С лучващото се във Венецуела, все още с отворен край, намирисва на един особен преврат. Класиката, поне в западния свят и в Америките, предполага военни или десни реакционни сили да завземат насилствено властта от демократично избрани, в повечето случаи ляво ориентирани правителства.
Венецуела обаче отразява новата тенденция от последните 10-20 години. В нея крайнолеви фигури провеждат чрез насилствени методи политика, която е далеч от класическото разбиране за демокрация. И репресират всички, които не са съгласни. Така се създава модел на левия преврат, който бе останал назад в историята на ХХ век.
Ако се обърнем към статистиката, по време на Студената война, така нареченият голпизъм - управление чрез преврати - е политическа стратегия в цяла Латинска Америка. За 40 години, от 1950 до 1989 г., има 135 опита за преврат, докато от 1990 до 2024 г. те са само 13.
Дежавю
В последните 30 години във Венецуела е имало четири опита за насилствена смяна на властта. Първите два – през 1992 г., извеждат на политическата сцена легендарния лидер на страната Уго Чавес. А следващите са за сваляне на наследника му Николас Мадуро, чиято продължителна управленческа кариера се крепи на доста съмнителни изборни резултати. Те май само според него и привържениците му представят волята на венецуелския народ. Петият, случващ се в момента сценарий, представя самия ляв президент Мадуро като узурпатор на властта, който налага крайни репресии на политическите си опоненти - десноцентристи.
Николас Мадуро, пак „избран“ през това лято за държавен глава до 2030 г., опитва да обезглави опозицията, която представи данни как на практика е спечелила изборите. Укриването на инакомислещи политици в чужди посолства, спирането на тока там, неизвестността пред бъдещето им, извеждането на политически лидер, поискал убежище в Испания, след дълги преговори с хората на президента Мадуро, напомнят силно за едни отминали времена. Например за превзетия дворец Ла Монеда в Сантяго де Чиле с укрития вътре президент Салвадор Алиенде. Краят на тази сцена е известен – Алиенде загива, а военният преврат в Чили от 11 септември 1973 г. загробва демократичното управление за десетилетия.
А именно такива неща се случват във Венецуела. Кандидатът на десноцентристите Едмундо Гонсалес, който твърди, че е спечелил президентските избори, бе принуден да спаси живота си, като избяга в Испания. За извеждането му се водиха дълги преговори. Десетки негови другари се укриват в посолството на Аржентина, където е спрян токът. Половината свят се тревожи за живота им, ако армията на Мадуро пренебрегне дипломатическите закони и нахлуе в аржентинската резиденция. Дипломатическите отношения между двете държави са прекъснати. Бъдещето остава неизвестно.
Аларми
Затова не е чудно, че околните на Венецуела държави бият аларма до ООН и искат международна заповед за арест за Николас Мадуро. Южноамериканците са израсли в среда, където, поне за последните три поколения, военните преврати са ежедневие. Малка искрица надежда дойде, когато през юни тази година опит за преврат бе светкавично осуетен в Боливия. Но той показа, че традицията не се е превърнала в история и подобни сценарии остават съвсем реални за Латинска Америка.
През февруари 1992 г. Уго Чавес изскочи на политическата сцена във Венецуела начело на опит за преврат срещу президента Карлос Андрес Перес.
През ноември 1992 г. в страната се прави нов опит за преврат на група военни отново начело с Уго Чавес. Това го вкара в затвора, но доведе до победа на изборите през 1998 г., когато левичарят генерал стана държавен глава. Последваха години на държавно командна система в икономиката на една от най-богатите на полезни изкопаеми държава в света. Разривът между армията и поляризираните политически партии продължи десетилетия.
Фухимори
През април 1992 г. също скандално известният президент на Перу Алберто Фухимори направи автопреврат – разпусна Конгреса и пое сам цялата власт, включително над съдебната система. Поводът според него бе политическата и икономическата криза в страната. Фрапантното нарушаване на демократичните принципи бе осъдено от целия свят. Фухимори управлява Перу до 2000 година, а през 2007 отиде в затвора заради нарушаването на човешките права при управлението му. Бе освободен от Конституционния съд в края на 2023 г., преди да почине преди броени дни поради влошено здраве. Но в съвсем латиноамерикански дух в страната бе обявен тридневен траур за кончината му.
Чавес
През април 2002 г. във Венецуела отново има преврат, който за кратко сваля Уго Чавес от властта. Преди това страната е обхваната от протести заради стила му на управление и въведените икономически мерки. Чавес е арестуван и заминава в чужбина, но това трае само 48 часа заради лошата организация на демократичните сили, които инициират отстраняването му. Той се завръща триумфално.
През юни 2009 г. с преврат е свален президентът на Хондурас Мануел Селая. Той е депортиран извън страната от армията. Международната общност иска възстановяване на демократичния ред. Ситуацията в страната се влошава.
Мадуро
Последният засега опит за преврат във Венецуела е от април 2019 г. Тогава военните възстават срещу Мадуро заедно с опозицията. Поводът са изборите през 2018 г. (последните преди сегашните), когато отново се смята, че те не са легитимно отношение на преизбирането му. Страната е доведена до дълбока хуманитарна и икономическа криза, като в Каракас се организират масови протести за и против правителството на Мадуро. Той обаче успява да задържи властта, като международната общност е разделена дали той е легитимен лидер на Венецуела. Сценарият се повтаря и сега, пет години по-късно.
Боливия
Най-фрапантният опит за преврат в последните десетилетия се случи през тази година в Боливия. На 26 юни танковете навлязоха на площада пред сградата на правителството и главнокомандващият армията генерал Сунига заплаши да я превземе. Президентът Луис Арсе обаче призова народа да се противопостави и превратът срещу лявото правителство не се състоя. Спори се дали това е бил сценарий на самия Арсе да заздрави позициите си – което твърди генерал Сунига, или наистина е имало опит за военен преврат.
Последният опит за преврат в Боливия е в „далечната“ 1979 г.
Михайлина Димитрова
