Н а 20 декември Православната църква отбелязва деня на свети Игнатий Богоносец (Игнажден). С него са свързани много обичаи и традиции, както църковни, така и фолклорни.
От Игнажден например започва втората тридневна и най-строга част от коледния пост (първата е в началото му), като се има предвид не само пълно въздържание от храна (тримирене), но и усилване на молитвите в очакване на рождението на Спасителя. Важно е да се знае, че от този ден чак до Богоявление (6 януари) църковните бракове са забранени.
Легенда
Църковното предание гласи, че свети Игнатий е детето, което Иисус Христос посочил, докато апостолите спорели за първенство. Той го повикал и го прегърнал, като казал: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема" (Мат. 18:2-5).
Антиохия
Житието му обаче посочва, че светецът е роден малко след Христа, като се спори 35-а или 50-а година. Против това предание е и свидетелството на св. Йоан Златоуст. Той, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа „в плът“.
Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Нему се пада тежкият жребий да е архипастир - епископ на Антиохия – град, станал нарицателен заради развратния живот на жителите му. На престола той наследява епископ Еводий през 67 г. Игнатий не жалел трудове и грижи, за да спаси техните души, и довел много при Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В житието му се казва още, че е бил "мъж апостолски във всичко" и че "грижливо управлявал църквата в Антиохия", както и че я превел през гоненията на император Домициан.
Писма
През 106 година император Траян (98-117) заповядал да бъдат извършени повсеместни жертвоприношения на езическите богове в чест на неговата победа над даките. Свети Игнатий се възпротивил, за което бил осъден на смърт. Изпратили го в Рим, където публично пред тълпата трябвало да бъде разкъсан от зверовете. По пътя от Сирия до Рим той написва седем писма: до петте църкви в Мала Азия, до Римската църква и до Смирненския епископ Поликарп.
Лъвове
Когато излиза на цирковата арена в Рим, Игнатий безстрашно приема мъченическа смърт с думите: „Тялото ми е пшеница Господня, и нека тя бъде смляна от зъбите на зверовете, за да стана чист Христов хляб.“
Лъвовете не докоснали сърцето на мъченика.
Той бил разкъсан от лъвовете, но сърцето му останало непокътнато. Преданието разказва, че на него сияели думите „Иисус Христос”, изписани със златни букви.
Полазник
В народния празничен календар с Игнажден започват коледно-новогодишните празници. Денят се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Най-характерен за празника е обичаят Полазване. От това кой ще влезе пръв в къщата на празника се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако сполезът (полазникът) е имотен човек, честен и с благ нрав, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие, сговор и успех във всичко.
Полазникът сяда върху слама, за да мътят квачките.
Според обичая, когато полазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да прекрачи прага на къщата, взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета…)". Той после сяда върху донесените от него пръчки или слама, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е. момци за момите. След това стопаните замесват тесто за колаци. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.
Без транзакции
Поверието гласи, че на този ден не се искат и не се дават назаем пари. Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът. Не се става от трапезата по време на ядене, не се шие или плете, защото кокошките няма да мътят. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест. Бременните и нераждалите не бивало да работят, за да родят по-лесно.
Народна метеорология: Облачно време е знак за добра реколта
Според народната метеорология, ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша; ако вали дъжд или сняг, напролет ще има дъждове и плодородие. Ако на празника времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година.
На Коледа гасят с вино бъдника
В миналото особено място в игнажденските обичаи е заемало приготвянето на бъдника. Той представлява отсечен ствол от дъбово, брястово или крушово дърво, който се носи на рамо, за да не докосва земята. В къщата в него се пробива дупка, в която се наливат вино, зехтин и тамян, запушва се и се увива с бяло ленено платно, след което се слага в огнището и трябва да гори така до Бъдни вечер.
Бъдникът трябва да гори до Коледа.
На сутринта на Коледа бъдникът се гаси с вино. От неизгорелите части на дървото се правят кръстчета или се вграждат в ралото. Пепелта му се използва за лек или се разпръсква за плодородие в нивите.
