1

С лед промените в края на миналия век започнаха да излизат наяве малко известни факти от прашасалите архиви на историците. Наред с топовните „поздрави“ от руски кораби към Варна и Балчик през 1915-16 г. през Първата световна война през 1941-42 г. „братските си чувства“ проявяват и съветски бомбардировачи. Както и подводницата Щ-213, която на 24 февруари 1942 г. потапя край Босфора с торпедо българския кораб „Струма“.

Предистория

През март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, а между Сталинова Русия и Хитлерова Германия все още е в сила т.нар. мирен договор „Молотов-Рибентроп“. Заграбената от Румъния Южна Добруджа вече е върната, а цар Борис III договаря с Хитлер България да не влиза в предстоящи военни действия, а да помага с храни на германската армия. Българското военно командване запазва самостоятелност, страната получава и правото да администрира отнетите след Нойския договор български землища в Беломорието и Вардарска Македония.

Бомби

На 22 юни 1941 г. около 22 часа Добрич внезапно е бомбардиран от самолет ДБ-3 (по-известен като Ил-4 от 1942 г.). Той е без обозначителни знаци, но по-късно по осколките са открити букви на кирилица, което доказва, че самолетът е бил съветски. Върху Добрич са изсипани общо 6 бомби, като са разрушени четири сгради, а двама души са ранени. Изненадващото нападение става факт броени часове след като призори на 22 юни 1941 г. Германия обявява война на СССР и планът „Барбароса” за настъпление на съветска територия е задействан. Бомбардировката на Добрич е извършена, без СССР да е обявил война на Царство България (това става чак на 5 септември 1944 г., когато армиите на Трети украински фронт навлизат в България). Нещо повече, през времето на цялата Втора световна война България запазва дипломатическите си отношения със СССР. През пролетта на 1944 г. Добрич е бомбардиран повторно от съветски самолет. Тогава има двама загинали и няколко ранени.

Обхват

Въздушното нападение на Добрич не е единственото, което „братята“ руснаци извършват. През нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. съветски бомбардировачи ДБ-3, вече прекръстени на ИЛ-4, изсипват бомби върху Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Един самолет хвърля 3 бомби над Стара Загора. Убита е една жена, 17 души са ранени. Бомба е пусната и над Горна Оряховица. Ранени са двама души. Над Русе са хвърлени 4 бомби. В началото на декември 1942 г. руснаците обстрелват от кораби селища в Северното Черноморие. Бомбардировките са ненужна и необоснована агресия срещу мирна и добронамерена към Съветския съюз България. Нападенията принуждават правителството да въведе режим на затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 г., което е прекратено на 16 май 1943 г. През 1942 г. са бомбардирани 7 населени места, убит е 1 човек и 19 са ранени. Пуснатите бомби са 27 на брой.

БГ титаник

Едва в началото на новото хилядолетие стана известно, че потопеният на 24 февруари 1942 г. с торпедо кораб „Струма“ е ударен от съветската дизелово-електрическа подводница „Щука-213“. Дотогава се твърдеше, че българският „Титаник“ е потопен от немците, които са го ударили, подозирайки, че транспортира евреи към Палестина. Немските автори Юрген Ровер и Герхард Хюмелхен обаче в своите изследвания, издадени през 1968 г. в книгата “Хроника на морската война 1939 – 1945 г.”, описват подробно трагедията с кораба, който плава под панамски флаг. На борда му след торпедната атака на Щ-213 загиват 764 евреи – бежанци от България, Буковина, Бесарабия и Румъния. Жертвите са 103 деца, 269 жени и 406 мъже Между тях и 4-ма от българския екипаж. Загиналите българи от екипажа са капитанът Григор Тимофеев Горбатенко, бесарабски българин, Лазар Иванов Диков – помощник-капитан, Дамян Стоянов – механик, и Осеп Гарабедов – моряк.

Хронолигия 

Товарният кораб "Струма" - едно старо корито с напълно грохнал двигател, тръгва от пристанище Констанца в Румъния към Палестина, натоварен с близо 800 пасажери. Официално вози въглища. Аварира насред Черно море и с помощта на друг кораб е изтеглен на буксир до Истанбул. Остава блокиран в продължение на 70 дни след отказа на властите в тогавашна Британска Палестина да бъде приет. Турската полиция връща повредения кораб на 12 мили обратно в Черно море. Тогава е поразен с торпедо от съветската „Щука-213“ и потъва.

Оцелели

След потапянето на 24 февруари 1942 г. оцеляват само четирима души на борда - един пасажер и трима членове на екипажа. Спасилият се пасажер е 19-годишният Давид Столияр от Букурещ, който успява да се хване за отломка от потъващия кораб и престоява в леденостудените води чак до другия ден, когато е спасен от лодка на бреговата охрана. Вкаран е в истанбулски затвор, но след два месеца е освободен и с позволение на британските власти успява да стигне до Палестина. Той разказва подробности за трагедията на американски журналисти. Късмет изваждат и трима от екипажа.

Грешка

Едва през 60-те години Юрген Ровер доказва, че съветската подводница Щ-213 е изпълнявала заповед на Сталин да се потапят всички граждански транспортни съдове, за да се отреже пътят на всякакви доставки за германските войски на Източния фронт. Тази теза се потвърждава и от официални руски документи, които са разсекретени чак след разпада на Съветския съюз. В документите се твърди, че една от най-големите катастрофи с пътнически кораби в човешката история всъщност е резултат от трагична грешка – в подводницата не са знаели, че корабът превозва не товари, а хора.