Т ази седмица донесе сериозна награда и огромно признание за един училищен директор, за едно учебно заведение и за цялата община Разлог. Даниела Пелтегова, която вече 27 години успешно ръководи Основно училище „Никола Парапунов“, бе удостоена с най-високото национално отличие. В Деня на светите равноапостоли Кирил и Методий се проведе тържествена церемония в Рилския манастир, където тя получи най-високия приз „Св. Иван Рилски“, който Министерството на образованието и науката ежегодно присъжда за изключителен принос в образованието.
Гордост
„Щастлива и горда съм от тази най-престижна награда. Тя обаче е признание не само за мен, а за екипа в нашето училище, за преподаватели и служители, за родители и ученици. Защото всички ние сме един отбор, чиято цел е образованието, възпитанието и добруването на децата. Затова и наградата се намира в кабинета ми, а не вкъщи. Всеки, който работи всеотдайно, рано или късно получава признание, чувства се значим и оценен, изпитва удовлетворение от работата си, но е длъжен да остане здраво стъпил на земята“, споделя тя. Пелтегова е благодарна на началника на Регионалния инспекторат на образованието Ивайло Златанов, на кмета на община Разлог Красимир Герчев, които винаги подават ръка в трудни моменти, а партньорството им е за пример.
Даниела Пелтегова е убедена, че това отличие е резултат от всичко, което е постигнала досега. Успехът е предшестван от много желание в работата, от много труд, от възможността да прави това, което обича и върши от сърце и душа – да е част от образователната система в Разлог.
„Човек трябва да е смел, да не се страхува да греши, докато върви по избрания от него път. Това е ролята на един директор на училище – да чертае пътя, по който ще се развива учебното заведение. И тази награда е на всички в ОУ „Никола Парапунов“, които водим в правилната посока любимото училище – въвеждаме иновации, насърчаваме творчеството на децата, приобщаваме към нас и родителите, за да сме по-силни и по-успешни“, подчертава директорката.
Професия
От много малка желанието й е само едно – да стане учителка. Във всички игри тази професия е за нея. Никога не е имала дилема с какво да се занимава. По онова време това е една от най-уважаваните професии, каквато е и лекарската. Завършва Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учителската си практика започва в село Бачево като възпитател в тамошното училище, след това е учител по биология и химия в школото в село Баня. Става директор на ОУ „Никола Парапунов“ през далечната вече 1998 година.
Пелтегова смята, че учителската професия е трудна и отговорна, но всичко е малко по-лесно, когато се прави със сърце и душа. За нея това е призвание, кауза, мисия – да обучава, да образова учениците, да е в добър диалог с родителите, да има разбирателство в екипа. Отдадена е на това поприще, често личният й живот отстъпва на второ място, защото много обича професията си, много обича децата. Нейната най-важна задача е учениците да се чувстват добре, всички тези 401 деца, някои от които са от уязвими групи, да усещат училището като свой втори дом.
„За мен човек, който не обича децата, не бива да е учител. Винаги се поставям на мястото на родителите. Имам огромно желание за работа. Винаги казвам на учителите, че трябва да дават личен пример на учениците – да са толерантни, да са добри, да са честни. За да оставим трайна и добра следа в душите и умовете им. Да си спомнят с умиление за нас и след години. Това е най-важното“, споделя тя.
Твърди, че децата идват с желание на училище, а след като напуснат и продължат образованието си, това училище не го забравят, то остава в сърцата и умовете им. Причината за това е, че им се дава не само добра подготовка, но и ги учат да бъдат хора с принципи. Като директор често е буфер между учители, родители и деца, но никога не са имали големи, сериозни проблеми. Защото са като юмрук и ги решават бързо, когато проблемът е в зародиш, не чакат ефекта на лавината – да се превърне в огромен проблем, който не могат да решат сами.
„Съобразяваме се с мнението на родителите, на учениците, само така намираме най-добрите решения за децата, които са в центъра на целия този процес. Те се чувстват спокойни тук, подхождаме индивидуално към тях, разбираме в кои области са силни и се опитваме да ги насърчаваме и развиваме точно там“, изтъква Пелтегова.
Благотворителност
ОУ „Никола Парапунов“ се отличава в Разлог със своята благотворителна дейност. Истината е, че учебното заведение е пионер в това – да се подаде ръка на падналия, да се нахрани гладният, да се помогне на нуждаещия се. По този начин децата се учат на съпричастност, на емпатия, научават колко важно е да си добър човек.
Помагали са на деца в нужда, на различни социални центрове. Организират благотворителни концерти всяка година, както и благотворителни базари по Коледа. Тази благотворителност учениците, които отиват в други училища след седми клас, пренасят и в новите си училища. Присъединяват се и към всяка благородна кауза, която се организира по един или друг повод в община Разлог. Радващо е, че примерът на училището, ръководено от нея, вече се следва от останалите училища и гимназии.
Екзотика
Даниела Пелтегова много обича да пътува, обиколила е повечето страни в Европа, била е и в екзотични за българина страни – Виетнам, Камбоджа, Куба, Мексико.
Така релаксира, научава интересни неща за други народи, култури, забележителности, обогатява се с тези познания. Чувства се прекрасно и в нашите планини, а край Разлог ги има в изобилие – Пирин, Рила и Родопите. Там се зарежда с позитивна енергия, там разбира колко е малък и нищожен човек сред величието на природата. И й става ясно, че трябва да е смирена, да не се поставя над другите, да не се възгордява. Тези уроци спазва и в училище, никога не се поставя над колегите.
Любимата й книга е „Петата планина“ на бразилския писател Паулу Коелю – един роман за неизбежното, за смелостта да се изправиш пред опасностите и за силата да оцелееш. И това май не е случайно. Защото за Даниела Пелтегова всеки ден е предизвикателство – това е неизбежно, но с вяра и с екипа си преодолява препятствията и училището не просто оцелява, а се развива необратимо. „Защото бъдещето на България е немислимо без образованието. И ние сме призвани да даваме точно това на нашите деца – знания и уроци по човечност“, категорична е Пелтегова.
