Ч есто в медиите се дава информация за гостуването за поклонение или за даряване на свети мощи на християнски мъченици. Това създава известно объркване сред обикновени хора откога, как, а и дали тези реликви излъчват чудодейна сила. Ето какво обяснява протойерей Владислав Ципин, професор доктор по църковна история и преподавател по каноническо право в Московската духовна академия.
- Отец Владислав, почитането на светите мощи не предизвиква въпроси и съмнения сред православните хора. Но практиката да се раздробяват те не противоречи ли на каноните?
- Изобщо не противоречи. В древната църква, в епохата на гоненията, се е развил обичаят да се извършва Евхаристия върху мощите на мъченици. Бързото увеличаване броя на църквите след Миланския едикт на свети император Константин, при запазване на тази традиция, довежда до това раздробяване на мощите, за да може във всяка църква да се служи върху тях.
Оттук идват антиминсите (парче плат, на което се извършва Евхаристията. При освещаването му в него се поставя частица от мощите на светец - б.р.). Подписани от епископите, служат като своеобразен „документ“, потвърждаващ, че презвитерът отслужва литургията не произволно, а по волята на епископа. Между другото епископът може, ако е необходимо, да извършва Евхаристията без антиминс.
- Важен ли е размерът на частицата, на която се покланяме?
- Размерът на мощите сам по себе си не е важен. Но психологически възприятието на вярващия може да бъде различно, когато пред него има цели реликви или само частица от тях. Бог действа по само на него известен начин, което се нарича благодат. Мощите според VII вселенски събор от 870 г. се почитат наравно с иконите и действието на благодатта чрез тях очевидно е подобно на това чрез иконите. При обръщане към мощите на светци най-важна е вярата в действието на благодатта чрез тях, вярата в светостта на самия почитан светец, т.е. необходима е съзнателна вяра.
- Защо много светци категорично са настоявали, дори заповядвали на учениците си да бъдат изхвърлени в горите, където да бъдат разкъсвани от животни, и въобще гробните им места да останат неизвестни за хората?
- Светците, които поискаха останките им да бъдат изхвърлени, за да бъдат погълнати от зверове, направиха това от голямо смирение, смятайки се за най-лошите хора. Наблюдаваме един на пръв поглед „обикновен“ християнски парадокс: най-добрите от нас, християните, обръщат внимание не на своите заслуги, а на греховете си. Това са същите онези, „които не бяха достойни за света“ според апостол Павел.
- Тогава защо християните в повечето случаи не са изпълнявали тази заръка?
- Първо, те са извършвали обичайното задължение да погребват своите починали близки. И това е естествено дори от светска, нецърковна гледна точка. Второ, почти в повечето случаи учениците и последователите на светиите са запазвали техните мощи, за да прославят Бог, че е дал такъв човек – като пример за следване на Христос за бъдещите поколения.
- В житието на свети Димитър Солунски се казва, че той е бил завещал да не се разделят мощите му. Веднъж такава забрана получил илирийският благородник Леонтий, който искал да вземе частица от мощите на светеца, за да му построи храм в родината му. При друг случай пратениците на император Юстиниан, които искали да получат част от мощите на св. Димитър "за украса и освещаване" на новопостроената църква „Света София“, били спрени от огнен стълб, от който се чул глас: „Стой и не смей“. Как може да се тълкува този случай?
- В житията на светците има най-различни епизоди и те невинаги могат да бъдат поучителни за нас, християните, и не при всички обстоятелства. Там може да има изненадващи неща, които може би трябва да служат за пример, но само когато трезво се впуснем в контекста на събитията и духовното състояние на хората, попаднали в определена ситуация. Ето защо онова, което научаваме от житието на някой светец, не може да се превърне в правило, задължително за всеобщо прилагане. Говорейки по-конкретно за нежеланието на свети великомъченик Димитър да продължи отделянето на негови мощи, трябва да се има предвид, че е много вероятно това разделяне да се превърне в злоупотреба, в заплаха за унищожаване на мощите. Затова не бива да си правим генерални заключения срещу култа към мощите. Така или иначе тази традиция съществува и е призната от Църквата.
- В каноните на православната църква пише ли нещо за частици от мощи?
- Да, в 94-ия член на решенията на Картагенския събор от 419 г. се нарежда на местните епископи да ги разрушат, ако „в тях не се полага тяло или част от мощите на мъчениците“. Оттук се вижда, че "части от мощите на мъченика" са приравнени по стойност с телата на мъчениците.
- Как се е появила практиката да се раздробяват мощите?
- Може би началото на тази традиция идва от факта, че мощите на светиите вече са били разделени при екзекуциите им: телата на християните били изгаряни и оставали само костите. Освен това впоследствие се е появила нуждата от мощи на светци за антиминсиите, което направило тази практика абсолютно неизбежна. Защото не е било възможно да има цели мощи за всяка от стотиците хиляди църкви. Но много мощи, като тези на свети Сава Сръбски, са унищожени, някои изчезнали, откраднати – особено след IV кръстоносен поход, османските завоевания и т.н. Но почитането на един светец не може да спре поради изчезването на неговите мощи. Според мен унищожаването на светините, тяхното изчезване трябва да се възприема като следствие от недостойното поведение на нас, християните. Тук трябва да имаме предвид още едно обстоятелство: често ние виждаме само външната страна на случващото се в Църквата и света, но пророческият смисъл на случващото се събитие в никакъв случай невинаги е открит пред нас. И ние често и доста самоуверено се опитваме да открием дълбокия смисъл на дадено събитие/знамение.
- Вие говорите за разумен, християнски подход към деянията на светиите, без да се генерализира една или друга тяхна реакция, извадена от контекст – легенда или житие?
- Съвсем правилно. Невъзможно е да се изведе определено общообвързващо правило от един конкретен случай. За да се случи това, то трябва да бъде легализирано от Църквата. Освен това трябва да се проверят и обстоятелствата, които са предизвикали определена реакция на светеца. Ние нямаме право, да речем, позовавайки се на агиографския епизод за шамара, който свети Николай удари на еретика Арий на Първия вселенски събор, да раздаваме шамари на всеки, който не е съгласен с нас, било то събрат или невярващ. Да превърнем това в норма би било странно. Колко случаи е имало, когато същият шамар е бил нанесен от уж „благовидна ревност“, но това си е била лоша постъпка, по никакъв начин неговореща за светостта на нейния извършител. Затова подчертавам необходимостта от постоянно трезво, християнско възприятие към почитането на мощите на светците и изобщо към разбирането на целия им живот.
- Каква е разликата между християнското и езическото почитане на мъртъвците?
- Езическите вярвания са много различни. У древните римляни въобще не е имало почитание към останките. В Древен Египет са подготвяли мумиите по един изкуствен начин, което е обряд, свързан с тяхната вяра в безсмъртието. Така че що се отнася до разликата между християнското и езическото богослужение, вероятно трябва да се има предвид същото правило, което важи и за почитането на светите икони: ние се покланяме на първообраза, т.е. ние прославяме Бог Творец, който дава на своето творение свободата и силата да го следва. Прославяме и подвига на тези хора, които се възползваха напълно от тази свобода, молим ги да участват в нашата молитва за това да ни дадат сили да отидем при Христос, да бъдем истински християни.
