Н а 8 юли се тачи паметта на преподобни Теофил Мироточиви, наричан още Македонски. За него се знае, че предсказал собствената си кончина. Предусещайки своя край, Теофил написал изповедание на вярата и духовно завещание. След това се простил с много атонски отшелници, приел пречистите Христови Тайни, легнал на одъра си и изрекъл последни слова: "Господи Иисусе Христе, приеми духа ми!" Това станало на 8 юли 1548 година. От неговите мощи потекло благовонно миро, затова преподобният Теофил е наричан и Мироточиви. При тях ставали чудеса на изцерение.
Сяр
От житието му става ясно, че прочутият светогорски праведник се родил в края на XV век в село Зиляхово, разположено между Сяр и Драма. Според историците е почти сигурно, че е от български произход, доколкото чак до Балканските войни 1912-1913 г. селата в този район са били чисто български.
Родителите му били заможни и добродетелни хора и той получил от тях истинско християнско възпитание. Поради вродените си умствени способности Теофил за кратко време завършил светското си образование. Но се стараел да образова сърцето си в правилата на строгата християнска нравственост. По-голямата част от времето си посвещавал на четене на божествените Писания и житията на светците, което го предразполагало да им подражава според силите си. Което трябва да прави всеки човек. Това обърнало вниманието на всички към него и той бил ръкоположен за свещеник.
Мисия
Теофил обикалял много места, като назидавал миряните със словото си и с примера на живота си. Впоследствие постъпил на служение при Рандинийски епископ Акакий. Този епископ бил ръкоположен в своя сан от цариградския патриарх Нифонт, с когото бил близък приятел. По онова време светейшият Нифонт получил писма от Александрия, в които го уведомявали за преславните чудеса, които Бог извършил чрез тогавашния александрийски патриарх Иоаким. Патриарх Нифонт веднага изпратил в Александрия епископ Акакий, придружен от монаси и свещеници, сред които бил и преподобният Теофил. Пратениците е трябвало да се запознаят със случилото се. Александрийският патриарх ги приел с радост и благосклонност и ги задържал при себе си доста време. Теофил особено привлякъл вниманието му върху себе си със своята добродетелност и образование.
Поклонничество
От Александрия той направил голямо пътешествие. Заедно с другите се отправили към Синай, а оттам в светия град Йерусалим. Там се поклонили на животворящия гроб Господен и на другите свети места, посетили Тавор и Дамаск. Там се срещнали с Антиохийския патриарх, който им връчил писма за своя цариградски събрат. После се върнали пак в Йерусалим, където епископ Акакий се разболял и умрял. Останалите членове на делегацията го погребали и се завърнали в Цариград. Там заварили нов патриарх - Пахомий, защото свети Нифонт междувременно се отказал от патриаршеската катедра и се оттеглил в Атон.
Екзарх
Патриарх Пахомий също видял в Теофил човек добродетелен и учен, поради което го задържал при себе си и му връчил писмените дела на патриаршията, като го назначил на длъжността нотарий и екзарх на Вселенската църква. Но той чувствайки, че при цялата задоволеност на външния живот има съвсем малко храна за духа, оставил длъжността си и се оттеглил на Света гора във Ватопедския манастир, а по-късно в Иверския. Там му възложили да се занимава с преписи на книги. Много книги, изписани от неговата ръка, и досега се пазят в библиотеката на Иверския манастир. В обителта се пази една от най-чудотворните икони в света на Пресвета Богородица.
Солун
Преподобният Теофил се прочул с добродетелния си живот не само на Света гора, но и в по-далечни места. Така след като Солун се лишил от своя владика, солуняните се мъчили да убедят именно българина да приеме архиерейско достойнство и да стане техен архиепископ. Но смиреният Теофил не искал и да чуе. По това време се случило да бъде в Солун цариградският патриарх Теолипт. Солуняни се обърнали към него с молба да им назначи за архипастир Теофил. Светейшият патриарх написал писмо на Теофил, с което го канел да дойде в Солун да се видят, без да споменава дума за молбата на солунци. Но преподобният разбрал с каква цел го кани и за да отклони от себе си това високо достойнство, побързал да приеме велика монашеска схима. А на патриарха отговорил, че тежка болест го заставила да приеме схимата и се откаже от свещенослужение. От тоя отговор патриархът, от една страна, се наскърбил, а от друга, се възрадвал, че Теофил преуспява в истинско смирение и монашески подвизи.
Станал отшелник
С благословението на игумена на Иверската обител Теофил си построил малка колиба близо до подвижника Дионисий, с когото започнал да споделя трудовете на строгото отшелничество. Оттук отишъл в Карея при други прославени подвижници, Кирил и Серафим. Най-после се поселил в килията "Свети Василий" заедно с ученика си Исак. Тук неговият изключителен подвиг бил духовният труд или съсредоточаване на ума чрез постоянна сърдечна молитва. По този начин преподобни Теофил стигнал състоянието на апостол Павел: "Вече не аз живея, а Христос живее в мен". Като очистил сърцето си от страсти и лоши помисли, той станал чист съсъд на Светия Дух.
