П илот предизвиква дипломатически скандал между Царство България и Кралство Югославия през 30-те години на миналия век. Петко Попганчев по това време е един от най-добрите наши летци и често е изпращан в чужбина да докарва в България самолети оттам. При едно от тези завръщания българинът се отклонява от въздушния коридор, насочва се към югославската столица Белград и полита над кралския дворец, като прави поредица от истински акробатични лупинги и виражи. Това предизвиква сериозен скандал между двете държави, като едва не се стига до размяна на остри дипломатически ноти. Положението спасява сръбският принц Павел, който е очарован от уменията на българския пилот и замазва нещата пред своя баща.
Чудак
Това далеч не е първата проява на своеволие и непослушание от страна на въздушния ас. Той е един от най-добрите в цяла Европа, но се слави и със своите странни хрумвания и чудатости. През 1932 г. решава да прелети със самолет под емблематичния Стамболов мост в Търново. Без да сподели идеята с никого, Петко отива до Търново, оглежда моста и начертава в ума си трасето на бъдещия полет. След това, без да иска разрешение, взема един самолет от Казанлък, спира на летището в Горна Оряховица да зареди гориво и се понася към Търново. Денят е 24 май и по-голямата част от жителите на старата столица са излезли навън и празнуват. Десетки от тях се разхождат по Стамболовия мост, без изобщо да подозират на каква гледка им предстои да станат свидетели. Внезапно откъм небето се чува усилващо се боботене на мотор и се появява самолет, който застрашително започва да се снишава над града. После пикира рязко над ул. „Гурко“ и се изгубва някъде. „Падна в Янтра“, решават повечето от болярите. Секунди по-късно обаче летателната машина отново се появява и като набира скорост, се устремява към Стамболовия мост за огромен ужас на намиращите се по това време на него хора. Докато те стоят като вцепенени и не им идва на ум дори да започнат да крещят, самолетът съвсем спокойно минава под моста и като продължава да набира височина, се издига отново във въздуха, постепенно се превръща в малка точка и изчезва. Всички са смаяни. А след първоначалното стъписване наизлезлите по улиците на Търново хора излизат от вцепенението си и започват да викат „Ура!“ и да хвърлят нагоре каскети и бомбета.
Спомени
По-късно в спомените си пилотът Петко Попганчев споделя, че най-трудното при изпълнението на полета било избирането на правилна скорост и височина, както и завоят от 180 градуса, който трябвало да направи. „Разчетът на действията ми трябваше да бъде дотолкова точен, че краят на завоя да съвпадне със самото преминаване, като в нужния момент самолетът да се окаже точно между дъгата на моста и повърхността на водата“, споделя Попганчев.
Малцина днес са българите, които знаят кой всъщност е този толкова добър професионалист във въздуха, съчетаващ едновременно с това в себе си и лудостта, и любовта към опасностите. Петко Попганчев е от Сухиндол и е роден през 1905 г. След като завършва гимназия в София, постъпва в аеропланното училище към летище Божурище, където получава диплом за летец. След това се дипломира с отличен успех и във Военното училище, като получава направо чин поручик. До 1934 г. той служи в Дирекцията на въздухоплаването като летец инструктор в Авиационното училище в Казанлък. През 1934 г. следва авиаторство в Берлин, а след завръщането си през 1939 г. става началник на конструкторската служба в Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище. През Втората световна война Попганчев е главен пилот изпитател и началник на Държавната самолетна фабрика в Ловеч. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. за разлика от много други военни, които са подложени на гонения от новия режим, Попганчев не е засегнат от мероприятията на народната власт и продължава да се занимава със страстта на живота си, авиацията. След 1949 година, произведен вече в чин полковник, Попганчев е главен инженер в щаба на ВВС, а след това последователно и зам.-началник във Военновъздушното училище в Долна Митрополия и старши преподавател във Военнотехническата академия по аеродинамика, конструкция на самолета и бордовите уреди.
Рекорди
Петко Попганчев е един от българските пилоти за всички времена с най-голям стаж във въздуха. Той е летял цели 40 години – от 1925 г. до 1968 г., през които има над 3500 часа във въздуха и е изпитал 117 вида самолети. Летял е на 123 типа моторни самолети от разни видове: учебно-тренировъчни, бойни, пътнически; едномоторни, двумоторни, тримоторни др., извършвал е и изпитателни полети на нови машини, фабрично-заводски модели, неодобрени още за серийно производство. Макар и под пагон, но през целия си живот въздушният ас си остава непокорен. Той обича сам да си поставя невъзможни на пръв поглед препятствия, които сам да преодолява.
Наред с вече разказаните истории той три пъти каца със самолет в двора на Военното училище (днес Военна академия „Г. С. Раковски” в София). Друг път пък се приземява на малка полянка в Габровския Балкан и след това успява да издигне машината и да излети пред смаяните погледи на намиращите се там по това време туристи.
Петко Попганчев е и един от българските авиатори с най-много поставени рекорди, някои от които световни. Един от уникалните му рекорди е полет на височина 7200 м без кислороден апарат. Сред останалите рекорди са: 33 минути гръбно летене до свършването на горивото в самолета, свредел с 9 витки при загуба на височина от 1000 м, както и 132 лупинга по време на полет. Рекорда, с който самият той споделя, че най-много се гордее, поставя, когато вече е на 52 години. На 21 юли 1957 г. в присъствието на комисия от трима експерти със самолет ЛАЗ-7М Попганчев изпълнява една от най-сложните фигури от висшия пилотаж – безуправляемо тоно, за 41 секунди. Фигурата представлява бавно завъртане на самолета около собствената му ос на 360 градуса и за това изпълнение се изискват наистина нечовешки умения.
Дори и след като се пенсионира, Петко Попганчев не зарязва въздухоплаването. През 1959 г. той става първият републикански шампион на НРБ по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет. А през 1964 г. е обявен и за първи, а след това се оказва, че е и единствен носител на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“. През 1968 г. е награден с диплом „Пол Тисандие“, най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване. У нас въздушният ас е награден с „Народен орден на труда“ - сребърен, и два ордена „Червена звезда“ и др. престижни държавни отличия.
Петко Попганчев напуска този свят на 8 март 1983 г. на 77-годишна възраст, като е погребан в София с тържествена военна церемония.
Изложба възкресява полета
По повод 92-ата годишнина от легендарния полет на Петко Попганчев под Стамболовия мост в изложбените зали във Велико Търново е подредена тематична експозиция. Няколко диорами пресъздават полета. Макетът на моста върху тях е в мащаб 1:144, като истинските размери на съоръжението са 87 м. А на макета той е представен само 60 см. Фигурките на хората по моста пък са високи едва по няколко милиметра. В експозицията е представена и диорама, посветена на създаването на първия български балон през 1916 г., който бил изработен от изцяло български материали. Балонът е бил с обем от 750 куб. см и е могъл да вдигне двама човека на височина до 1200 м. На борда му е имало телефон и телеграф. Напомпването му с водород е ставало изцяло ръчно и вероятно е било доста трудно за натоварените с тази тежка и много отговорна задача.
Първият български балон
Иван Георгиев
