С оцът е минало. Но не и спомените за него. Те са живи. Купуват се и се продават. И ако за някои изразът „Цъкни, майна, вефа, да чуем Кидика как се дере“ е парола или неразбираемо словосъчетание, то в спешен порядък ще им покажем кои бяха символите на соца.
1. ДетМаг, НарМаг, ЦУМ, РУМ, ГУМ и Кореком
Народният, детският, централният, районният и градският универсален магазин. И още „Хранителни стоки” и „1001 стоки”. Разнообразието и количеството на магазините не бяха определящи за вида на отделните стоки. А покупките от Кореком вече си бяха чист лукс. И тези, които можеха да го постигнат, не пропускаха възможността да парадират пред другите.
В тази група попада и Хоремага - съкращението на ХОтел-РЕсторант-МАГазин, или синонима на кръчма. Имаше ги във всеки град. А бюфетите, ресторантите, пивниците и скари-бирите по гарите пък бяха под емблемата на РСВ (Ресторанти и спални вагони). Там човек можеше да хапне и пийне на народни цени.
2. Телевизор „Опера”, транзистор ВЕФ
Днес, когато плазмата е поносим лукс за много семейства, за по-малките изглежда почти невероятно, че черно-белият телевизор „Опера” е бил екстра, за която мнозина дори не са можели да си мечтаят. Имаше обаче времена, когато притежаването на телевизор бе суперлукс и повод за завист. Както и цветният „Електрон”. Модерното приложение на „Опера” днес е да бъде изтърбушен и превърнат в рамка за картина или аквариум. ВЕФ-ът е антикварна рядкост, както и фотоапаратите „Смяна”.
3. Москвич, Жигули, Трабант
Позната картина от социалистическо време беше мъж в потник, легнал под москвича си (и жена с пеньоар на вафлички, която го чака да уважи и нея!). Гордите собственици на това возило в годините, когато колите бяха лукс, му трепереха и го ремонтираха непрекъснато собственоръчно. Всеки притежател беше специалист по авторемонти. И се знаеше правилото, че прекарва повече време под колата, отколкото върху жената. Която стои у дома и чака благоверният да се насити на колата си, облечена в традиционния за соца пеньоар на „вафлички” и с ролки на главата. А децата въртяха педалите на колелото „Балкан”.
4. Крем „Каро“, паста за зъби „Мечо” и „Поморин”
Един лимон, щипка сода бикарбонат и половин паста за бръснене „Каро”. Днес не можете да забъркате този лек срещу акне, защото трудно ще намерите прословутия крем за бръснене от времето на социализма. Същото се отнася и за одеколона с острата миризма, наречен „Тройной”. Съвременните деца не са опитвали вкуса на пастата за зъби „Мечо”, а бабите и дядовците им напразно ги агитират, че по-хубава паста от „Поморин” е нямало и няма да има.
5. Карамел Му, дъвка „Идеал”, „Теменужки”
Към тези лакомства от времето на социализма може да се добави и лютеницата „Хоро”. И, разбира се - русенското варено. Шоколад „Кума Лиса”, „Лимонови резенки”, традиционните шоколадови бонбони „Дръвчета” и „Черноморец”. Да не забравяме и рошавите бонбончета „Снежанка”, с които като нищо можеше да си счупиш някой зъб, но пък се намираха лесно. Или онези шарени бонбонки „Детска радост”, които се връзваха заедно с малко жито и 1 стотинка в тюлче и задължително се разхвърляха над сватбарите пред райсъвета.
6. Кафе „Инка”, оранжада, „Етър”, „Алтай”
„Кооп Кола” беше социалистическият братовчед на „Кока-Кола”. А представата за масов алкохол в общи линии се изчерпваше с коняк „Слънчев бряг” (за по-заможните „Преслав” и „Плиска”) и „Бадемов аперитив”. Като алтернатива на последния домакините масово бъркаха домашни ликьори като вишновката - две кила плод се засипват с кило захар и се заливат с цял литър 45-градусова ракия (или спирт). Оставят се на слънце за 30 дни, като бурканът от време на време се кандилка. Прецеждаш и сипваш в малки чашки, като ти дойдат гости. Другата традиционна почерпка беше чинийката с домашно сладко.
7. Дядо Мраз и Снежанка
Днес Добрият старец е пенсиониран и на негово място пъчи корем Дядо Коледа, а придружителката му, която по соцвреме по руски тертип беше предимно русокоса, е заменена от елена Рудолф. Образите на Дядо Мраз и Снежанка са непознати за 20-годишните, но неизменно присъстват в детските спомени на родителите им. Той, облечен в червена мантия, тя - в бяла рокля със сив оттенък от дългогодишната употреба. За разлика от Дядо Коледа, който се вмъква тайно в комина, хвърля подаръците, изяжда курабийките и изпива приготвената му чаша мляко, Дядо Мраз никога не се криеше, а напротив - подрусваше на коленете си децата, а те го гледаха възхитено и се опитваха да му дръпнат брадата. Доста болезнено изживяване за него, защото тя най-често беше на ластик.
8. Сънчо, Татко Барба и Ну, заяц
Помните ли чернокосото момченце, което долита в гнездото на двете щъркелчета? Правеше го всяка вечер с песничка на уста от телевизионния екран. Или поне в годините, когато телевизорът не беше вече суперлукс. Сънчо приспиваше задължително децата, които чакаха с нетърпение епизодите и на „Семейство Барба”, „Семейство Мейзга”, а в неделя - „Розовата пантера”. Дълго време обаче най-популярният анимационен сериал беше „Ну, погоди”. Днес и той е в немилост. От екрана облъчват редовно децата с някакви японски герои, които нито изглеждат по-добре от заека и вълка, нито пък са забавни като тях. Друго емблематично предаване от времето на социализма бе „Бързи, смели, сръчни”. Някакви детски отбори на черешки, ябълки и други, които търчат напред-назад под досадните подвиквания на водещия, търкалят се, скачат в чували.
9. Гойко Митич и „Шарено котле”
По времето, когато всеки артист у нас се бореше да е заслужил или народен, аудиторията се развличаше с ограничен брой филмови и театрални персонажи. Момчетата не мечтаеха да са като Хари Потър, а се възхищаваха на подвизите на храбрия индиански вожд Гойко Митич. Днешните подвизи от екрана, при които героят стреля с неизчерпаем арсенал, а повалените злодеи могат да станат, да измъкнат ножа от гърдите или врата си и да продължат да се бият, изглеждат достоверни на фона на наивните ситуации в малкото хитови сериали. Но народът искрено им се радваше. Разнообразие даваха мюзикхолите и „Шарено котле”. За меломаните „Златния Орфей” беше събитие, което очакваха цяла година. Новинарската хроника в телевизиите днес изобилства от атентати и кръвопролития. По време на соца кръв от малкия екран се лееше само в „Студио Х”.
10. „Мъжът и жената интимно”
В библиотеката на почти всеки социалистически дом присъстваше оранжевата книга „Мъжът и жената интимно”. Тя беше семейната „Камасутра”. Задължително беше и присъствието на няколко дебели готварски книги и на рецепти за зимнина. На купчини се трупаха списание „Лада”, „Некерман”, „Прамо”, „Бурда”.
Кристи Петрова
