Б ългария, наред с Гърция и Италия, е страната с най-много исторически обекти и открити артефакти, и това си е доказан факт. Умее ли държавата ни да се възползва максимално от това? Категорично не, макар че през последните години се правят все повече опити в тази посока.
Много държави развиват мащабен културно-исторически туризъм и печелят луди пари не само от родната си история, но и от откровено измислени и фалшиви легенди. За които милионите посещаващи ги туристи изобщо и не подозират. В настоящата статия ще повдигнем завесата и ще разкрием някои от тези неизвестни туристически фалшификати. Някои от тях са световноизвестни исторически и легендарни обекти, а други - не чак толкова.
Ще започнем разбулването на измислените легенди с една къща, намираща се във Верона, Италия, която ежегодно се посещава от десетки, а може би и стотици хиляди романтици, влюбени или просто туристи. И това са къщата и балконът на Жулиета от пиесата на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета“. Според разказите на гидовете къщата е била фамилният дом на рода Капулети, от който произхожда главната героиня. А от балкона на втория етаж същата Жулиета се е появявала пред своя любим Ромео.
Да, да, ама не, както се казва! Въпросната къща наистина е стара, на повече от 700 години, но в нея никога не е живяла никаква Жулиета. В действителност сградата е била собственост на рода Дал Капело, след това няколко пъти сменя собствениците, като през 19-и век за известно време дори е хан.
През 1907 г. изоставената и порутена къща е обявена на търг. Вероятно тогава в главата на някого е хрумнала гениалната идея, че вместо да бъде оставена да се събори, къщата може не просто да бъде спасена, но и нещо повече, да носи солидни приходи. Така сградата е купена от общината във Верона, която я превръща в музей. През 1936 г. излиза филмът „Ромео и Жулиета“, след излъчването на който „къщата на Жулиета“ изведнъж се превръща в един от най-посещаваните туристически обекти в Италия.
Именно тогава изцяло с комерсиална цел е построен и „балконът на Жулиета“, който дотогава просто не е съществувал. А през 1972 г. в двора на къщата е поставена и бронзова статуя на Жулиета. Доста по-късно, през 2002 г., общината във Верона успява да се сдобие и с някои предмети от филма „Ромео и Жулиета“: брачното легло на двамата, два сценични костюма и скици за филма, направени от режисьора Франко Дзефирели.
Част от хилядите любовни писма в двора на къщата.
Фетиш
Къщата на Жулиета се е превърнала в нещо като фетиш за милиони влюбени по цял свят. Ежедневно десетки мъже избират това място да направят предложение да женитба на своята изгора. А в двора на къщата има огромен куп от писма, с любовни признания може би на всички познати световни езици. Любовното признание от балкона обаче също има своята цена, която при това не е никак ниска. Удоволствието да се изкачиш на заветния балкон струва 100 евро за 10-минутен престой. А срещу повече пари двойката може дори да сключи брак по избор: в кметството на Верона или на гроба на Жулиета.
Разбира се, далеч по-предпочитано е второто място. И докато сме в Италия, да отбележим и още нещо любопитно. В Генуа има една къща, в която се твърди, че е роден и отраснал младият откривател на Америка Христофор Колумб. Проблемът обаче е, че къщата е построена 17-18-и век, а Колумб е живял през 15-и век.
Дракула
От място, навяващо красота, любов и романтика, отиваме в едно злокобно място с ужасяваща легенда. То се намира на границите между Влашко и Трансилвания в днешна Румъния. Историците го знаят като замъка Бран, но за милионите туристи то е известно като замъка на граф Дракула. Легендата за въпросния благородник и аристократ е може би една от най-големите исторически фалшификации не само в европейската, но вероятно и в световната история.
Според историческите факти Влад Цепеш е владетел на Влашко от втората половина на 15-и век. След като си връща бащиния трон с помощта на османлиите, той скоро се обръща и воюва срещу тях чак до края на живота си. Легендата на граф Влад Цепеш и прозвището му Дракула (Дявола) идва от спомените на един бивш еничар – Константин Михайлович, който разказва за влашкия владетел като за човек с нечувана жестокост, който набива на кол, насича на парчета, дере живи, вари и пече противниците си. В действителност няма исторически достоверни факти за практикуване на посочените ужасяващи наказания от страна на влашкия благородник. Що се отнася до родовия замък Бран, през 1920 г. той става собственост на румънската кралица Мария. През комунизма е одържавен. През 2004 г. замъкът е реституиран и днес е собственост на тосканския принц Доминик фон Хабсбург, потомък на кралица Мария. За разочарование на туристите, които вероятно очакват да видят в Бран музей на изтезанията, вътре има предмети на изкуството и такива, пресъздаващи бита на румънския селянин през вековете.
Атракция
На Бейкър стрийт № 221Б в Лондон се намира една двуетажна къща, която обаче едва ли би предизвикала нечий интерес, ако не е плочата на входа, на която пише The Sherlock Holmes Museum. Да, това е къщата на един измислен художествен герой, превърната подобно на балкончето на Жулиета във фетиш и източник на добри печалби.
Всеки любител на детективския жанр знае, че „литературният баща“ на Шерлок Холмс е писателят сър Артър Конан Дойл, а самият герой е създаден в края на XIX век. Адресът, на който живее Холмс, е измислен от неговия създател. След като Холмс и помощникът му доктор Уотсън добиват световна известност, къщата на Бейкър стрийт 221Б доста бързо се превръща в истинска туристическа атракция. Преди няколко години лондонски медии сензационно съобщиха, че собственици на къщата на Шерлок Холмс всъщност са членове на семейството на бившия президент на Казахстан - Нурсултан Назърбаев. Как са успели те да се сдобият с тази емблема на Лондон и колко рушвети са бутнали, историята мълчи.
Както пише един лондонски вестник, „разкриването на мистерията за това кой всъщност е собственик на къщата на Шерлок Холмс“, би затруднило и самия велик детектив. Може да се каже обаче, че който и да е собственикът, той печели милиони от големия брой туристи, които всяка година посещават легендарната сграда.
Пункт
От Англия нека да се прехвърлим в сърцето на Централна Европа. Чекпойнт Чарли е контролно-пропускателен пункт между източната и западната част на Берлин по време на Студената война. След разпадането и обединението на двете Германии пунктът е запазен и превърнат в туристическа атракция. Малцина са онези, които знаят, че той е преместен през 1990 г. А будката на охраната и торбите с пясък са просто възстановка.
През 1980 г. Холивуд изстреля филма „Попай моряка“ с Робин Уилямс в главната роля. Филмът бързо се превръща в истински хит по световните кина. Малцина са онези, които знаят, че филмът е заснет в Малта. След края на снимките снимачният екип така и не си прави труда да демонтира декорите, които остават. И благодарение на тях вече повече от 40 години множество туристи посещават Малта, за да се докоснат до своя Попай.
Къщите, част от декора на филма Попай моряка
Ще завършим европейската обиколка из автентичните и не дотам исторически музеи и забележителности с един от обектите в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно-историческо наследство, Партенона в Атина. Той е построен през V век пр.н.е., но след това през вековете масивната постройка няколко пъти е била унищожавана от вражески нападения и пожари. А по време на османското нашествие той е превърнат и в джамия. Така че от онова, което днес представлява Партенонът, една малка част е истинска. Голяма част от обекта е реконструирана през 1975 г. с изцяло съвременни материали и строителна техника.
Утопия
На изток, в Азия, името Шангри Ла е синоним за труднодостъпно и мистериозно място в Тибет или Хималаите. То се среща в редица холивудски филми. В действителност името е измислено от английския писател Джеймс Хилтън в приключенския роман „Изгубеният хоризонт“ от 1933 г. Името Шангри Ла бързо се превръща в синоним за страна утопия след екранизирането на романа през 1937 г. Писателят признава, че Шангри Ла е създаден от него и че реално не съществува. През 2001 г. обаче в Китай решават да се възползват и преименуват града Жондиан, намиращ се близо до Хималаите, в Шангри Ла. Важното е да има туристи и те да оставят валутата си в Китай. Всичко останало е без значение.
На изток от Китай, в Тайланд, се намира друга посещавана забележителност, Мостът над река Кауй. Той придобива известност след излъчването на едноименния филм от 1957 г. Оказва се обаче, че мостът и железопътната линия никога не са минавали над въпросната река. Те минават над друга река - Мае Клонг. Но след успеха на филма, без много въпроси и коментари, името на тази река е променено на Кауи с цел привличането на туристи.
През 1999 г. първо в САЩ, а след това и в цял свят, сред киноманите бързо набира скорост филмът „Слийпи Холоу“ на режисьора Тим Бъртън. Действието се извършва в едно село, станало известно благодарение на убийствата, извършвани от тайнствен конник без глава. Заради филма едно американско селище, Северен Таритаун, променя името си и става Слийпи Холоу. Иронията е в това, че в действителост според сценаристите на „Слийпи Холоу“ то се намира не в Америка, а в Англия. Но за холивудския бизнес това са дребни подробности.
Бутафорно
В Шри Ланка една от най-атрактивните забележителности са т.нар. рибари на кокили. Това са хора, които седят на забити в морето кръстове с надежда за добър улов. Разбира се, тези рибари също са бутафорни и не правят никакви усилия да ловят риба. Целта им е да печелят пари от туристите, представяйки се като оригинална туристическа атракция.
В Новия свят, Америка, древната история е доста оскъдна и поради това фалшификациите често се използват. През 2004 г. скулпторът Марк Крайн прави един нов Стоунхендж във Вирджиния. Разликата е, че докато оригиналът е изцяло от камък, фалшификатите са от пяна и фибростъкло.
Фалшивият Стоунхендж
В Япония показват реплики на сфинкса и египетските пирамиди
В гр. Нико, в японската префектура Тогити, от 1994 г. се намира Музеят на най-известните световни архитектурни забележителности, разделен на различни континентални зони. Тук една до друга могат да се видят: Статуята на свободата в Ню Йорк, Триумфалната арка в Париж, Партенонът, Великата китайска стена и др. Цената за посещението в музея е 20 долара, а за децата наполовина. Това е един от малкото музеи в света, където експонатите могат да бъдат не само снимани от разстояние, а и докосвани с ръка от туристите.
Паметникът на Шипка в Търново
В подножието на крепостта Царевец във В. Търново се намира парк „Мини България“. В него се намират умалени еднометрови копия на десетки емблематични обществени сгради и паметници в България - Паметникът на връх Шипка, Храм-паметникът „Александър Невски“, Руската църква, Рилският и Бачковският манастир, Народното събрание, Народният театър, дворците Врана и Евксиноград и др. Макетите са изработени в Китай от силикон и пластмаса в мащаб 1:25 и са разположени на площ от 12,5 дка. Открит е през 2017 г. „Ако искате да видите и да разгледате цяла България само за един час, добре дошли при нас, в парк „Мини България“, е рекламното мото на атракцията.
Иван Георгиев
