- Д-р Чернев, на каква средна възраст започват половите контакти в България според наблюденията ви?
- Трудно е да се посочи точна цифра, защото зависи от социалната група, региона, религията и много други фактори. Според проучване от 2013 година средна възраст на първия полов контакт е била 14 години. При по-ново проучване от 2023 г. средна възраст се е покачила на 16 г. Аз също забелязвам покачване на възрастта за започване на половия живот, което е една положителна тенденция.
- Склонни ли са тийнейджърите да крият от родителите си, когато имат интимен живот, и колко дълго пазят тази тайна?
- Това изцяло зависи от отношенията в семейството и изграденото доверие между детето и родителите. В повечето случаи поне единият от родителите е наясно. В най-голям риск за физическото и психоемоционално си здраве са тийнейджърите, които крият от семейството и преминават през този етап на съзряване сами, без подкрепа и съвети в семейството.
- Какви рискове крие ранният секс за момичетата и момчетата – медицински и емоционални?
- Основните медицински рискове са заразяване с полово предавани инфекции (ППИ) или други такива и настъпване на бременност. Липсата на достатъчно знания за половия контакт и ползването на предпазни средства повишава риска от инфекции като хламидия, гонорея, HPV, херпес, HIV. При подрастващите имунната система и репродуктивните органи са по-уязвими и следователно по-податливи на тези инфекции. Много често те остават нелекувани или лекувани със закъснение, което води до усложнения в бъдеще, като хронични възпаления и стерилитет.
Тялото на тийнейджърките не е напълно готово за износване на плода и раждане. Това води до повишен риск от: преждевременно раждане, оперативно раждане, ниско тегло на новороденото и други усложнения по време на бременността и раждането.
Освен медицински рискове имаме и психологическата незрялост, която е много характерна за тази възраст. Много млади хора още не са готови емоционално за интимност и последствията ѝ. Което може да доведе до чувство за вина, страх или срам и несподеляне с родителите. При преждевременна или нежелана интимност може да се наруши самооценката и самочувствието и това да навреди на отношението с бъдещи партньори. Има повишен риск от депресия и тревожност. Особено при момичета, ако сексът е бил без защита, с натиск или е довел до нежелана бременност.
- Какви са рисковете при един аборт на такава възраст?
- Рискове от аборти в ранна възраст са значително по-високи в сравнение с абортите в зряла възраст поради незрелия организъм и по-високата техническа трудност на извършването им. Може да има остри усложнения, които да настъпят по време на манипулацията – кръвоизлив, инфекция, перфорация на матката, увреждане на шийката, както и дългосрочни последици, като вътрематочни сраствания (синдром на Ашерман), което може да предизвика нарушения на менструалния цикъл, проблеми със забременяването, възможност за по-голям риск от спонтанни аборти или преждевременно раждане в бъдеще. Може да се получат хронични възпаления и болки.
Освен медицинските съществуват и психосоциални рискове от чувство на вина, загуба, тъга и депресия. При някои момичета след аборт може да се развие дългосрочна емоционална травма.
- Кога е препоръчително родителят да заведе момиче на първи гинекологичен преглед?
- Първият профилактичен преглед на момиченцата трябва да бъде извършен още в бебешка възраст от педиатъра при първите посещения. Ако той забележи някакво отклонение във външните гениталии или се съмнява, ги насочва към специалист по детско-юношеска гинекология. За жалост действителността в страната е, че това много често се пропуска. Преди следващия етап в съзряването на момиченцата, на 8-9-годишна възраст, е моментът да посетят профилактично детски гинеколог за обстоен преглед на външните и вътрешните гениталии, за да се уверят родителите, че всичко е наред, и да очакват спокойно навлизането в юношеството и настъпването на първата менструация. След това в тийнейджърството честотата на гинекологичните прегледи зависи от това дали девойките имат оплаквания и дали водят полов живот. Ако водят полов живот, важи правилото за профилактичен гинекологичен преглед всяка година – като при всички жени. Ако ли не, след един профилактичен преглед, който да удостовери, че всичко е наред, следва да се посети детски гинеколог само при наличие на оплаквания или след започване на половия живот.
- Какво включва един такъв преглед при непълнолетни – и как се различава от преглед при възрастни жени?
- Необходима е деликатност и повече внимание към девойката, а при още по-малките момичета – и много игри за изграждане на доверие. Чисто технически е изключително специфичен гинекологичният преглед и няма нищо общо с този при възрастните, ако девойката не води полов живот, както и при децата. Ако води полов живот, технически се извършва по същия начин, но с внимание към незрялата психоемоционално девойка и търпение към неопитността й.
- При момчетата кой специалист поема тази роля – уролог, педиатър, андролог?
- В България също като при момичетата в най-ранна детска възраст профилактичната роля в гениталното здраве има педиатърът, който при необходимост насочва към специалист детски уролог. В по-напреднала възраст и при налични оплаквания може да се търси директно детски уролог.
- Какви са най-честите полово предавани инфекции в тийнейджърска възраст?
- В тийнейджърска възраст най-честите полово предавани инфекции са хламидия, гонорея, човешки папиломен вирус (HPV), генитален херпес, трихомониаза, сифилис и HIV.
Най-разпространени са хламидията и гонореята – бактериални инфекции, които често протичат без симптоми, но могат да доведат до сериозни усложнения като безплодие и тазово-възпалителна болест. HPV е изключително честа вирусна инфекция – някои типове причиняват генитални брадавици, а други повишават риска от рак на маточната шийка. Гениталният херпес остава за цял живот и предизвиква болезнени обриви и язви. Трихомониазата, или бактериалната вагиноза, е по-честа при момичета и може да доведе до възпаления и дискомфорт. По-рядко, но все още срещани са сифилисът и HIV, които имат тежки дългосрочни последствия, ако не бъдат лекувани. Освен полово предаваните болести много по-чести са инфекциите с други бактерии като Escherichia colli и enterococcus faecalis, които също могат да се предадат по полов път.
Особеното при тийнейджърите е, че тези инфекции много често протичат безсимптомно, а организмът им е по-уязвим поради незрялост на половите органи. В комбинация с липсата на достатъчно знания за предпазване и редовни профилактични прегледи рискът от трайни здравословни последствия е значителен.
- Какви са рисковете за фертилността и общото здраве, ако инфекциите не бъдат навреме диагностицирани?
- Когато инфекции не бъдат диагностицирани и лекувани навреме, те могат да имат сериозни последствия както за фертилността, така и за общото здраве. При момичетата и жените нелекуваните инфекции могат да доведат до възпалителни заболявания на малкия таз, които увреждат маточните тръби и повишават риска от безплодие и извънматочна бременност. Особено опасна в това отношение е инфекцията, причинена от хламидията, защото протича най-често безсимптомно или със съвсем леки оплаквания, а често води до специфични сраствания, увреждащи маточните тръби. При момчетата възможно усложнение е възпаление на тестисите и епидидима, което също засяга репродуктивната способност. Освен върху фертилността хроничните инфекции влияят на общото здраве – те могат да причинят хронични болки, да отслабят имунната система и да улеснят предаването на други инфекции. Затова навременната диагностика и лечение са изключително важни – те не само предпазват от тежки усложнения, но и запазват репродуктивното и общото здраве на младите хора.
- Как родителите да разговарят с тийнейджърите за секса, без да звучат назидателно или обвиняващо?
- Децата са различни, както и отношенията в различните семейства. Може би както родителите биха искали да бъде воден този разговор със самите тях. Да се подготвят за този разговор по-отрано, за да може, когато той настъпи, да не изпадат в неловка ситуация и да се чудят какво да кажат. Когато аз бях тинейджър, имаше една книга – „Мъжът и жената интимно“. Сега има толкова много неща в интернет по темата – добри и не толкова добри, сексът може да бъде „поднесен“ по различни начини, но със сигурност е по-добре детето да се информира от семейството, а не от съученици или порно.
- Как да предразположим момичето (или момчето) към първи преглед, така че да не го възприема като наказание, а като грижа?
- Най-добрият начин от страна на родителите е с личния пример. Имам пациентки, които водят с тях своите дъщери при годишните си профилактични прегледи. Така възпитават висока здравна култура у тях още от ранна възраст. Задължително първите прегледи и изобщо прегледите в детска и юношеска възраст трябва да се извършват от тесен специалист по детска гинекология с достатъчно опит и подход към малките пациентки. Добре е преди прегледа детето да е подготвено, тоест да знае какво му предстои, защото страхът от неочакваното е най-голям.
- Какви грешки допускат най-често родителите, когато разберат, че детето им вече води интимен живот?
- Eдна от най-честите грешки е да реагират с неразбиране, с осъждане, гняв, наказания или забрани. Това обикновено води до затваряне на младия човек и крие риск той да спре да споделя важни неща. Трябва да се създаде усещане у децата, че каквото и да направят, каквато и грешка да сторят, няма да бъдат отхвърлени. А ще имат родител, който ще бъде до тях и ще се опита да им помогне в трудната ситуация. Тоест не трябва да се затварят, а да се отварят комуникационните канали между родители и деца. Всяко нещо може да се сподели. Вярно, че всеки родител не е щастлив от факта, но в крайна сметка желае само добро на своето дете. Между тях трябва да се изгради доверителна връзка и това става с усилия и от двете страни, и то с по-голямо усилие от страна на родителя. Друга грешка е подценяването на ситуацията или да не се говори от неудобство. Да не се разяснят рисковете и отговорностите. И това да доведе до посочените по-рано рискове от нежелана бременност и инфекции.
- Какво е по-важно – да се поставят граници или да се изгражда доверие и приятелско отношение?
- И двете. Те не е самоизключват, за да трябва да избира родителят, а напротив. Доверието в родителите и чувството за сигурност в семейството, заедно със стабилни и здравословни граници и правилно разпределение на ролите, са основоположни за здравословното израстване на индивида и изграждането му като стабилна личност. Ако в отношенията може да има и приятелска лекота, би било фантастично.
- Какво бихте посъветвали момичетата и момчетата в тийнейджърска възраст по отношение на личната хигиена, безопасността и емоционалната зрялост?
- По отношение на хигиената – по възможност да не докосват дръжките на обществените тоалетни, включително в училище. Да измиват ръцете си както след тоалетна, така и преди това. За момиченцата изключително важно е правилното забърсване след малка нужда, което трябва да става с ръка, която минава отзад и забърсва отпред назад – от срамната кост към дупето, за да се предпазват от инфекции на пикочо-половата система – възпаление на влагалището или цистит. Те трябва да почистват с мазен памучен тампон поне 2 пъти седмично гънките на гениталиите. Относно безопасността – винаги използвайте правилно поставен презерватив при полов контакт от всякакъв тип, включително орален. Относно емоционалната зрялост – не бързайте, споделяйте и искайте съвет
- Какво е вашето послание към родителите, които се страхуват от ранни полови контакти, но не знаят как да подкрепят децата си?
- Това е един от най-чувствителните въпроси за всяко семейство. Истината е, че децата растат в свят, където информацията за секса е навсякъде – в интернет, в социалните мрежи, сред връстниците. Ако родителите не говорят с тях, мястото ще бъде запълнено от други, често ненадеждни източници. Затова най-важното е да има диалог – спокоен, честен и без осъждане. Родителите могат да изразят своите ценности и очаквания, но също така трябва да дадат на децата си знания за здравето, уважението и взаимното съгласие.
Посланието ми е: Не се страхувайте от разговора. Когато едно момиче или момче усеща, че може да споделя и да пита без страх, то взема по-зрели и отговорни решения. Подкрепата не означава одобрение на ранен сексуален живот, а изграждане на доверие и безопасна среда, в която детето да се развива и да знае, че не е само.
- На каква възраст децата са готови да водят полов живеят?
- Това е много интересен и често задаван въпрос, на който няма точен отговор. Това е строго индивидуално и си зависи от човека. Трябва освен физически да си съзрял и психически, да имаш до себе си подходящия човек, да си информиран и подготвен какви предпазни средства следва да използваш, за да се минимизират рисковете от сексуално преносими инфекции или бременност. Не да правиш секс заради самия секс и защото всички го правят, а защото е дошъл моментът, когато си съзрял – и партньорът ти също.
Това е той:
Детско-юношески гинеколог с над 15 години клинична практика
Завършва Медицинския университет в София през 2005 г. Придобива специалност „Акушерство и гинекология“ през 2010 г.
След своето дипломиране специализира акушерство и гинекология в СБАЛАГ “Майчин дом” в София, където работи и до момента
Има квалификации по детска гинекология, гинекологична ендоскопска хирургия, гинекологична ендоскопия, гинекологична оперативна техника, несамостоятелна работа с рентгенова апаратура за недиагностични цели
Извършва прегледи в акушеро-гинекологичен кабинет в МЦ “Майчин дом” в София и е част от екипа специалисти на МЦ ФемиКлиник/FemiClinic
Милена Димитрова
