„Докато смъртта ме раздели“, „Театър“ и „Уморените коне ги убиват, нали?“ са премиерните заглавия в следващите дни.
Театър 199 „Валентин Стойчев“ е с премиера на 18-и, Народен театър „Иван Вазов“ – в същия ден, а НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – на 16 октомври.
Свобода
„Преди три години срещнах Димитър Ангелов на сцената и веднага усетих, че през него светът на пиесата на Дъг Райт може да прозвучи истински. Не само заради флуидността на актьора - начина, по който прелива между различни персонажи, нюанси и енергии, защото в самото му присъствие има социална чувствителност и лична ангажираност.
Той носи младост, която мисли, която пита, която не се примирява. Интересуваше ме как един млад артист, роден в друго време, ще преживее през себе си тази история - история за смелост, идентичност и памет.
Актьор от поколение, което не помни „Берлинската стена“, но познава други граници“, споделя Надя Панчева за актьора Димитър Ангелов, която е отговорна за постановката на „Докато смъртта ме раздели“.
"Докато смъртта ме раздели"
Пиесата е на Дъг Райт, който засяга темите за отстояването на личната свобода и оцеляването на човека в един свят на поредни, безчовечни диктатури. През фрагменти от живота на Шарлоте фон Малсдорф, живяла в Берлин по времето на Втората световна война и след това под комунистическия режим на Източен Берлин, Дъг Райт, който е и персонаж в собствената си пиеса, се опитва да нареди сложния пъзел, който представлява съдбата на противоречивата личност Шарлоте.
Дъг Райт е американски драматург, либретист и сценарист. Известен с обширната си работа в театъра в САЩ, както с пиесите си, така и с редица мюзикъли. Носител е на множество отличия, включително наградата „Пулицър“ и наградата „Тони“ (именно за пиесата „Аз съм своята собствена съпруга“). Премиерата ще се състои на 18 октомври от 19,30 ч. в Театър 199 „Валентин Стойчев“.
Битие
Студентите от четвърти курс, специалност „Актьорство за драматичен театър“ с художествен ръководител проф. Здравко Митков, ще представят своя дипломен спектакъл „Уморените коне ги убиват, нали?“ по романа на Хорас Маккой.
„Във времето на заливащото ни телевизионно воайорство, на ниския вкус в отчайващо тъпи reality shows. Във времето на долнопробни телевизионни формати, които унищожават и последната надежда, че човешката личност е венецът на битието... Ще положим усилия в едно перверзно забавление да открием причините за екзистенциалните катастрофи на хора, доведени до крайно отчаяние. Ще хвърлим актьорите в трагикомичната и жестока битка за оцеляване на надеждата и човешкото достойнство.
Уморените коне ги убиват, нали?
Музика, забава, истерично препускане за победа на границата на смъртта и самотен изстрел сред прибоя на океанските вълни. Това представление е биографията на едно последно усилие, една последна надежда, една последна илюзия“, споделя проф. Здравко Митков за дипломния спектакъл на своите студенти.
Драматизацията е дело на Анна Петрова, сценографията - на Лилия Бабунова, а хореографията - на доц. д-р Александър Манджуков. Премиерата ще се бъде на 16 и 18 октомври от 19,00 ч. на Голяма сцена в НАТФИЗ.
Кулиси
Романът „Театър“ (по който е базирана постановката) на Съмърсет Моъм излиза през 1937 г. В него авторът описва свят, който е до голяма степен и негов – освен автор на разкази и романист Моъм е също драматург, при това успешен, особено в ранните си години като писател.
Той познава отблизо не само външния блясък на театъра и актьорското майсторство, но и нелицеприятната страна на случващото се зад кулисите и в гримьорните: съперничеството, интригите, самолюбието и суетата. Заглавието е съвсем недвусмислено – тук, разбира се, основна тема е театърът, но театър в по-общ смисъл: и като сценично изкуство, и като социална маска.
А Джулия Ламбърт, некоронованата кралица на лондонската сцена, е същинско въплъщение на Шекспировото „Целият свят е сцена...“. Тя винаги играе роля, независимо дали е на сцената или извън нея, но може би никога не го е осъзнавала напълно. До момента, в който синът ѝ Роджър не ѝ задава въпроса дали изобщо съществува „истинска“ Джулия.
Романите на Съмърсет Моъм безспорно са сред литературните шедьоври на ХХ век. Неговият бляскав стил, отличаващ се с неочаквани сюжетни обрати, остроумие, проницателност и ирония, прави произведенията му истински пристрастяващи. Това в пълна сила важи и за „Театър“.
Бойка Велкова режисира и играе в постановката заедно с Ириней Константинов, Даниел Върбанов, Вяра Табакова, Мартин Димитров, Кире Гьоревски, Александра Свиленова, Владислава Николова, Надя Керанова, Анета Иванова, Стефан Къшев.
Сценографията е дело на Чавдар Гюзелев, костюмите на Цецка Ивайлова, музиката на Теодосий Спасов, а хореографията на Татяна Соколова. Премиерата на „Театър“ ще се състои на 18 октомври на Камерна сцена в Народен театър „Иван Вазов“ от 19,00 ч.
Набоков и Петрушевска в София
Театър „Ателие 313“ ще стартира сезона с постановките за възрастни „L по Лолита“ от Владимир Набоков и „Как хубаво лошо живяхме“ по пиеси на Людмила Петрушевска, което спечели наградата в категория „Дебют“ на последните награди „Икар“.
L по Лолита
Режисьор и на двете представления е Ваня Борисова, а в тях участват актьорите Боян Фераджиев, Габриела Иванова, Елена Дечева, Димитър Василев, Ангела Канева, Виктория Владова, Мария Карилоска, Димитър Василев, Димитър Бисеров.
Александър Пашов
