седмица според народния фолклор може да се прави почистване на дома, изтупват се дрехи и одеяла. Според народните вярвания на Велики четвъртък Господ „разпуска” душите на покойниците, които остават на земята до Спасовден.
Забрани
Според народната традиция не трябва да се работи нищо от 10 до 16 април. Според старите обичаи мъжете не бива да ходят на полето, а на жените не е позволена никаква работа (плетене, шиене, тъкане) с изключение на домакинската (готвене, пране и чистене).
Богослужението се различава от това през другите дни на Великия пост. Започва се с утринното богослужение на Цветница (а не с вечерно, започващо в 19 ч.), което дава старт и на Страстната седмица.
Понеделник
Първите три дни се спазва строг пост - ястията се приготвят без растителна мазнина. На вечернята се отслужва т.нар. Последование на жениха. То напомня на вярващите, че непрекъснато трябва да са в духовна бодрост и да очакват Спасителя, който е жених на църквата и при Второто пришествие ще се появи внезапно, както женихът от възпоменаваната в тези дни притча. „Ето Младоженецът иде в полунощ и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е онзи, когото намери безгрижен. Затова, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилвай ни!“
Евангелие от Матей
На Велики вторник в утринното евангелие от Матей (понеделник вечерта) се припомня за усилията на книжници, фарисеи и садукеи да изкушават Иисус Христос с различни въпроси и изобличаването им от Него. Във Велика сряда утринното евангелие е от Иоан. В него чрез притчата за житното зърно, което, ако не умре, не дава плод, Христос говори за смъртта Си.
В някои райони в сряда вечерта - т.е. срещу Велики четвъртък, се берат различни цветя и треви - здравец, великденче, коприва, лапад. На сутринта на 13 април тези треви се скълцват и, примесени със сол и чесън, ги прибавят към храната на домашните животни – за да са здрави и плодовити.
Юда
В храмовете, пък се чете евангелие от Лука. В него се говори за намерението на първосвещениците и книжниците да убият Христос, за предателството на Юда, Тайната вечеря, предсказание за отричането на Петър, за залавянето на Христос и отвеждането при Пилат.
След литургията се извършва и последованието с измиването на нозете - най-висшият духовник измива краката на по-нискостоящите в йерархията 12 духовници и миряни, коленичи и ги целува. Ако литургията се отслужва от свещеник, той умива нозете на 12 свои енориаши. В арменската църква умиват краката на 12 момченца, които също изобразяват Христовите апостоли. Този обичай се спазва като спомен за смирението на Иисус, който преди Тайната вечеря измива нозете на своите ученици, като им дава пример, че всеки, който иска да бъде първи, трябва по-напред да стане последен т.е. слуга на всички.
Оставяме греховете под плащаницата
Разпети петък се счита за най-тъжния ден в годината за християните. Това е ден за преосмисляне, за душевно пречистване, за стремеж към повече доброта и нравственост. Спазва се най-строг пост без храна и вода. Все пак Църквата проявява снизходителност и за тези, които не могат да издържат този режим, се допуска, макар и негласно, пиенето на вода след 15-16 ч. следобед или консумацията на хляб след отслужване на Опелото Христово.
На деня, считан за траурен, в олтара на храмовете се изнася Светата плащаница. Тя се поставя в центъра на черквите върху маса, като това символизира свалянето на Христос от кръста и полагането му върху каменната плоча за погребално помазание. Хората се провират под масата, като това символизира погребването на греховете им и очистването. В някои райони на България се носи цвете, което преди провирането се поставя на плащаницата, а после се взима и се носи в дома. В масовия случай свещеникът дава китка здравец за благословение. Тя се носи вкъщи и се поставя на домашната икона или кандило.
Любомир Старидолски
