С четоводителка отглежда в свободното си време най-скъпата подправка на света – шафран. Ваня Енчева е на 46 години, семейна, с две деца, икономист по образование. Отглежда шафран от 5 години. Признава, че искала да се докосне повече и по-силно до природата и да вмъкне в живота си нещо по-различно, каквото е шафранът, който тя нарича „едно прекрасно творение“. Подправката тя отглежда на площ от 1 дка в Горско Ново село, което се намира в община Златарица, в Предбалкана.
Шафранът се получава от трите близалца на цветовете на шафрановия минзухар, който е от семейство Перуникови.
Жълт
Названието му – шафран, идва от арабската дума „астар“ и означава „жълт“, какъвто е цветът, който той придава на ястията. Ароматът е много специфичен и го свързват с мирис на окосено отлежало сено. Вкусът му е горчив. Родината на шафрановия минзухар е Югозападна Азия. В Европа той е отглеждан за първи път в региона на Гърция. В днешния си вариант шафрановият минзухар е култивиран и е резултат от изкуствен подбор, затова близалцата му са по-дълги в сравнение с тези на растящия в естествени условия негов събрат. Шафранът се засажда в края на лятото – началото на есента, като размножаването му е чрез луковици. Цветовете се берат 40-50 дни след засаждането на луковиците, от средата на октомври до средата на ноември. Близалцата се сушат и след това трябва да се съхраняват на тъмно и сухо място.
Така изглежда култивираният шафранов минзухар.
Сезон
Шафрановият минзухар не е трудно и капризно за отглеждане растение, затова най-скъпа е първоначалната инвестиция, свързана с купуването на луковиците през първата година. След това, докато са в земята, луковиците се делят. Луковицата майка оцелява един сезон и се размножава, като от нея се отделят до 10 нови млади луковички. В края на сезона трябва да бъдат извадени ръчно, да се разчупят и да се засадят отново в земята. Събирането на цветовете през късната есен трябва да се извършва рано сутрин преди изгрев-слънце. След цъфтенето в зори цветовете много бързо увяхват. За производството на 1 грам сух шафран са необходими около 150 цветя. От 1 кг цветя се произвеждат около 12 грама шафран. А за 1 кг сух шафран са необходими между 110 и 165 хиляди, които се получават от засадена площ с размерите на две футболни игрища. Тази е и една от основните причини това растение да е признато за най-скъпата подправка в света.
Близалца
Оказва се, че в своите малки и крехки три близалца шафрановият минзухар крие цяла природна аптека. Те са богати на витамините А, В1, В2, В3 и С, на желязо, магнезий, цинк, селен и калий. „Шафранът е надеждно средство срещу депресията. Подходящ е при стомашни болки и киселини, менструални болки и предменструален синдром. Използва се при повишени нива на кръвната захар и срещу астма. Забавя макулната дегенерация и свръхпигментацията на ретината. Стимулира паметта. Препоръчва се още и при сърдечни проблеми, намалява високото кръвно и противодейства срещу натрупването на плаки по вътрешните стени на кръвоносните съдове. Служи за превенция срещу високия вреден холестерол и атеросклерозата. Той е и силен антиоксидант. И не на последно място намира широко приложение в кулинарията“, разказва Ваня Енчева.
Заблуда
В България шафранът нашумя преди 20-ина години – беше популяризиран от българин мюсюлманин от Родопите. Той обещаваше на онези, които си купят от него луковици, да им осигури надеждни търговски пазари в Арабския свят. Хора, доверили се на обещанието, обаче споделят, че това се оказало заблуда, като целта на човека била да зариби хората, за да може да продаде собствените си луковици, а след това ги зарязал и ги оставил сами да си блъскат главите какво да правят с добитата продукция и къде да я продават.
Ваня Енчева също споделя, че пласирането на произведения от нея и колегите й шафран у нас е доста трудно. „За съжаление тази ценна подправка/билка все още не е чак толкова позната в България. Купуват я хора, които по един или друг начин вече са се срещали с шафрана. Има и такива, които искат да експериментират. Истината е, че веднъж опитали и разбрали какво благотворно влияние има върху организма, хората вече не се отказват от използването му. В България е лошо, че държавата не оказва никаква подкрепа на хората, които са решили да отглеждат шафран. Всеки производител се спасява както намери за добре. Но при отсъствието на държавата действително е много трудно“, доверява Ваня.
Друг сериозен проблем е този с цената, която в България е около 20 лв. за 1 грам срещу 30-40 евро за грам в чужбина. От няколко години в България вече съществува и Съюз на шафранопроизводителите, в който Ваня и колегите й членуват. В него се обменят идеи и се търсят начини и пазари за реализация на произведената продукция. Един от начините за търговия е чрез възможностите, които предлага интернет пространството. В него се разясняват ползите и начинът на приложение на шафрана и се търсят нови пазари.
Лекува чума, рани и е силен афродизиак
Шафранът е растение с хилядолетна история. Има данни, че шумерите са го ползвали в магическите ритуали. Шафранови нишки са били втъкавани в тъкани, принасяни в жертва на божествата. А в древна Персия шафрановият чай е смятан за мощен афродизиак. Александър Велики по време на азиатските си походи поръсвал раните на военачалниците си със стрит на прах шафран. В Европа шафранът е бил познат още в Римската империя. През Средновековието се е използвал като средство срещу чумата и това увеличило много търсенето, като така се стигнало до Шафрановата война от XIV век. С откриването на Америка и навлизането на Стария континент на други, по-екзотични храни и подправки интересът към шафрана взел да отслабва. В началото на XVIII век католически мисионери внасят шафрана в Америка.
Монаси тайно го пренасят в Европа
Монаси тайно пренасят шафран през Средновековието в европейските страни. По времето на Светата инквизиция най-качественият шафран се отглеждал в Испания. Изнасянето на луковици от страната е било забранено под страх от смъртно наказание. Доминикански монах успява да пренесе няколко луковици в дрехите си до Италия, където те са засадени и днес Италия е от водещите страни производителки. За най-скъп шафран в света се смята кашмирският сорт „Монгра“. Той се отличава със силен и остър аромат и вкус. Този сорт обаче е много рядък и труден за намиране извън Индия и износът на луковици е забранен.
Иван Първанов
