К ъде отива душата на човека? Този въпрос колкото древен, толкова и сложен си задава човекът особено на празници като Голямата задушница на 22 февруари. Тя се нарича Месопустна, защото предшества Великия пост. Има и друго име - Вселенска, тъй като се извършва от цялата Православна църква. Духовници разясняват, че идната събота е знаменателна, защото на нея се споменават не само нашите споминали се роднини и предци, но и тези, които са починали от внезапна, неестествена смърт: по време на пътни катастрофи, при пожари, земетресения, удавяния, от глад и студ.
Панихида в храм Св. Неделя в село Райково по повод Голяма задушница.
Могат да се споменат и онези, които са предали Богу дух в самота, останали без близки, които да се погрижат за тях, да им съчувстват в последния им земен път.
Свещеници разясняват, че мнозина от тези хора обикновено не са погребани с необходимите псалмопения и молитви. А и веднъж споминал се, човек не може да се моли за себе си и своите грехове, това правят само живите. Именно затова светите Апостоли, отците на Църквата, са установили в този ден да се споменават всички починали, които са православно кръстени. В тяхна чест се носят раздавки на гробищата. В тях задължително има варено жито (символ на вечния живот), хляб и вино (Христовото тяло и кръв). Сега може и месо, колбаси, тъй като постът в чест на Великден стартира след седмица. Накрая се казва: „Бог да прости... (името на починалия)“.
Мистерия
Прощава ли Господ обаче, след като човек се спомине, и какво се случва с душата му? Отговор на тази мистерия дава православната есхатология. Според нея (за разлика от униатската или католическата), след като се отдели от тялото, душата започва да митарства. Този термин описва възнасянето й към престола на небесния съдия, при което тя се спира на нещо като митници, където се извършва пресявка от страна на дяволите (бесовете). На всяка невидима граница духовете на злобата обвиняват душата на човека в определен грях, извършен от него приживе. Покойникът може да мине само ако представи противоположното на този грях добро дело. Но, ако няма в житейската си сметка такова, отива към Мрака.
Провиралка
Отци от IV век и след това говорят за съдбата на душата от смъртния час до 40-ия ден. Какво се случва тогава разкриват св. Макарий Велики, св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов, блажени Августин, както и някои апокрифи. Същността на учението за митарствата е изложено в словото на свети Кирил Александрийски през V век. В Следовния Псалтир той описва изхода на душата от провиралката между този и онзи свят.
„При раздялата на душата с тялото пред нас ще застанат, от една страна, небесните сили и войнства, а, от друга - властите на тъмнината, въздушните началници на митарите, изобличителите на нашите дела. Като ги види, душата ще се разтрепери и в смут и ужас ще търси за себе си защита от Божиите ангели; но и бидейки приета от ангелите и преминавайки под покрова им през въздушното пространство и възнасяйки се нагоре, тя ще среща различните митарства, които ще преграждат пътя й към небесното Царство, ще я спират и задържат в стремежа й към него. На всяко от тези митарства ще се изисква отчет за особени грехове...
Всяка страст, всеки грях има своите митари и изтезатели. При това ще присъстват и божествените сили, и нечисти духове; и както първите ще посочват добродетелите на душата, така вторите ще изобличават греховете й...
И ако за своя благочестив и богоугоден живот тя се окаже достойна (за награда), то ще я приемат ангелите и тогава тя вече без страх ще отиде в Царството. И обратното, ако се окаже, че тя е прекарала живота си в нерадение и невъздържание, то ще чуе оня страшен глас: “Да се махне нечестивият, да не види славата Господня” (Ис. 26:10, слав.). Тогава Божиите ангели ще я оставят и ще я вземат страшните демони, и душата, свързана с неразкъсваеми вериги, ще бъде низвергната в адските тъмници”.
Частен съд
Някои автори и църковно отци (като св. Димитрий Ростовски ) сравняват този процес и с Частен съд. Неговата цел е да определи временната задгробна участ на подсъдимия. Праведните биват насочвани към рая, където ще се намират в състояние на непълно блаженство. Групата на грешниците са хвърляни в ада – в непълна мъка. Определението „непълен“ е, защото според православието крайната отсъда ще принадлежи на Господ Исус Христос, който при Второто си пришествие на Земята ще дойде да съди както живите, така и мъртвите. Или както пише Ростовски (в "Жития на светиите") след частния съд идва всеобщият, който ще се извърши над всички хора при свършека на света, когато Син Божий отново ще дойде на земята, но вече в славата Си. А дотогава на никого мястото му не е сигурно нито на тези, попаднали в ада, нито на онези командировани към рая. Така че, техните близки трябва да се молят за тях не само от задушница на задушница, а поне ежеседмично.
Извор
Духовна информация какво се случва с душата след физическата кончина на тялото дава житието на св. Василий Нови (+944). Накратко описано, то представлява следното: по молитвите на Григорий, ученик на св. Василий Нови, в съновидение му се явява блажена Теодора. Тя му разказва за прехода си през 20 митарства след разделянето на душата от тялото й.
Осмо митарство лихварство, през което преминава блажена Теодора.
През XV в. Църквата обсъжда сериозно проблематиката около „топографията” и същността на задгробния живот, а византийският вариант на Второто Пришествие е доста лаконичен по темата. Именно в този период митарствата се настаняват трайно в християнската есхатология и преминават в иконографията.
Иконография
Във фреските на храмовете пътят на душата нагоре или надолу се представя доста живописно. Темата се доразвива между XIV-XVI век, като кореспондира със Страшния съд.
Зографите представят на всяко митарство ангел-хранител, който държи душата, а дявол я обвинява в определен грях чрез отворен свитък. В някои икони митарствата се изменят до зигзагообразна стълба с кули/къщички на отделните грехове; вертикална странична лента; кръгове с диаметър – ширината на змията. По-късно се стига и до един по-опростен вариант – бяла лента, увиваща се по тялото на змията, върху която са изписани греховете. Тя е отворила своята паст, готова да поглъща души. Според някои трактовки митарствата са изпитания за по-леките грехове. По тялото на змията обаче са изписани приетите от католическата църква седем смъртни гряха (похот, лакомия, алчност, леност, гняв, завист и горделивост) и нарушения на Десетте Божи заповеди. А това говори, че митарствата са си сериозен съд за покойника.
Банска школа
Тези теми преминават в българската иконография от Русия и Украйна и се възприемат първо от Банската и Тревненската школа. Подобен стенопис, например, присъства в църквата „Св. Троица“ (1825 г.) при Раковишкия манастир, разположен във Видинска епархия, току на границата със Сърбия. Сравнително добре е запазена обширната композиция „Страшният съд", изписана на цялата западна стена в малкото преддверие. Сюжетът е разработен доста оригинално. Традиционната огнена река на Ада тук е изобразена като огромна змия, която излиза из устата на змея - Ад и се насочва нагоре към седналия на трон Христос - праведен съдия. Личи умението на тревненските зографи да изобразяват сложни евангелски събития върху малко пространство.
Стенописът Страшният съд от Раковишкия манастир.
Подобни фрески има и в манастира „Св. Йоан Рилски (Пусти) Касинец“ (1867 г.), в църквата „Въведение Богородично“ (1882 г.) в Благоевград, в „Св. Йоан Предтеча“ (1882-1883 г.), с. Бистрица; църквата „Св. Димитър“ с. Крушари.
Стенопис от църквата „Св. Йоаким Осоговски“ на Осоговския манастир също е типичен представител на родната иконография на Второто пришествие със змията и митарствата по нея.
За задгробните изпити говорят и древните египтяни
Темата с изпитите на душата може да бъде открита още в езическите времена. В края на XIX век Н. Покровски прави интересен паралел между митарствата и древното египетско вярване, че душата след разделянето от тялото си преминава през седем сфери, за да остави постепенно усвоените на земята качества. Уолис Бъдж, пък установява влияние от Книга на мъртвите върху етиопската литургическа практика да се увиват покойниците с ленти с написани тайните имена на Бога, чрез които се търси защита в отвъдния свят.
Католиците вярват в Чистилището
Католиците се различават от православните и по това, че вярват в трето място, където душите отиват - Чистилището. Терминът идва от латинското purgatorium, означаващ място за пречистване. То навлиза в западната християнска догматика на Флорентинския (1431-1445) и Тридентския (1545-1563) събор и се утвърждава като трето място, където отиват душите на починалите след разделянето им с тялото.
По същност чистилището е временно място - състояние, предназначено за душите на праведните, заслужаващи райското блаженство. То се намира точно преди Небесните селения. Там обаче попадат и носители на някои леки грехове, от които трябва да бъдат пречистени. Това се извършва с помощта на очистителния огън, за различно време в зависимост от греховете на всекиго.
Някои изследователи сочат, че бурните дискусии около природата и функциите на чистилището на Запад са довели до навлизането на митарствата в християнската мисъл на Изток. Там „въздушните изтезания“ се превръщат в „източното чистилище“.
В България „лентата с митарства“ се появява като следствие от активните контакти с Русия и Атон, чрез таксидиотската дейност по българските земи, закупуването на голям брой щампи и илюстровани Библии от богатите български търговци при пътуванията в проспериращите европейски столици; внасянето на щампи от български зографи при пътуванията им.
За статията е използвано изследването в сп. „Проблеми на изкуството“: „Митарствата на душата в иконографията на Страшния съд”, автор: Татяна Иванова/"Жития на светиите" от св. Димитрий Ростовски.
Любомир Старидолски
