Д а пътуваш и да опознаваш непрекъснато природата, бита, историята и културата на различни страни по света е увлекателно и интересно. Да пътуваш и да опознаваш нови и екзотични кухни обаче си остава върхът на изкушенията за гастрономите и почитателите на хубавата храна и напитки. Кои световни кухни са най-харесвани и най-предпочитани от туристите?
Това е твърде субективно и всеки би дал различен отговор. Има все пак обаче и някои страни и народи, около превъзходствата на чиято кухня милиони хора по света се обединяват и я определят като „Топ“. Тук днес ще представим някои от тези световни топкухни с най-характерните им вкусове и характерни блюда. А на любимите читатели остава лично и на място да се убедят в превъзходствата на тези непознати и екзотични кухни.
Екзотика
Азия като че ли е континентът с най-екзотичните кулинарни туристически дестинации. Ще започнем тяхното представяне от изток на запад и първата кухня, която ще разгледаме, е японската. Всеки е чувал, че японците са сред нациите с най-много столетници на глава от населението и една от основните причини за това е консумацията на морска храна. Неслучайно през 2013 г. японската кухня „уошоку“ е включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално световно културно наследство. И това не е случайно. За японците храната не е просто средство за пълнене на стомаха, а важна част от вековните семейни традиции.
За повечето хора, които не познават японската кухня, тя най-вероятно се изчерпва с добре познатото суши като мезе за сакето. В действителност обаче японската кухня е много по-богата и разнообразна. И не е свързана само с рибните продукти. Сред топспециалитетите на най-изисканите японски ресторанти са още блюдата „якитори“ – пилешки шишчета на скара, и „вагуи“ – японско говеждо месо, гарнирано с традиционния лепкав ориз, които не всеки европеец приема с въодушевление. И нещо, което едва ли е толкова добре известно – японската столица Токио има повече кулинарни звезди „Мишлен“ от всеки друг град в света. А по брой места за хранене на квадратна миля Токио мери сили с Ню Йорк.
Малко по на запад от Страната на изгряващото слънце се намира Тайланд, чиято столица Банкок се приема за една от азиатските топкулинарни дестинации. Тук обаче акцентът не е върху престижни ресторанти с гурме меню, а върху кварталната и уличната кухня. За това доколко храната, предлагана по улиците, е вкусна може да се съди от факта, че Банкок е градът с най-много улични кулинарни павилиони, удостоени с престижната „Мишлен“. Най-често предлаганите специалитети в тези павилиони, като пържени и печени насекоми и буболечки, дори и гарнирани с традиционната юфка и къри, едва ли биха допаднали на българския гастроном. Но винаги се струва човек да опита, преди да започне да критикува.
Сред екзотичните азиатски кухни е и виетнамската. Тук обаче има разделение на вкусовете. На север преобладава китайското влияние в кухнята, а сред най-често предлаганите по улиците са супата с юфка (пхо), свинско с юфка на скара (бун ша) и оризовите рулца с юфка (Пхо Чуон). На юг, в столицата Хо Ши Мин, пък се смесват местното и френското колониално влияние, като тук най-често по улиците се предлага ястието „банх ми“ – багета с пастет, свинско месо, пържено яйце, зеленчуци и билки.
Влияние
Като стана дума за китайско влияние, не можем да не споменем кухнята на Хонконг, който с 11-те си хиляди ресторанти може да кандидатства за Книгата на рекордите Гинес. Тук водеща е китайската кухня, която обаче е поела в себе си влиянието на няколко кухни: шанхайската, сечуанската и пекинската. Наред с това по време на британската, японската и корейската окупация своето място заемат и съответните чужди кулинарни традиции.
Най-популярни в Хонконг са „дим суми“ – пикантни кнедли на пара, и „хар гау“ – кнедли от скариди. А британското колониално влияние в областта на кулинарията се вижда най-добре в традиционните млечен чай и яйчени тартари. В съседен Китай пък в емблема на страната се е превърнала „патицата по пекински“.
Сред екзотичните азиатски кухни е и индийската. Тук незапознатият с тази кухня би могъл да допусне доста сериозна грешка, ако в някой ресторант в град Мумбай си поръча патица по бомбайски. Защото въпросната „патица“ всъщност е риба с доста остра миризма, която заедно с многото силни подправки може и да не се понрави на рецепторите на българските гастрономи. Далеч по-приемливо за нашенеца би било пърженото картофено кюфте, което също е обилно полято или по-точно е направо накиснато в лютиви и пикантни подправки.
Отивайки на запад, не можем да отминем арабската кухня, която у нас се приема главно с дюнерите. В арабската кухня преобладават основно овнешкото, агнешкото, телешкото и козето месо, които се готвят с ориз, маслини, кускус, нахут, патладжан, тиквички, домати, чушки, булгур, фурми и други плодове и зеленчуци. Когато говорим за арабската кухня, не можем да отминем десертите, водещо място сред които заемат кадаифът и тулумбичките.
Яхния
Изключително богата и разнообразна е и африканската кухня. И това няма как да е иначе, като се има предвид, че на територията на Черния континент живеят десетки народи със съвсем различен бит и кулинарна култура, съхранена през вековете, но и изпитала влияние от колонизиралите ги Велики сили. Сред сравнително поевропейчената африканска кухня е тази в най-големия марокански град Маракеш. И тук най-вкусната и традиционна храна може да бъде намерена не в елитните ресторанти, а в павилионите и малките заведения за бързо хранене в тесните улички (суковете) и по пазарите. Ястието, което всеки чужденец, посетил Маракеш трябва задължително да опита, е „тагин“ – яхния от няколко вида месо и гарнирана със зеленчуци, шафран и още 27 подправки. За съжаление традиционната кухня, характерна за Централна Африка, не е добре проучена. Преобладават рецептите, в които се използват даровете на природата, основно цитрусите и палмовите дървета. Както и месо от каквото племето успее да убие или улови. Сред най-популярните ястия са камерунско пиле с къри и джинджифил, гарнирано с печени зеленчуци (моркови, чушки, домат, праз, лук, боб и пържен банан) и сенегалското национално ястие „яса“ – пиле, мариновано в сос от лимон, горчица, лук, чесън и костен бульон. Интересно е и ястието „мафе“, което идва от района на Централна Сахарска Африка. То представлява пилешко или телешко месо с гъст сос от фъстъци, моркови, ряпа, лук, картофи, грах и бамя.
Тортила
Когато човек говори за кулинарията на съвременна Америка, в главата му винаги веднага се появяват отвратителните сандвичи с питка, мръвка с ужасен вкус и пържени картофки. Това е кулинарната емблема на САЩ. В действителност на континента Северна Америка има и доста по-вкусни храни, които обаче за да бъдат открити, е необходимо време. Ако някоя държава трябва да бъде призната за кулинарна столица на Северна Америка, то това е Мексико. Пикантната кухня на тази страна е известна в цял свят и дори има цял фестивал на лютата чушка, на който присъстват и медицински екипи. Ей така, за всеки случай. През 2010 г. мексиканската кухня е обявена от ЮНЕСКО за част от нематериалното културно и историческо наследство на човечеството. Националното мексиканско ястие, разбира се, е тортила, пълнена с кайма, месо, боб, грах и други варива и зеленчуци.
В Южна Америка като добър пример за местна кухня можем да посочим тази в столицата на Перу – Лима. Тук отново се залага на морските дарове, като най-известното е „севиче“ – сурова риба в сок от лайм, с люти чушки, и със суров лук и кориандър. В някои от най-изисканите перуански ресторанти се предлага рибен деликатес – амазонски сом и плодове от тропическите гори. Сред най-търсените специалитети в Перу е „миксто“ – комбинация от сепия, други няколко вида прясна риба, съчетана с октопод и пикантен сос.
Най-трудно като че ли е да бъдат избрани непознати и екзотични рецепти в познатите ни европейски кухни. Макар и по-рядко, но и тук може да се открият изненади. Гранична между Европа и Близкия изток е ориенталската кухня на съседна Турция. За българите една голяма част от турската кухня е доста добре позната. Наред с традиционните кебапи, кюфтета, пилафи и имамбаялдъ сред по-непознатите за нас турски храни са кюнефе, мантъ, мерджемек, касър и др. екзотични имена на ориенталски кулинарни специалитети.
Първите три места в европейската кулинарна класация заемат френската, италианската и гръцката кухня, сочи проучване на престижна европейска кулинарна организация. Никак не е случайно, че звездите за кулинарно майсторство „Мишлен“ са създадени именно във Франция. Днес тя е на второ място в света след Япония с най-много ресторанти с такава звезда. Едно от най-традиционните френски ястия е рататуй. То е комбинация от различни зеленчуци, полети с пикантни сосове и поръсени с дъхави подправки. Характерно е главно за Югоизточна Франция и по-точно за района на Ница. От френския юг идва и косолето – наденички с фасул, приготвени по специални рецепти отпреди 300-400 години, както и тартифлетът – огретен от бекон и картофи. Сред останалите традиционни френски ястия са кишът, патешкото конфи, телешко Бургиньон и лучената супа. И, разбира се, няма как да отминем стотиците видове превъзходни ароматни френски сирена.
Север
Успешна конкуренция на френската кухня в Европа прави италианската. Извън познатите на всички пица и паста сред емблематичните за кухнята на Ботуша ястия са още ризото, зеленчукова супа Минестроне, царевична полента и бифтек по флорентински. Сред гръцките национални ястия пък може да отбележим сувлаки, шефталия и долма. Отделна група представлява скандинавската кухня. Тя се е формирала, съобразявайки се с тежките климатични условия на студения север. Тук пресните плодове и зеленчуци са рядкост и в ресторантите се предлагат предимно мариновани и под формата на туршии. Студеното време предразполага към консумиране основно на горещи супи и печени ястия. Сред най-предпочитаните продукти са прясното и киселото мляко, сирената, изварата, които са в основата на много рецепти. Липсата на растителност и възможността за отглеждане на животни е направила така, че основната местна храна на скандинавците е рибата. Макар и да са твърде близки, традиционните кухни на отделните скандинавски страни имат и свои характерни особености. Всеки е чувал израза „шведска маса“, но малцина знаят, че това всъщност е име на сандвич. Преди време, за да нахранят гостите си, домакините избирали да приготвят различни видове сандвичи, които предшествали основните ястия. В Швеция по традиция на гостите винаги се сервира солена херинга и след това останалите ястия. Шведите са майстори на домашни колбаси, сред които най-любима им е кървавицата с много лук, пипер и ким. Сред традиционните блюда са също малките кюфтенца тефтели, бирената супа Елеброд и швойновият хляб. В датската кухня сандвичите също са на почит. За кулинарна емблема на страната си те са избрали „любимия сандвич на Ханс Кристиян Андерсен“. Той е на няколко етажа и сред многото му съставки са желирано месо, бекон, пастет, домати, бяла ряпа и др. Сред другите характерни датски блюда са свинското със зеле, свинският дроб с лук и пастет от дроб, ябълковият пай и супата от ягоди и къпини.
Сьомгата – царицата в Норвегия
Основна съставка на норвежката кухня е сьомгата, която се използва и в нетрадиционни рецепти като кюфтета и пудинг и сьомга с юфка. От останалите видове месо най-често употребявано е овнешкото. В луксозните ресторанти, и то само по специални поводи, се сервира месо от северен елен. В съседна Финландия също наблягат на сьомгата, която тук най-често е пушена. Освен това любими на фините са картофите и ръженото брашно. От това брашно и сьомга се прибавя националният специалитет – рибен пирог „калакуко“. От десертите най-предпочитан е сладко-киселия млечен продукт „Виили“
Когато говорим за традиционна европейска кухня, няма как да пропуснем още и немските вурстчета, испанската паея и супата гаспачо, виенския телешки шницел, унгарския гулаш, полската пилешка супа с юфка, румънската мамалига. Дори и малките страни имат националните си специалитети. В Малта това е „хобз биз зейт“ – хляб, пълен с риба тон, домати, чесън, лук и каперси. А в Люксембург – ястието със сложното за произнасяне название „Юд мат гаардебоунден“, което, казано по нашенски, си е чисто и просто свинско месо с боб.
Иван Георгиев
