М ижав интерес и дефицит на доброволци около водното бедствие в Елените и наплив на ентусиасти да разчистват два софийски квартала, пострадали от кризата в сметосъбирането – това е равносметката от последния месец.
Този парадокс си има обяснение. Във втория случай с гумени ръкавици и чували в мероприятието се включиха симпатизанти на партии, които подкрепят столичния кмет Васил Терзиев в мисията, която той обяви като „битка с мафията“. В първия обаче част от причините да няма тълпи от доброволци на входа на курортното селище бяха публикации, разкриващи как дере на река се е сдобило по втория начин с разрешителни за строеж и на мястото са изникнали луксозни сгради и хотели, в които са вложени много пари. Това провокира типична реакция, че на богатите им се пада също да плачат. Така хора, които иначе с готовност се втурват на групи да помагат на хора, чиито къщи са опожарени или отнесени от земетресения, този път си пасуваха, а в социалните мрежи даже имаше призиви „давещите да се спасяват сами“.
Съдействие
Въпреки негативизма около презастрояването на Южното Черноморие най-активните доброволчески групи бяха от Бургас и Пловдив. По заповед на кмета на Града на тепетата Костадин Димитров бе сформиран специализиран екип към формирование „Пловдив 112“, изпратен на място, за да окаже съдействие на местните власти и населението. Доброволците се включиха в ключови дейности по отводняване, разчистване на засегнати терени и оказване на навременна помощ на пострадалите. Те съдействаха в едни от най-сериозно пострадалите зони, където водата беше нанесла значителни щети по домове, инфраструктура и частна собственост. Благодарение на тяхната бърза реакция и добра подготовка стана възможно бързо възстановяване на проходимостта и осигуряване на базова помощ на нуждаещите се, изтъкнаха от община Пловдив. А докато смелчаците газеха водата, мародери се втурнаха да плячкосват наводнените сгради. Така на полицията й се отвори двойна работа – да проверява кои са истинските доброволци и кои са използвачите, дошли да изкарат лесни пари на гърба на бедстващите.
След спасителните мероприятия доброволците се снимаха с уморени, но усмихнати лица и се върнаха веднага към ежедневните си задължения и на работните си места. А мародерите се озоваха в ареста, за да си починат от престъпните си мисли.
„За да се включим в доброволчески инициативи, често се налага да взимаме отпуск, понякога неплатен, защото е важно да се реагира бързо, а не всички работодатели поощряват такива неща“, разказа пред „Телеграф“ Симеон С., който редовно участва в гасене на горски пожари, плъзнали към населени места.
Рамка
Към момента няма закон за доброволчеството в България и се разглеждат три законопроекта, които предлагат недостатъчно силни, половинчати или неясни мерки. „Ще има проектно финансиране и предстои да се задели бюджет, който отново ще се вземе от хората. Теоретично може да има един-два дни годишно, които да се дават като платен отпуск, но това най-вероятно ще бъде с разрешителен режим, не уведомителен, защото е трудно да информираш работодателя си, че отиваш да помагаш на хора в беда“ - това коментира пред “Телеграф” и създателят на инициативата “Капачки за бъдеще” Лазар Радков. Той каза още, че не е против да има закон, но е важно той да бъде стикован и с бизнеса. “Има няколко начина, по които да се стимулира доброволчеството. Първите са хора, които сами ходят да доброволстват. Те нямат нужда някой да ги кара, но са много малък процент. Масата се включва, когато някой човек или организация създаде структура и процеси, в които те могат да влязат и да свършат работа, за да се чувстват удовлетворени. Тук става дума за доброволческа култура, която в последните години започва да се заражда малко по-малко”, заяви той и подчерта, че на Запад децата доброволстват още от детската градина, а у нас доскоро това започваше най-рано като студенти. “През последните години имаме някакво развитие и те започват да доброволстват още от гимназията”, посочи Радков. Според него трябва да се въведат стимули за фирмите, които поощряват доброволчеството сред служителите си под формата на данъчни облекчения, но не вярва това да се случи. Радков смята, че доброволчеството трябва да се налага като култура, начин на мислене, култура, солидарност, взаимопомощ, поведение. “Най-лесно е да се изсипят някакви пари, които в повечето случаи потъват и не вършат работа”, смята доброволецът. Той е категоричен, че създаването на закона няма да доведе до каквото и да било.
Кметът на община Банско: Това е призвание и мисия
Владимир Симеонов
Да си доброволец е призвание и мисия, трябва ти преди всичко сърце, но е много важно и да си добре подготвен. Това твърди кметът на община Банско Стойчо Баненски, който от години помага на Планинската спасителна служба напълно безвъзмездно. Всички призвани да помагат на пострадали туристи имат своя вайбър група. Там получават известие за поредната акция, която се организира. Всеки, който може, дава знак, че ще се включи. По този начин се знае колко човека ще участват в спасяването на поредния човешки живот.
Често се случва Баненски да участва в тежки и сложни акции под най-високите върхове на Пирин, за да спаси с колегите си бедстващ турист.
Според него закон за доброволчеството липсва много. Защото понякога спасители не могат да се включат в акции, когато са на работа. Ако тръгнат сами, рискуват да бъдат уволнени, което е безумие. „Да отидеш да спасиш някого и резултатът за теб да е уволнение. Това трябва да се регулира. Държавата в другите страни се е погрижила за този проблем. При спасителна акция работодателят освобождава работника. Понеже човешкият живот е над всичко. А спасителите са призвани да правят точно това - да спасяват човешки живот. И не бива да има никакви пречки да изпълняват тази своя мисия“, смята Баненски.
Той казва, че в Банско работодателите проявяват разбиране, но не е така навсякъде. Тук са близо 40 доброволци. Работата им не е по-различна от тази на полицаи и пожарникари. Те я вършат и не ги интересуват никакви пари. Но за младите доброволци е добре държавата да помисли за някакво финансово стимулиране. Защото понякога те са по 12 часа на акция, губят надница в работата, а не получават нищо. В района на Банско има много акции, службата е изключително натоварена. А и щатните спасители не получават адекватни на риска и работата си възнаграждения.
Братът на Стойчо Баненски – Росен Баненски, който е директор на Национален парк Пирин, също е доброволец към ПСС - Банско. Той също уверява, че за него това е мисия - да помага на хора в беда и да спасява човешки живот. Без условности, без претенции, без хленчене. Защото никоя друга кауза не струва повече от тази да спасиш човек.
Стойчо Баненски
Гасят пожари, чистят морското дъно: Група за бързо реагиране във Варна
Любомир Славов
Във Варна функционира Доброволно формирование с около 45 постоянни членове. Ядрото на структурата е от 15 човека, които редовно се включват в инициативи, свързани с опазване живота и здравето на населението. Всички доброволци преминават базово обучение, което включва основни познания и умения за реагиране при различни извънредни ситуации и са в пряко взаимодействие с РСПБЗН и общината.
Доброволците във Варна са на изключително високо ниво, което се доказва и от отличното им представяне на ежегодни национални и регионални състезания, организирани от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Целта на тези състезания е да повишат готовността на доброволците за реакция при бедствия и извънредни ситуации, както и да насърчат сътрудничеството между различните формирования.
Тази година доброволците във Варна активно участваха в борбата с пожарите през летния сезон и с последвалите наводнения през есента, като се включиха с борбата с последствията от природното бедствие в Елените. Доброволците от клуб „Приятели на морето“ регулярно провеждат акции по почистване на морското дъно и плажовете във Варна и Бургас.
Екип от Доброволно формирование-Варна предотврати разрастването на пожар в с. Мирово юни месец т.г.
В сряда даряват първите автоматични дефибрилатори
В сряда даряваме първите 25-50 автоматични дефибрилатори в средните училища с набраните средства от прожекцията на филма “Великани”. Това обяви пред “Телеграф” създателят на “Капачки за бъдеще” Лазар Радков. Той заяви, че прожекциите са започнали много силно и в НДК са се събрали три хиляди души и сподели, че хора, които са обещали да помагат за филма било то с финансиране или разпространение, са се скрили. Радков каза, че амбицията му е да дари 600 устройства, но и 100 да успее, пак ще е доволен. Той каза, че ги купува от фабриката под 2000 лв. бройката.
Морков, а не тояга: Необходим е закон за насърчаване на доброволчеството
Необходим е закон за насърчаване на доброволчеството в България, а не рамка, която да контролира, санкционира и потиска хората. Това заяви за “Телеграф” председателят на Националната асоциация на доброволците в Република България д-р Ясен Цветков по повод трите законопроекта, с които властта иска да въведе регулация на тази дейност. Той уточни, че неговата организация работи по Закона за защита при бедствия и те са пример за доброволчество, което се развива на 100% в регулирано национално законодателство. “Вярвам, че един добре направен закон би могъл да насърчи и да развие доброволчеството в правилна посока. Бъдещият закон трябва да разграничава доброволчеството като спонтанен акт или като организиран процес, който има добавена стойност за обществото и икономиката и запълва празните места в институциите. Това са две различни категории”, каза той. Д-р Цветков е категоричен, че този закон няма да ощети доброволците и да спре спонтанното желание на хората да помагат. “Когато обаче говорим за организирано доброволчество, тук трябва да бъдат вкарани някои други компоненти, които бъдат урегулирани. На първо място е важна подготовката на доброволците, независимо в какъв сектор. Тук вече имаме различни посоки, но като цяло първият аспект е подготовката на доброволците - да има някакви правила и стандарти, по които тези хора да трупат опит и специфични знания и умения, за да могат те да бъдат ефективни, т. е. да бъдат еквивалент на професионалистите в сектора, но да го правят доброволно, което всъщност дава добавената стойност”, посочи той. След това трябва да бъдат създадени условия или среда за доброволстване, добави още председателят и подчерта, че ще е хубаво натрупаният опит да се счита за стаж, който след една, две или три години да послужи като предимство за наемане на работа.
Работодатели
По отношение на работодателите е хубаво да имаме регулация, за да не ставаме свидетели на случаи, в които служител да бъде заплашен от уволнение, защото участва в доброволческа акция. “Явно българското общество още не е достатъчно узряло да се движи само в това поле и е необходимо да има регулация. А пък защо не и да имаме някакви стимули - социални придобвики, валидиране на някакъв опит, придобит като доброволец, и после те да послужат за прерастване в кариера”, коментира той. Д-р Цветков уточни, че участниците в доброволните формирования са защитени и се изпращат със заповед на дадено място, като те също така са обучени и за труда им се заплаща сума, макар и символична. “Те са организирани от общински власти, от местното самоуправление и нещата малко или много се получават. Така че това също е компонент, който би следвало да бъде засегнат. Моето лично виждане, че един такъв “лек” закон, позволявам си да го нарека така, би следвало просто да сложи една рамка, която да е обща и да не влиза в излишна конкретика, а съответно различните секторни законодателства в сферите, в които ще се практикува доброволчеството, да могат да се транспонират в тяхната нормативна уредба”, обясни председателят на НАДРБ и допълни, че общият закон трябва да бъде “лек”, да бъде насърчаващ и да вкарва само общите правила.
Стимули
По отношение на това дали трябва да има допълнителни стимули на редовите доброволци той коментира, че всичко е строго специфично. “Стимулите могат да бъдат различни. В крайна сметка, ако искаме да насърчаваме доброволчеството, е хубаво тези хора не само да го правят от добро желание и просто така, а да имат и някаква цел, която да ги насърчава да го правят. Ако искаме да привлечем младите хора, е хубаво да отворим вратата в посока прерастване в кариера, за да ги мотивираме да тръгнат по даден път”, коментира д-р Цветков. По думите му доброволчество в България винаги е имало и то е факт от поне два века, още от годините на Османската империя. “За съжаление бурните политически промени през различните периоди на няколко пъти прекършават традицията из основи и започват да я градят отначало. Честно казано, донякъде се намираме в хубав момент, защото гражданското общество се развива добре, стабилизира се и логично такъв тип инициативи стават по-популярни. В наистина хубав момент сме”, убеден е председателят. Според него всички доброволци не могат да минат по техния закон, тъй като той е много специфичен. Според председателя доброволците не трябва да получават възнаграждение, защото това може да доведе до злоупотреби.
* Коментарът е направен специално за в. “Телеграф” от председателя на НАДРБ д-р Ясен Цветков
*Автори: Кристи Красимирова, Владимир Христовски
Екип на Телеграф
