Н апоследък в някои храмове у нас се появиха мощи и икони на света Текла. Такива от известно време са изложени за поклонение и в столичната църква „Преображение Господне“ в столичния квартал „Лозенец“. Счита се, че молитвите пред мъченицата помагат за изцеление от различни болести, както и за справяне с житейски трудности. Култът към тази светица е изключително разпространен на Изток, тъй като тя е първата мъченица от жените християнки, както свети Стефан е първомъченикът сред мъжете. Поради това светата църква я е нарекла "първомъченица" и е отредила да се чества идвания вторник (24 септември). Нейните мощи се почитат дори от мюсюлмани, които често получават помощ Свише от възсиялата отшелница.
Св. Текла е последовател на апостол Павел.
Дамаск
Нейният манастир обаче е далече от традиционните поклоннически маршрути, водещи към съседна Гърция или към Йерусалим. Малцината българи, успели да се доберат до чудодейната обител в Сирия, разказват изумителни неща за небесни знамения, изцеления и невероятна красота и благодат. Обителта е сред най-старите действащи женски манастири в света.
Намира се в град Маалюла на 65 североизточно от Дамаск при надморска височина от 1600 метра. Сгушено под последната от трите вериги, образуващи планинския регион Каламун, селището е изолирано и естествено защитено. Това може да обясни до голяма степен и придържането на голяма част от жителите към християнската вяра и оцеляването на арамейския - езика на Христос. Днес го говорят както мюсюлмани, така и християни, които като численост са разделени почти 50 на 50.
Самото име на града Маалюля означава „вход“ на арамейски и се отнася до разположението му в началото на тесен проход между два стръмни хълма. Споменава се в класическата литература, като мястото дало на света много артефакти, включително храмове и статуи. В няколко пещери в скалите наоколо са открити арки и гробници от елинистическия период. По-нататък към равнината има руини на римски храм. Разбира се, пилигримите се интересуват от църквите, повечето от които са в руини: църквите на Дева Мария, Свети Никола, Свети Саба, Свети Тома, Свети Козма и Дамян, Света Варвара и Свети Георги и други. В близост до селото е католическият манастир на Св. Сергий и Бакхус, известен като Дейр Мар Саркис, а на склона на север се намира православният манастир на Св. Текла.
Каламун
Местните го наричат метоха Мар Такла. Според легендата Текла принадлежала към прочута езическа фамилия от средиземноморския регион на Каламун (край дн. град Триполи). По тези земи идва апостол Павел. След като чува неговите проповеди, Текла пожелава да се отдаде на християнския живот. Скоро след това разваля годежа, който баща й бил уредил с 18-годишен младеж, езичник, и бяга от вкъщи.
В своето житие тя тръгва да търси апостол Павел, като няколко пъти е залавяна, но с чудеса успява да се спаси от смъртта. Най-популярната версия реди, че тя бягала от римски войници, искащи да я екзекутират заради вярата й. Те тъкмо я застигнали, когато влязла в планинската верига Каламун. Достигайки Маалюля девойката установила, че пътят й препречва висока скала. Започнала да се моли на Бог да я избави. В този момент скалата се отворила и тя влязла в образувалата се пещера. В нея прекарала остатъка от живота си. В дъното й днес има извор, за който местните разказват, че лекува над 100 болести, между които парализа, болни очи, ревматизъм и безплодие. Светицата доживяла 90 години, през които помогнала на много болни с молитва и с водите на чудното аязмо.
Насред морето от араби Маалюля още пази християнските си корени.
Обети
Славата на Текла като на светица ненадминат лечител привлича в манастира поклонници от цял свят. Те се молят или дават обети за здраве.
Хората отсядат в специално изградени стаи към древната обител. Те се молят и пият от пещерната вода. Мюсюлманите пък наричат светицата Ум ал Бзайзат. На арабски „бзайзат“ означава майчино мляко, понеже събраните капки, стичащи се от скалите, приличат на кърма.
Религиозни гидове разказват, че в миналото е имало обичай, ако жена искала да зачене, изяждала сноп фитил от маслената лампа в пещерата. А тези, които били твърде болни, за да отидат лично, давали на приятели писмени молитви, които да поставят пред гроба на светицата, намиращ се точно зад входа на пещерата.
Почитания
Прелюбопитно е, че почитането на светците в Сирия е често срещано дори сред мюсюлманите. Това обаче не е никак случайно. Тук е роден Авраам - първият от тримата праотци на Израел – (гл. 11 до 25 от Битие). Библията го нарича Баща на всички, които имат вяра. Това е родина и на свети мъже - аскети и християнски мислители като Ефрем Сириец (306-373), св. Исаак Сирин (Сириец), епископ Ниневийски (7 век), Йоан Дамаскин (680-760), св. Симеон Стълпник (357-460), а в планината Касюн според Светото писание Каин убива Авел. А почитането на света Текла се е разпространило и в Ливан, особено в района на окръг Метн, където много църкви са посветени на нея.
Въпреки разпространението на исляма и в Маалюля местните жители са запазили твърда вярата си в Текла, което позволява оцеляването и просперитета и на самия манастир. Прави впечатление, че много от молитвите, отправени към мъченицата в пещерата й, са предшествани от рецитации на Корана. Монахините разказват, че в очевиден отговор на молби от този род бездетни мюсюлмански двойки често са благославяни с деца. Някои от тези двойки дори кръщават дългоочакваната рожба на светицата в знак на почит.
Антиохия
Манастирът на Света Текла e под управлението на Патриаршията на Антиохия. В обителта живеят десетина монахини заедно с игуменката. Както в повечето православни манастири, ежедневието им се състои главно в изпълнение на молитвени задължения. Тъй като манастирът „Света Текла“ е светилище за хората не само от Каламун, а и за християните в целия Близък изток, сестрите винаги са готови да посрещнат посетителите и да ги разведат наоколо. Те споделят задачите за почистване и подреждане по традиция обаче специалните грижи за църквата в пещерата на Света Текла се полагат на най-възрастната монахиня – такава е стародавната традиция.
Монахините в манастира приготвят кайсии за божествения мармалад, който правят.
История
Регионът Каламун става християнски през IV век, периода, когато са основани първите манастири. Безценни християнски ръкописи от този период доказват това. След пристигането си през VII век ислямът бавно прониква в района, като постепенно се установява в първата и втората верига до IX век. Упоритата християнска съпротива спира ислямското проникване в третия дял на планината чак до XVI и XVII век. Редица градове и села са останали християнски и до днес; те включват Сайдная, Ал Маара, и самата Маалюля. Градът е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Нощно време десетки кръстове светят в тъмното, а на празници стотици камбани огласят със звъна си града и цялото плато. На върха над селището се издига няколкометрова статуя на Дева Мария, която благославя и пази това свято място, подобно на статуята на Христос над Рио де Жанейро.
В храма расте вековен кедър
Съвременният манастир на Света Текла е разположен около пещерата, където се казва, че светицата е намерила убежище и е прекарала остатъка от дните си. Изумително е свещеното вековно дърво – кедър, което расте насред святото място.
През 1906 г. до него върху останките на древния храм е построена църква. Сградата на манастира е започната през 1935 г., а вторият етаж е добавен през 1959 г. Приземният етаж съдържа приемна, трапезария и помещения за продажба на религиозни артефакти; вторият етаж е изцяло зает от килиите на монахините. Точно под сградата има кухня, включително камък за печене, използван за приготвяне на хляб; над него друга сграда от 1888 г. наскоро е реставрирана като патриаршеска резиденция. Помещенията са туристи и посетители датират от 1934 г. Стълба на върха на главната сграда на манастира води директно до светилището на Света Текла, скална пещера, почитана от най-ранните християнски векове. Пещерата е разделена на свещен извор и две малки църкви, които наскоро бяха ремонтирани.
Местните говорят езика на Христос
Арамейският език е широко използван в целия Близък изток дори след идването на исляма през 634 г., въпреки че постепенно отстъпва място на арабския. Това е езикьт на Иисус Христос. На армейски са разговаряли Дева Мария, Йосиф, учениците и последователите Христови. Той се заражда 1000 г. преди Христа, т.е. преди около 3000 г., в древните юдейски земи, може би по време на Царството на Макавеите от Стария завет. Разпространява се в Персия, Асирия и Вавилон. Бил е свещен език заедно с иврит.
Маалюля е добре известен със запазването на арамейския език. Поради тази причина градът отдавна привлича вниманието на западните лингвистични учени, чиито изследвания са допринесли за разбирането на арамейския. Днес това е говоримият език сред жителите на Маалюля и съседните, сега мюсюлмански селища Джибадин и Ал-Сарха. Те обаче не могат да четат и пишат на арамейски и, разбира се, обикновено използват арабски, когато трябва да общуват с външни за своята общност хора. В резултат на това техният специфичен диалект на арамейски сега е силно смесен с арабски заемки и е далеч от класическата си форма.
Любомир Старидолски
