Н а 13 май православната църква чества паметта на Великомъченица Гликерия.
Тя живяла през II век в тракийския град Траянопол (днес село Трянополи в Гърция, недалеч от Александруполис). Гликерия се преселила тука заедно с родителите си от Рим, но скоро осиротяла. Според житието й скоро тя повярвала в Христа и започнала да изпитва особено силна любов към Неговата майка. Затова решила да обрече себе си за невеста на Господ Иисус Христос.
Гонения
Император Марк Аврелий Антонин (169–180). започнал жестоки гонения на християните. Той заповядал да бъде умъртвяван всеки, който не желае да принася жертви на езическите богове. Когато царската повеля пристигнала в Тракия, нейният хегемон (управител) Савин се отправил към град Траянопол и обявил, че жителите на града трябва да вземат участие в празненството в чест на техния бог Дий. Всички езичници се събрали заедно и се устремили към капището на Дий. Като видяла, Гликерия пламнала от ревност за Христа. Тя застанала пред езическото сборище и казала на хегемона, че сама иска да принесе жертва на истинския Бог.
Идол
Хегемонът не разбрал за какво става въпрос и се зарадвал. Той веднага предложил на девойката първа да запали свещ пред идола на Дий. Тогава Гликерия застанала пред олтара и направила кръстният знак, призовавайки Бог да й помогне да съкруши идола. Внезапно ударил гръм, статуята на езическото божество паднала на земята и се разбила на дребни късове. Виждайки това, хегемонът и жреците изпаднали в ярост и заповядали на народа да я убият с камъни. Но камъните, хвърляни върху нея не я достигали, а падали около нея. А по едно време оформили нещо като защитна стена около светицата. Нечестивите езичници не познали Божията сила, а нарекли Гликерия вълшебница. Хегемонът заповядал да я вържат и да я отведат в тъмницата. Сутринта на другия ден Савин заповядал да я изведат на площада. Той й предложил да принесе жертва на бог Дий, но девицата отказала и му заявила, че е готова да понесе всякакви мъчения в името Христово.
Дърво
Тогава хегемонът заповядал да окачат светицата за косите на дървото за мъчения и да стържат тялото й с железни куки, докато умре. Слугите, които я измъчвали, изнемогнали. Хегемонът, като видял, че Гликерия победила мъките, измислени за нея, заповядал да я снемат от дървото и да я бият по лицето.
Мъчителите жестоко я биели по устата. Но изведнъж сред тях се явил ангел Господен, който тъй ги уплашил, че те паднали като мъртви на земята.
Тогава Савин заповядал да отведат мъченицата в тъмница, като запечатат с пръстена му вратата на килията й, за да не би някой от стражите да се изкуши и да донесе на мъченицата храна и вода. След няколко дни хегемонът дошъл в тъмницата да види Гликерия. Видял непокътнат своя печат на тъмничната врата и решил, че тя вече е умряла от глад и жажда. Но като отворил вратата, видял светицата жива и освободена от оковите, а пред нея имало чист хляб, мляко и чаша с вода. Хегемонът бил изумен и заповядал да изведат Гликерия от тъмницата и да я водят с него в град Ираклия, където да я предаде на изгаряне, в случай че не принесе жертви на боговете. Преди това за последен път я попитал дали не е размислила да принесе жертва на езическите богове, на което Гликерия отново отговорила, че те са заблуждения и единствен Бог е Христос, който е господар на живота й.
Пламъци
След тези думи хегемонът заповядал да хвърлят светицата в огнена пещ.
Но на часа от небето слязла роса и угасила пламъка. Хегемонът, като мислел, че Гликерия чрез своето вълшебство не е пострадала от огъня, заповядал да одерат кожата от главата й, след което заповядал да отведат светицата в тъмница да я мъчат върху остър камък. Но полунощ слязъл ангел Господен в тъмницата, освободил Гликерия от оковите, изцерил раните й, възстановил напълно кожата на главата й така, че светицата била съвършено здрава и лицето й имало цъфтящ вид.
Лаодикий
На сутринта хегемонът заповядал отново да я доведат за разпит. Когато тъмничният страж Лаодикий отворил вратата на тъмницата и видял светицата свободна от оковите, изпаднал в ужас. Той не познал Гликерия и като помислил, че тя е избягала, понечил да се убие, понеже се боял от гнева на управителя. Но светицата му казала: „Не си причинявай зло, защото аз съм Гликерия. Върви след Христос и ще се спасиш“.
Стражът излязъл от тъмницата, окачил на себе си веригите, с които била окована светицата, и така се явил пред Савин. На удивлението и въпроса му къде е Гликерия, Лаодикий отговорил: „Тя стои пред теб. През нощта я осия Божия светлина и я изцели ангел, пратен от Бога, който я освободи от оковите; тези окови аз надянах на себе си и желая да пострадам заедно с Гликерия.“
Лъвове
Хегемонът заповядал да посекат с меч Лаодикий и да хвърлят светицата на зверовете. Веднага пуснали срещу нея едра лъвица, която се приближила до светицата, легнала пред нея и започнала да ближе нозете й. Пуснали друга лъвица, която я ухапала смъртоносно, но без да разкъса тялото й. Така Гликерия предала своята душа в Божиите ръце. Това станало през 177 г.
Целебно миро изтича от мощите й
Епископ Дометий взел многострадалното тяло на светата мъченица Гликерия и го погребал на красиво място близо до Ираклия. Впоследствие от честните мощи на света Гликерия изтекло целебно миро, лекуващо най-различни болести.
Разказва се преданието, че в същия час, когато праведната предала Богу дух, хегемонът се разболял тежко. Той така подпухнал, че умрял на улицата, преди да успеят да го отнесат в дома му.
