Г олемият поет Георги Константинов е получил картина и филм за 80-годишния си юбилей, разкри пред „Телеграф“ самият той. Авторът на „Обичам те до тук“ и „Миг като вечност“ събра най-близките си в столичен ресторант, за да почерпи за кръглата годишнина. „Много хубаво беше. И там непрекъснато звънеше моят апарат. Всъщност говорим по новия ми смартфон, който е от най-модерните и е подарък от сина ми Константин Георгиев Константинов“, похвали се творецът.
Туфо
На тържеството му е бил и големият художник Симеон Спиридонов. „Той ми подари чудесна картина – полуабстрактна, на моя герой от книгата ми „Туфо, рижият пират“, но така е направил, че да не е илюстрация, а по много интересен начин. Моят приятел Филчо Филчев, който има усет към електрониката, ме изненада с едно филмче, което пуснах във фейсбук, от предюбилейната вечер. Така хубаво ги е спретнал – и песните добре звучат, има и 3-4 мои стихотворения. Неговата дъщеря – поетесата Левена Филчева, също беше на празника“, добави Константинов. Ето какво написа той и във фейсбука си: „Благодаря на г-н Филчо Филчев, който с приятелска съпричастност и добър вкус е избрал заснети фрагменти от моята предюбилейна премиера на новата ми стихосбирка "Живея високосно" в Столичната библиотека. Разбира се, той не е имал възможност да включи всичко случило се в залата през цялата вечер, но сега е представил тук седемминутно филмче за някои мои стихотворения и песни по мои творби, прозвучали там. Така е предал вярно и вълнуващо атмосферата, която цареше на премиерата в продължение на два часа. Сега, когато вече съм направил 80 пълни обиколки около слънцето (рожденият ми ден, знаете, беше на 20 декември) ще запазя в архива си това филмче, пък и многото приятелски видеопоздравления - като скъп спомен. Използвам случая да благодаря и на Столична библиотека с директор г-жа Юлия Цинзова за възможността да отбележа там 80-ия си рожден ден! Благодаря от сърце за стотиците поздравления по случай 80-годишнината ми! И пожелавам на всички фейсбук приятели здраве, висок дух и хубави коледни празници!“.
Живея високосно
Синът на поета, който също е писател и има малко издателство, публикува най-новата му книга. Причината за това обяви малко по-рано самият автор: „Драги приятели, въпреки че моята юбилейна стихосбирка със стотина нови творби не получи финансова подкрепа от известната висока инстанция, ви съобщавам приятната новина: Тези дни издавам със свои средства новата си книга "Живея високосно", съдържаща над сто съвсем нови стихотворения“. Ето какво разказа пред „Телеграф“ за представянето й: „Празнуването беше 2-3 дни преди това, на 14 декември, с предюбилейна премиера. Имаше 200 човека - много ме учуди, че толкова хора се интересуват от поезия. Над 100 автографа дадох – както на „Живея високосно“, така и на новата си детска книга „Котка пешеходка“. И двете намериха много добър прием. Самата вечер мина чудесно. Бяхме решили по нов начин да го направим – аз четох стихотворения, много певци пяха песни по мои стихотворения, като Кирил Маричков, Христо Деянов-Доктора, Румен Спасов, Симеон Владов - пеещият артист, който представи „Рядък екземпляр“ и „Българският тъпан“. Отзивът в интернет беше много силен. Стотици поздравления. Имаше и такива от хора, които от години не съм чувал и виждал, от далечни градчета и села, състуденти, от моя роден Плевен почти всички пишещи автори ме поздравиха. Читателки много има моята поезия, защото много са стиховете за любовта“.
Равносметка
След официалната част Георги Константинов е получил и много подаръци. „Поне 7-8 книги ми подариха, авторски, явно много пишещи е имало. Кирил Маричков ми подари своите мемоари, които са изключително интересни, и изпя най-хубавата си песен по мои стихове „Тъмен вятър“. Един художник фотограф от Плевен – Бебинов, ми подари една моя снимка, от Благоевград получих голяма бутилка - няколко литра - македонско вино. Приятел, на когото съм посветил стихотворение, също ме изненада с бутилка. Бележници, химикалки, такива подаръци“, доволен е поетът. Въпреки че вече е на 80, годините не се отразяват на духа му. „Нищо особено не правя. Гледам си живота и пиша стиховете си. Имам млади приятели, жизнерадостни, талантливи, не може да ме видите с някой неталантлив човек да разговарям. А вместо равносметка имам едно лого от години, което искам да припомня -
Животът ми не е поезия, но поезията е мой живот“, сподели още поетът.
Леа Иванова направила песен от три негови стиха
След повече от половин век Георги Константинов разкри любопитна история около създаването на популярен естраден шлагер: „Съвсем наскоро чух отдавнашна песен, изпята по радиото от голямата, може би позабравена днес, певица Леа Иванова - песента е по моето стихотворение "Неграмотно сърце". Всъщност помня как някога, към 1972 година, Леа сподели с мен, че готви песен по три мои стихотворения от току-що излязла моя книга, като заглавието на песента идва от първата творба - "Неграмотно сърце".
Тук ще се опитам да представя тези три свои стихотворения, прозвучали като една песен, изпята от незабравимата Леа Иванова.
НЕГРАМОТНО СЪРЦЕ
Има мигове тъмни -
гасне в теб мисълта
и очите безсънни
не съзират света.
От прозореца тесен
капе есенен здрач...
И не ти е до песен.
И не ти е до плач.
На студени площади
и на хора добри
своя смях ти раздаде,
а тъгата си скри....
Овладяваш наука,
лягаш с книга в ръце,
а в гърдите ти чука
неграмотно сърце.
ПОНЯКОГА...
Понякога въздъхвам уморен -
веднъж да мине този тъжен ден!..
Веднъж да мине този месец само
и да погледна болката през рамо.
Да мине бързо този летен дъжд.
И зимата да свърши изведнъж...
Докато си река със глас изстинал:
Я гледай!
И животът ми отминал!
ДАРОМ
/тук си припомням само откъс/
...В дни на радост и печал
синьото небе ме радва.
И животът ми е дал
даром
само тази дарба.
И трите стихотворения звучат едно след друго, вдъхновили сътворението на тази хубава песен на неповторимата Леа Иванова“.
Лео Богдановски
