Н обеловите награди 2024 година вече са раздадени. Вълнението преди съобщаването на спечелилите отстъпва място на вълнението от очакването на церемонията по награждаването на лауреатите. При своите носители отидоха и тазгодишните призове за точните науки.
Медицина
Американците Виктор Амброс и Гари Рувкун получиха тазгодишната Нобелова награда за медицина по обяд в понеделник.
Според съобщението на Нобеловия комитет наградата се дава за откриването на микро-РНК и нейната роля в генната регулация.
В съобщението си комитетът говори за „новаторско откритие“, което „разкрива напълно ново измерение в генната регулация“. Двамата учени откриха регулаторен механизъм, използван в клетките за контрол на генната активност.
Генетичната информация протича от ДНК към информационната РНК (иРНК) чрез процес, наречен транскрипция, и след това към клетъчната машина за производство на протеини. Там иРНК се транслират, така че протеините да се произвеждат според генетичните инструкции, съхранени в ДНК. От средата на 20-и век няколко от най-фундаменталните научни открития обясняват как работят тези процеси.
Всяка клетка в човешкото тяло съдържа една и съща сурова генетична информация, заключена в нашето ДНК. Въпреки това, че започват с идентична генетична информация, клетките на човешкото тяло са изключително различни по форма и функция. Американските учени бяха първите, които откриха микро-РНК и как те упражняват контрол върху това как гените се експресират по различен начин в различните тъкани.
Откритието дава и поглед върху обстоятелството, че имаме общи гени със същества като кръглите червеи. За първи път процесът е наблюдаван при тях, а след това и в човешкия организъм.
Физика
Професорите Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън получиха тазгодишната Нобелова награда за физика, както беше обявено по обяд във вторник от Кралската шведска академия на науките.
Джон Хопфийлд е професор в Университета на Престън, а Джефри Хинтън - в Университета на Торонто. Те бяха наградени за открития, които позволиха машинното обучение, използвано при разработването на изкуствен интелект в контекста на невронни мрежи.
„Двамата лауреати на тазгодишната Нобелова награда за физика използваха инструментите на физиката, за да разработят методи, които са в основата на днешните мощни системи за машинно обучение“, се казва в изявление на комисията по наградата.
Британско-канадският професор Хинтън понякога е наричан „кръстникът на изкуствения интелект“ и каза, че е поразен и изненадан. Той подаде оставка от Google през 2023 г. и предупреди за опасностите от машините, които могат да надхитрят хората и един вид да превземат нашия свят.
Джефри Хинтън се страхува от AI
Пионерските изследвания на проф. Хинтън върху невронните мрежи проправиха пътя за настоящите AI системи като ChatGPT.
Професор Джон Хопфийлд изобрети мрежа, която може да запазва и пресъздава модели. Той използва физика, която описва характеристиките на материала, дължащи се на атомно въртене. По подобен начин, по който мозъкът се опитва да си спомни думи, като използва свързани, но непълни думи. Това помага в обучението на изкуствения интелект и това той да се научи да се самоусъвършенства.
Химия
Британският компютърен учен професор Демис Хасабис спечели част от Нобеловата награда за химия за "революционна" работа върху протеините, градивните елементи на живота. 48-годишният проф. Хасабис е съосновател на компанията за изкуствен интелект (AI), превърнала се в Google DeepMind. Той е от кипърски произход с китайско-сингапурски гени.
Демис Хасабис е дете чудо. Нобелът му е закономерен
Илон Мъск признава, че "супергероят на изкуствения интелект", както характерно го нарече "Гардиън", е единственият жив учен, на когото се възхищава като експерт по изкуствения интелект (AI) и всички свързани с него разработки в различни области на науката. От малък е запален шахматист и спечелените пари инвестира в компютър, суперскъпа вещ за времето, в което е дете.
Професор Хасабис каза, че е "честта на живота" да получи Нобелова награда. „Посветих целия си живот на работата по AI, защото вярвам в неговия потенциал да промени света“, каза той на пресконференция в сряда.
Той каза, че Нобеловият комитет не разполага с неговия телефонен номер. Вместо това се обадили на жена му, но тя няколко пъти пренебрегнала обаждането, преди да разбере, че е шведски номер и може да е важен. Той насърчава децата не само да играят компютърни игри, но и да ги правят, като каза, че ранните му игри са били вратата към неговите експерименти с AI.
Другият от екипа, проф. Джон Джъмпър, каза, че се чувства "толкова нереално в този момент", но че "наградата е за изчислителната биология". Нобеловият комитет обаче имал същият проблем да се свърже с него. „Получих номер от шведски номер и абсолютно не можех да повярвам. Наистина се надявах да не е доставка или нещо подобно“, каза той.
Двамата учени използваха изкуствен интелект, за да предскажат структурите на почти всички известни протеини и създадоха инструмент, наречен AlphaFold2.
Другата половина от наградата беше присъдена на проф. Бейкър за това, което комисията нарече "почти невъзможен подвиг" за изграждане на нови протеини.
Дейвид Бейкър създава изкуствен протеин
През 2003 г. проф. Бейкър използва аминокиселини, за да създаде протеин, отваряйки вратата за създаването на нови протеини, използвани във фармацевтиката, ваксините и други инструменти. Той също така използва компютърен софтуер за прогнозиране на протеинови структури, проектирайки програмата Rosette през 90-те години.
