Н а 17 юли 1945 г. Британската империя е станала малко по-малка, а Югославия – малко по-голяма, според Би Би Си.
По заповед на премиера Уинстън Чърчил апартамент 212 на лондонския хотел „Клариджис“ станал югославска територия само за един ден. Това позволило на престолонаследника принц Александър – част от кралското семейство в изгнание – да бъде роден на „своя“ територия. Входната врата станала международна граница. Поръчките за рум сървис се правели в една държава и се доставяли в друга. Историята на апартамент 212 се повтаря в уебсайта на престолонаследника, в официалната история на „Клариджис“ и в безброй книги. Има само един проблем. Изглежда няма никакви доказателства, че това е истина, изтъква британската радиостанция.
Дилема
През април 1941 г. по време на Втората световна война Германия и нейните съюзници нападат и окупират Югославия. Ето защо крал Петър Втори, който тогава е на 17 години, напуска страната заедно с правителството си и стига до Лондон през Атина, Ерусалим и Кайро.
Югославското кралско семейство
Крал Петър и съпругата му кралица Александра се настаняват в един от най-луксозните хотели в британската столица - „Клариджис“. Четири години по-късно кралицата забременява. Това поставя кралската двойка пред огромна дилема. Те искали първородното им дете - в техните очи бъдещият крал или кралица на Югославия, да бъде родено в страната, където ще царува. Но след края на войната в Европа Югославия била на път да стане комунистическа република.
Оферта
Както се твърди в историята, британският премиер Уинстън Чърчил направил на крал Петър II предложение да се преначертаят националните граници – да се направи малка част от Лондон Югославия, което да позволи на бъдещия крал да се роди на родна почва. Ако такова предложение наистина е било направено, човек би очаквал да съществуват някакви доказателства. Решение на парламента, може би, или поне официален меморандум. Дори вестникарска статия, в която да се информират британците, че страната им се е „свила“. Но изглежда, че няма нищо такова.
Липса
В архива на Чърчил, който съдържа милиони дигитализирани документи, не може да се намерят никакви доказателства. В Националния архив на Великобритания също няма никаква следа. Всъщност единственият документ от 1945 г., в който се споменават Югославия и „Клариджис“, е писмо до Форин офис (британското външно министерство) с дата 23 юли 1945 г. То е подписано от съветника в югославското посолство д-р Д. Протич. В писмото се казва: „Имам честта сега да ви информирам, че Нейно Величество кралица Александра роди син в хотел „Клариджис“ и че личната карта и книжката за дажби на Нейно Величество е с адрес Ъпър Гроувнър стрийт, №41“. В писмото изобщо не се споменава сделката на Чърчил с крал Петър II. Нищо не се споменава за нея и в изданието „Ханзард“, в което се публикува всяка дума, изречена в британския парламент, както и в който и да е британски вестник. Сделката отсъства и в биографията на Чърчил, написана от сър Мартин Гилбърт, и в дневниците на сър Алън Ласел, частния секретар на британския крал Джордж VI. (В някои версии на тази история апартамент 212 бил прехвърлен на Югославия от крал Джордж VI, който по-късно станал кръстник на престолонаследника принц Александър).
Писма
И така, ако няма доказателства за сделката на Чърчил във Великобритания, дали има някъде другаде? „За съжаление всички папки отдавна изчезнаха от офиса на баща ми - заявил престолонаследникът принц Александър пред Би Би Си. - Папките съдържаха всички военновременни документи – особено огромната кореспонденция с писма от Чърчил, Рузвелт, Сталин и много други. Документът относно временното предаване на стаята във връзка с моето раждане също се изгуби. След като съм се родил, никога не са ми издали британски акт за раждане, тъй като технически аз съм бил роден в Югославия“.
Правомощия
От офиса на престолонаследника принц Александър твърдят, че предложението на Чърчил „най-вероятно“ е било отправено през май 1945 г. при среща с крал Петър II. Може ли обаче министър-председатели да раздават части от своята страна, без да прокарат закон? „Няма правомощия, за които да знам, на министър-председателя или на когото и да било, да определя която и да е територия на Великобритания дори временно като нечия чужда – това би изисквало решение на парламента“, заяви д-р Боб Морис, специалист по конституционно право от лондонския Юнивърсити колидж, който е прекарал почти 40 години като чиновник във вътрешното министерство. „По един или друг начин една романтична измислица е пуснала корен с глазура от въображаема достоверност, основаваща се на репутацията на Чърчил като човек с импулсивна щедрост“, допълни той.
Паспорт
Това, което е сигурно, е, че младият престолонаследник е получил кралски югославски паспорт вместо британски. Но използването му за пътуване, според офиса на принц Александър, е било „много трудно и в крайна сметка невъзможно“, тъй като комунистите на маршал Йосип Броз Тито управлявали Югославия. След като премахнало монархията в края на 1945 г., правителството на Тито лишило кралското семейство от югославско гражданство. Това станало на 8 март 1947 г., като със същия указ всичките им имоти били конфискувани.
Закон
Когато принц Александър бил тийнейджър, прибегнали до закон от XVIII век, за да го направят британски поданик. Законът за натурализацията на София от 1705 г. бил прокаран, за да може София Хановерска – внучка на крал Джеймс Първи и майка на Джордж Първи, да стане англичанка. Той също така позволявал на потомците й да стават английски поданици. Един от тях – нейният прапрапрапрапрапрапраправнук, е принц Александър. Като британски поданик принцът станал офицер от британската армия, а по-късно работил като финансист в САЩ. Междувременно падането на комунистическия режим в Югославия доведе до войните на Балканите и до разпадането на родината му. Но след като Слободан Милошевич бе свален през 2000 г., новото правителство на Югославия (която тогава вече се състоеше само от Сърбия и Черна гора) се обърна към кралското семейство и им възстанови югославското гражданство. Церемонията се състоя на 12 март 2001 г. и то – къде другаде? - в апартамент 212 на „Клариджис“. „Започнах живота си като емигрант – заяви тогава престолонаследникът принц Александър. - Много съм щастлив, че със семейството ми може да се върнем вкъщи като граждани“.
Завръщане
Малко повече от четири месеца по-късно семейството се нанесе в кралския дворец в Белград. Това стана на 17 юли 2001 г. Точно 56 години след като е бил роден в Лондон – в хотелска стая, която може да е била (а може би не) югославска територия, престолонаследникът принц Александър се върна в родината си. Днес той е глава на династията Караджорджевич и е претендент за трона на вече несъществуващото Кралство Сърбия. Ако сърбите решат да възстановят монархията, Александър би бил естественият избор за техен владетел. Дали обаче тогава няма да възникне въпросът как би могъл да докаже, че е роден на сръбска земя, ако не може да представи като доказателства мистериозно изчезналите документи?
Стефан Цончев
