Е дин от неразгаданите и до днес въпроси от нашата средновековна история е за съдбата на короните на българските царе. Няма спор, че след като приемат християнството и титлата „цар“, българските владетели от Борис Михаил насам поставят на главата си и корона като символ на своята държавна власт. Може би първото известно изображение на корона на български владетел е в препис на „Манасиевата хроника“. Върху една от миниатюрите е представен българският владетел цар Симеон Велики със златна корона във византийски стил – съставена е от отделни компоненти и е отворена отгоре. В друг извор, Мадридският препис на Хрониката на византийския историк Йоан Скилица обаче, същият този Симеон е показан с висока червена шапка, върху която са избродирани скъпоценни камъни. Както е известно, пурпурът и червеното са цветовете на владетелите. Така в този случай червената шапка замества напълно короната като символ на властта и самодържавието.
Цар Симеон Велики с източноправославна корона на главата.
Колко корони са сменили владетелите от двете български царства и каква е била съдбата на тези корони? Уви, информацията по този важен въпрос е доста оскъдна.
За короната на Първото българско царство се предполага, че е била носена за последно от цар Борис Втори малко преди превземането на столицата Велики Преслав през 971 г. от войските на византийския император Йоан Първи Цимисхий. След това има исторически сведения за още две пленени български корони – на царете Борис и Самуил, преди превземането на българската държава. Впрочем наред с короните Самуил, а след това и Петър Делян при провъзгласяването им за български цар са изобразени с червени шапки, подобни на тази на цар Симеон Велики, за която вече стана дума. Какво се случва с трите пленени корони, не е ясно. Вероятно те са били прибрани в съкровищницата на византийските императори. Или пък са били претопени, за да не напомнят те никога повече за непокорния северен съсед на империята.
Цар Иван Асен Втори и царица Ирина с атрибутите на властта.
След въстанието на братята Асен и Петър независимостта на българската държава отново е обявена. А двамата братя последователно стават български царе и са убити. Няма обаче никаква информация за това как са изглеждали техните корони и дали са имали те такива изобщо. Повече информация има за короната, която пръв слага на главата си техният брат Калоян при възцаряването си. Тази корона му е изпратена от римския папа Инокентий III и според покойния историк Божидар Димитров това е короната, която носят всички наши владетели в продължение на близо 200 години.
Пленена
След пленяването на цар Иван Шишман тази корона е пленена от османците и е предадена на султан Мурад като военен трофей. Двеста години по-късно тогавашният османски владетел султан Ахмед Първи я подарява на трансилванския княз Ищван Бочкай. При превземането на Трансилвания от Унгария короната отново сменя своя собственик и влиза в съкровищницата на унгарските крале. През 1608 г. короната е отнета от тях, от Матиас II Австрийски, регент на Горна Австрия, който става крал на Унгария и Хърватия и се провъзгласява и за император на Свещената Римска империя. Днес българската царска корона, сменила през вековете толкова много собственици, е запазена. Но за съжаление не се намира в български музей, а зад граница. Тя се съхранява в Музея на Хабсбургите във Виена. Дали по изрична заповед или по свое собствено решение, когато развеждат българи туристи в музея, местните екскурзоводи не споменават изобщо за короната и пропускат залата, в която тя се съхранява.
Иначе ще им се налага да обясняват защо тази корона се показва и представя като „турска“. След като е добре известно, че османските владетели не са носили европейски корони като атрибут на своята власт. В описанието на короната се съобщава още, че тя е изработена в Италия, като това прави объркването още по-голямо. Всъщност заслугата днес да знаем, че „короната на Бочкай“ е короната на Второто българско царство е на унгареца Тамаш Секереш.
Короната на Калоян, която се пази в Музея на Хабсбургите във Виена.
По времето, докато живее и работи в София, по рисунки, стенописи и извори той установява, че короната във виенския музей е Калояновата. Тя е характерна и се отличава от тези на други източноправославни владетели. Изработена е по римокатолическите образци, има формата на купол и е инкрустирана със злато и скъпоценни камъни. Положена е върху главата на цар Калоян от папския пратеник кардинал Лъв, който го обявява за български крал. Впоследствие Калоян се отмята от унията с папата, но така и не връща дадената му корона. И именно тази „папска“ корона се предава в продължение на два века до падането на българската държава под османска власт.
Титла
След Освобождението и създаването на Княжество България през 1878 г. за пръв владетел на възстановената ни държава е избран княз Александър Батенберг.
Княз Александър Батенберг вместо корона носи като знак на достолепието си български калпак и униформа на главнокомандващ българската войска.
След него се сменят още двама владетели: Фердинанд Сакскобургготски и синът му Борис Трети. Любопитното обаче е, че нито един от тримата не е слагал корона на главата си. На официални събития те се появяват с български въстанически калпак с лъвче и орлово перо отпред на главата и във военна униформа.
Цар Борис Трети често обичал да се появява в обикновена офицерска униформа.
Обяснението е, че официалната им титла е не „цар на България“, а „цар на българите“. Т.е. те не са владетели самодържци, властващи над поданици, а царската им длъжност е много повече административна и представителна и се доближава до президентската. А униформата представя функцията на царя като главнокомандващ българската войска.
Дори и по време на втората си сватба, докато царица Елеонора е с корона, Фердинанд е без този атрибут на властта.
Впрочем за това свидетелства и първата Конституция на Княжество България, в която страната като форма на управление е монархия, но текстът на отделните членове е в републикански дух.
Тържествено
Единственият случай, в който Фердинанд поставя върху главата си корона, е при обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. в двора на средновековната църква „Свети 40 мъченици“ в Търново. За да бъде предадена една особена тържественост и величавост на събитията, Фердинанд е увенчан с короната на Търновския митрополит.
Преди години тогавашният директор на Националния исторически музей, проф. Божидар Димитров съобщи, че ще бъдат изработени точни копия на короните на средновековните български владетели. Копията ще бъдат изработени от злато и украсени със скъпоценни камъни по модели от изображенията в исторически извори и стенописи.
Край село Осиково: Легенда за овчаря и съкровището
Според легенда, предаваща се от поколение на поколение, короната на българските царе е скрита в землището на село Осиково. Легендата разказва, че бягайки от османците, царят на българите закопал богатството си тук и нарекъл то да се разкрие само пред българин, който не е алчен. Векове по-късно местна жена коленичила на местната река да пие вода. Изведнъж пред нея от реката се показали купища златни монети и предмети, сред които и великолепна царска корона. Освен съкровището във водата жената видяла и изображение на мъж в богати дрехи, но с побелели коси и тъжен измъчен поглед. Той й казал, че може да си вземе от купчината със съкровища, каквото иска, но да не докосва короната, тъй като още не било дошло времето короната да бъде върната на българския народ. Въпреки предупреждението жената не устояла на изкушението и посегнала към короната. Тогава изведнъж се извила вихрушка, а жената усетила как нещо я тегли под водата и започнала да вика за помощ. Местен овчар се притекъл и успял да я извади от реката. По пътя тя му разказала историята, а след няколко дни починала. Легендата обаче се запазила и днес все още продължава да се предава сред местните жители.
Иван Георгиев
