Н а 30 септември почти целият християнски свят тачи паметта на просветителя на Армения Свети Григорий - първия арменски епископ. Освен от православната, той е канонизиран е за светец и от Римокатолическата църква през 1837 г., а епотина също и от Англиканската (епископална) църква.
Житието на Свети Григорий е написано от Агатангел - църковен писател от V век, автор на историята на покръстването на Армения. Освен житието, древната книга на Агатангел съдържа сборник от безценни 23 проповеди, приписвани на светеца. Затова реликвата се нарича „Книгата на Григорий“ или „Учението на Просветителя“.
Покаяние
Книгата свидетелства, че бащата на Григорий, партянинът Апак (или Анак), подкупен от персийския цар, убил арменския цар Хосров, за което сам заплатил с живота си. За наказание цялото му семейство било избито, освен най-малкият син, който неговата дойка (която била християнка) успяла да отнесе в родния си град Кесарея Кападокийска. Там момчето било кръстено с името Григорий и получилo християнско
възпитание. Скоро след брака си Григорий се разделил с жена си – тя отишла в манастир, а той заминал за Рим. Постъпил на служба при избягалия там син на цар Хосров – Тиридат III, желаейки по този начин да изкупи вината на баща си. През 287 г. с помощта на римските легиони Тиридат III си върнал бащиния престол. Но заради изповядване на християнството, Тиридат заповядал да хвърлят Григорий в затвора на град Арташата „Хор Вирап“ („Дълбоката яма“). Там праведникът преседял 13 години, подкрепян от грижите на благочестива жена.
Изцеление
Междувременно владетелят изпаднал в лудост, но бил изцелен по чудотворен начин от Григорий. Царят сметнал това за Божие знамение - покаял се пред всички за греховете си и жестокостта си, възвестявайки Божието наказание и Божията благодат, явени върху него. След това той станал ръководител и дал начало на всяко добро дело. Скоро цяла Армения се обърнала към Христа, народът разрушил идолските капища и вместо тях съграждал църкви на Бога. А цар Тиридат живял в такива подвизи на добродетелта и въздържанието, че бил равен в това на монасите.
Епископ
В 302 г. Григорий бил ръкоположен за епископ от епископа Леонтия Кесарийски, след което започнал да строи храм в град Вагаршапате, който бил столица на цар Тиридат III. Храмът бил наречен Ечмиядзин, което означава „дошъл е Единородния“ (т.е., Иисус Христос). А според преданието Божият син лично указал на Григорий мястото, където да биде издигната църквата.
От Кесария Свети Григорий довел със себе си много презвитери, които счел за най-достойни. Той кръстил царя, военачалниците, цялата войска и целия останал народ, започвайки от царедворците и завършвайки с последния селянин. По такъв начин Свети Григорий довел безбройно множество народ към изповядване на истинския Бог, като съграждал Божии храмове и принасял в тях безкръвна жертва.
Просветителство
Като обикалял от град на град, той ръкополагал свещеници, устройвал училища и назначавал учители в тях, с една дума правел всичко, което било за полза на Църквата и което било необходимо за служението на Бога. Със своя личен пример, праведен живот и чудеса Свети Григорий обърнал към Христа не само арменците, но и жители на други страни като перси, асирийци и мидяни. Той построил множество манастири, в които с успех процъфтявало делото на евангелската проповед.
Никея
За неговата роля за християнството свидетелства и фактът, че през 325 г. Григорий бил поканен на Първия вселенски събор в Никея, свикан за изобличаване на арианската ерес. Светият отец обаче бил вече възрастен и нямал възможност да присъства. Затова предложил на царя да изпратят сина му Аристакес - отличаващ се с висока добродетелност. Той от младостта си водел монашески живот и бил ръкоположен за свещеник в Кападокия, след което дошъл в Армения и работил за устройването на Божиите църкви. Цар Тиридат на драго сърце се съгласил и го изпратил заедно с още един посланик на име Акритис да участва в събора. Именно така Аристакес става един от 318-те Свети отци на Първия вселенски събор, от който той донесъл в Армения неговите постановления. През същата 325 г. Григорий предал катедрата на сина си и се оттеглил в пустинята. Завършил земния си живот в уединение през следващата 326 г. и бил погребан в Ечмиадзин.
Тъй като в тази епоха целибатът (безбрачието) не е бил задължителен за висшето духовенство, арменското архиепископство дълго време се предавало по наследство в рода на Григорий, просъществувал до средата на V век.
Пазят мощите му в Неапол
Почти 1000 години гробът на Свети Григорий е бил място за поклонения. След това, в продължени на последните 500 години мощите му се съхраняват в арменската църква в Неапол, а на 11 ноември 2000 г. са върнати на арменския патриарх Карекин II. Днес те се пазят в построения през 2001 г. в Ереван катедрален храм, носещ името на светеца. На мястото на затворничеството на Свети Григорий се намира манастирът „Хор Вирап“, основан през 642 г.
Житието му е преведено и на арабски
Житието на Свети Григорий Просветителя било преведено на гръцки език към края на VI век. През X век византийският агиограф Симеон Метафраст го включва в своя труд „Житията на светиите“. От гръцкия текст са направени преводи на латински, грузински и арабски език. Съществува също така и етиопска редакция на базата на арабския превод.
