И ма две врабчета в света, чийто глас кара публиката да настръхва. Едното беше Едит Пиаф, другото е Мирей Матийо. Българската публика имаше честта и щастието да чуе този невероятен глас, който изпълни НДК с песни като Mon Credo, Un Histoire D'amour, Acropolis Adieu, Bravo Tu As Gagne, L’Hymne A L’amour, Lа Paloma Adieu. Легендата на френската музика е на 76. Възрастта е видима по движенията й. Но когато човек затвори очи, чува глас на 30-годишна. Мощен, плътен, изпълнен с живот. И този невероятен глас изрече на чист български: „Обичам ви!“.
Начало
21 ноември 1965-а. Едно красиво младо момиче се появява на френските тв екрани и запява. Само година по-късно лицето и гласът й са добре познати във всяко кътче на нейната родина. Останалият свят ще я открие почти веднага след това. И Мирей Матийо попада в сюжет, който просто няма как да не бъде определен като приказен.
Тя отдавна е мегазвезда - не само на френската естрада, но и на световната поп сцена. Слушайки нейните песни, човек сякаш усеща колко далеч е днешната музика от съвършенството и колко близо до него е тя...
Мирей Матийо е родена на 22 юли 1946 г. в града на папите Авиньон. Детството й преминава в крайна бедност. Тя е първородната от 14 братя и сестри. След нея на бял свят идват Моник, Кристиан, Мари-Франс, Режан, близнаците Режис и Ги, Роже, Жан-Пиер, Реми, Симон, Филип, Беатрис и Венсан. Бащата Роже е мечтал да стане певец, защото е бил надарен с красив теноров глас. Но работи като каменоделец и печели само 200 франка седмично - заплатата, която му отделя неговият баща от малкия семеен бизнес.
Фамилията живее в дървена барака, където вятърът и дъждът са чести гости. Чак когато Мирей навършва 15, родителите й се местят в нов апартамент с 5 стаи и истинска баня. По-късно певицата разказва: „Беше най-щастливият ден в живота ми - първата ми баня с топла вода беше изключително усещане“. Всяка сутрин майката Марсел-Софи отива на пазар, като внимателно пресмята стотинките...
Мирей започва да пее едва 4-годишна пред паството в кварталната църква. Баба й я е научила да чете нотите. Момичето си спомня училището с неудоволствие. Първата й учителка се опитва да я откаже да пише с лявата ръка (Матийо е левичарка), в резултат на което тя започва да заеква. Но идват и хубави моменти. По време на уроците по шев приятелките й я карат да пее La vie en rose на Едит Пиаф. Преподавателката по пеене Лор Колие не крие от малката трудностите на професията, която си е избрала - трябва да притежаваш и физическа, и морална сила, а по-вероятно е да се окажеш паднал на земята, отколкото на седалката на някой ролс-ройс. Мирей отговаря: „Не се съмнявам в това, но който не рискува, той нищо не постига, нали така?“
Конкурс
На 14 години г-ца Матийо зарязва учението и постъпва във фабрика за производство на пликове, за да помага финансово на семейството си. За работничките във фабриката организира песенен конкурс, а със заплатата си осигурява вокални уроци. 17-годишна, талантливата девойка се явява на популярен тв конкурс - билета й за влака до Париж поема общината в Авиньон. Мирей се класира втора. Публиката е омагьосана от гласа й и веднага я провъзгласява за следващата Едит Пиаф.
Легендарната Пиаф наскоро си е отишла от света и французите имат нужда от нов музикален идол. Матийо обаче иска да развива свой собствен стил, да култивира добри маниери, да се облича изискано и да учи чужди езици.
Съдбовна за младата певица е срещата й с Джони Старк - мениджър на известни артисти, включително на Пиаф, който вижда у нея невероятен талант, но предупреждава: „Не забравяй, че си дебютантка. Набий си в главата, че трябва да се трудиш като каторжник - няма да имам милост. Помисли, още имаш време да се откажеш. Ако ме слушаш, работиш усърдно и не бързаш много по стълбата на успеха, ще направя от теб нещо голямо“. Старк вижда, че момичето е боец и за нея пеенето е по-важно от всичко друго. Поверява я в ръцете на композитора и диригент Пол Мориа, който ще я научи да не „крещи“ пред микрофона. Следват репетиции, фотосесии, интервюта, уроци по музика, пеене, танци, френски, английски и светски обноски. В най-активните периоди на записи Мирей спи нощем по 4 часа, а кредото й е „Моята работа е моят бог“. Първо завоюва Франция, после Германия, Англия и останалите европейски държави. Сънародниците й я боготворят. В края на 60-те идва участието й в Шоуто на Ед Съливан - най-популярното тв предаване в САЩ, което събира 50-милионна аудитория. На следващия ден цяла Америка е луда по малката французойка (изящна като порцеланова статуетка, Мирей е висока едва 1,53). Следват изяви в Лас Вегас, Холивуд, Ню Йорк. Матийо винаги пее за любов, но в интервю доверява: „Мога да кажа „обичам те“ само като пея...“
Емблема
Матийо става емблема на френската естрада от 60-те и 70-те, когато постига най-големите си дискографски успехи - от Mon Crédo през 1966-а до Une femme amoureuse през 1980-а. Още през 1967-а с адаптираното на френски парче на Енгелбърт Хъмпърдинк The Last Waltz (La dernière valse) се задържа начело на хитпарада 6 седмици, трета е в класацията на Швейцария, което й отваря вратите на Обединеното кралство и честта за пръв път да се представи пред кралица Елизабет ІІ. През 1978 г. става модел на статуетката Мариана - символа на Франция, каквато чест преди нея са имали само Брижит Бардо и Катрин Деньов.
От началото на 80-те Матийо набляга на интернационалната си кариера. От 2000 г. проявите й във Франция са все по-редки и винаги се превръщат в събития, а продажбите на албумите й продължават да са главоломно високи.
Сцена
Мирей пее за обикновените хора, както и за монарси и държавни глави. На сцената се чувства най-добре. „В живота на една певица няма само триумфи и аплодисменти. Има дни, в които трябва да пътуваш, когато искаш да си стоиш вкъщи, да се усмихваш, когато сърцето ти е тъжно, и да забравиш усилията и проблемите, защото в същия момент прожекторите светват и завесата се вдига“, казва тя. За 5 десетилетия ММ е продала над 133 милиона копия от албумите си и над 55 милиона сингли, общо почти 190 милиона плочи в целия свят. За 50-годишнината от началото на творческия си път през 2014 г. французойката, продала най-много албуми в света, пълни Операта в Авиньон с 1200 зрители. По този повод излиза троен албум с най-големите й успехи и някои неиздавани песни, като Матийо предприема и турне из Франция - нещо, което от 9 години не е правила.
76-годишната дива е пяла с най-прочутите международни звезди: Хулио Иглесиас, Дийн Мартин, Шарл Азнавур, АВВА, Далида, Джони Холидей, Клод Франсоа, Том Джоунс, Клиф Ричард, Джани Моранди, Енио Мориконе и много други. Посланик на френския шансон по света, тя винаги е имала достойнството да пее на френски, както и любезността да изпълнява песни на езика на държавата, в която гостува - на японски, китайски, немски, английски, италиански, финландски, испански, каталунски и окситански (диалект на малцинство от Южна Франция). Записала е над 1200 песни на 11 езика.
Нищо лично
В личния си живот Мирей Матийо е крайно дискретна. Никога не е имала собствено семейство, няма и деца. Помага на сираци от приюти и участва в множество благотворителни проекти. За мъжете около себе си винаги е казвала, че са просто приятели. Посветила се е изцяло на творчеството. Това е нейният личен избор. Сигурно с толкова много братя и сестри и с милионите почитатели по света не се чувства самотна, но никой не може да знае какво става в душата й в някой мрачен есенен ден като този...
Цвета Дилова
