Н а 2 май църквата тачи паметта на Свети цар Борис-Михаил. За неговото държавническо дело като покръстител на българския народ и владетеля, спасил делото на Светите солунски братя, се знае много. И въпреки това все още има и много загадки и неясноти около неговия живот.
Покръстването
Преди 1989 г. марксистката историография обясняваше покръстването на България с напредналия етап на феодализация, изискващ идеология, утвърждаваща новия обществен строй. Другото, което се изтъкваше, е необходимостта от обща за българите и славянските племена религия, която да ускори процеса на тяхното сливане и издигането на международния статут на държавата, която като езическа се е смятала за неравноправна. Причината да се приеме християнството именно при Борис I обаче се крие в неуспешните войни, които води той със съседите си - нещо, което по „патриотични“ подбуди дълги години се спестява в учебниците.
От самото начало на управлението си Борис влиза в серия безуспешни военни конфликти с Германското кралство, Сърбия, Византия и Хърватия. Византийският император Константин Багренородни съобщава за неговия неуспешен поход срещу Сръбското княжество, при който престолонаследникът Владимир-Расате заедно с 12 велики боили попадат в плен и Борис се вижда принуден да сключи мир.
През 862 - 863 г. Борис I сключва военен съюз с германския крал Лудвиг II и преговаря с него за приемане на християнството в България от Рим. За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватия започва през 863 г. война срещу България. Византийските войски не срещат сериозен отпор, тъй като българската отбрана е заета на северозапад срещу хърватите и моравците. Започват преговори и впоследствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме източноправославното християнство от Константинополската патриаршия, а негов кръстник става император Михаил III.
Дата
Самата дата на покръстването остава спорна. Въз основа на запазена част от ръкопис на гръцки език, открит в албанското село Балша (българския средновековен град Главиница), Борис приема християнството тайно, за да избегне недоволството и съпротивата сред част от аристокрацията. Именно затова остава спорна и точната година на това събитие - 864, 865 или 866 г.
Апокрифи
Съществува обаче и прелюбопитна хипотеза, че Борис е приел светото кръщение десетина години по-рано...
Цялата статия може да прочетете в броя на 26 април (сряда) на в. „Телеграф“ и неговото сп. „Чудеса и Вяра“. Не изпускайте още уникални и интригуващи четива в списанието за духовност на България, което излиза всяка сряда с вестник „Телеграф“.
Константин Събчев
