Г одината е 2004-а, България за последен път участва на голямо футболно първенство – европейското в Португалия. За него ни класира един немски възпитаник – Красимир Балъков. Последният останал от златното поколение си свърши работата и окачи националната фланелка. И след него настана потоп. Вече 9 първенства – 5 световни и 4 европейски, все не успяваме. И не просто ги изпускаме, а сме много далеч от тях.
Да си селекционер на националния отбор, се превърна в един от най-нежеланите постове, защото това неизменно значеше провал. Завъртя се кой ли не, включително и самият Балъков, както и Стоичков. И не ставаше, и не ставаше. Феновете загубиха вяра, а апатията се превърна в част от ежедневието. И така, докато начело не застана друг немски възпитаник - Младен Кръстаич. Трябваше да дойде сърбин, за да направи това, което никой преди него не се осмели – тотална промяна. Още за първите си два мача – срещу Гибралтар и Северна Македония, той повика играчи, чиито имена много от феновете чуха за първи път. Не се уплаши да ги хвърли в дълбокото и да остави зад борда имена като Георги Миланов и Ивайло Чочев. При това не ставаше въпрос за някакви си там контроли, а за важни двубои. Такива, които можеха да ни пратят в най-долния поток в турнира, а също така в пета урна за жребия за Евро 2024, който ще се тегли на 9 октомври във Франкфурт.
Кръстаич показа, че му стиска и успя. За пръв път от години в този отбор се видя живец, дух и организирана игра. Какво ще стане, още е рано да се каже. Пътят е дълъг, но поне началото е обещаващо. А и начело с Младен Кръстаич, който обича да казва за себе си, че е целунат от съдбата.
Живот на село
„Още от раждането си съм любимец“, разказа той пред сръбския „Курир“ през 2021 година и обясни защо. „Родил съм се, когато родителите ми са били вече на 36. Имам две сестри – 13 и 9 години по-големи от мен. При това положение нямаше как да не съм галеникът в къщата“. За родения на 4 март 1974 година Младен никога не е имало дилема дали да стане футболист или не. Още от малко момче имал цел и я преследвал. С голямата си фамилия живеел в село Дривуша, на пътя между Зеница и Сараево, което по онова време било заселено предимно от сърби. Ставал рано, отивал на училище в съседното село, а след това с автобус до Зеница за тренировки. „И така всеки ден. От 6,15 до 19,30 бях извън къщи. И никога не ми е било трудно, мързелът никога не ме налегна. Нямаше случай, в който да си кажа: днес ще си почина. Футболът винаги е бил най-голямата ми страст. Ако не бях на тренировки, играех в двора, в училище. На малки вратички излизах сам срещу трима“.
Да бягаш от война
Житейската история на селекционера се обръща наопаки, когато е още на 18. Тогава той е принуден да бяга от родната Босна. „Треньорът ми в Чилик, покойният Пинтол, повика татко и му каза да ме прати някъде, защото пъкълът скоро ще надвисне над нас. Моите съселяни буквално ме изгониха, тъй като бях талантлив футболист“, разказва Кръстаич. В тези времена мъжете от селото организирали стража от страх да не бъдат нападнати. „Татко ми каза да бягам в Сърбия, но аз не исках. Заплашиха да ме заключат вкъщи и се наложи да тръгна с автобус с покойната си леля. Знам, че след това са нападнали селото ми, хванали са хората и ги завели в дом в Зеница. За щастие аз не помня войната, защото си тръгнах, преди да започнат кръвопролитията“.
В Дривуша остава само баща му, който е с огромно сърце. Помагал и на сърби, и на хървати, и на мюсюлмани. Затова и всички го обичали, а съседите от хърватските къщи, няколко на брой, го пазели. Той продължавал да работи, да се изхранва от собствената градинка и да продава покъщнината. „През цялото това време получих само едно писмо от него. Съобщаваше, че е жив и е добре“.
Без условия
Кръстаич е сред знаковите фигури на Партизан. Именно при „гробарите“ от Белград започва и завършва пътят му в големия футбол. Остава в клуба и след края на професионалната си кариера през 2011 година, когато за шест месеца е спортен директор, но напуска след конфликт с президента Драган Джурич. Когато трябва да решава накъде да поеме, съдбата отново поглежда към своя любимец. През 1996-а, когато играе в Кикинда – един от най-старите местни клубове, идва оферта от Цървена звезда. Тя е примамлива, но той е от Партизан. Специално за него са пратени висши чиновници, които поискали веднага да го заведат в Белград. Той обаче помолил за време да мисли. И докато мислел – два дни по-късно, се обадили от любимия отбор. „По онова време в Белград имаше заведение, в което се събираха футболни хора. Там се подочуло, че от Звезда ме искат и това стигнало до ушите на шефовете на Партизан“, спомня си в същото интервю за „Курир“ Кръстаич.
Така го поискали и те, а той се съгласил веднага. Не поискал време нито за размисъл, нито пък поставил условия. Следват три шампионски титли, една Купа на Сърбия и трансфер във Вердер.
Шампион
От Бремен плащат за сърбина 1,8 милиона марки през 2000 година. Точно по това време генералният мениджър Клаус Алофс започва да сформира отбора, който четири години по-късно ще стане едва третият немски тим с дубъл. И тук съдбата отново намига на 26-годишния тогава Младен. В един мач срещу Обилич на Аркан го гледат съгледвачи от Германия. Искат да видят колко е бърз, а той показва, че е много, ама много бърз, печелейки всеки спринт срещу най-добрия нападател на съперника.
„И след това трябваше да играя с националния отбор срещу Китай. Тръгвам към топката, но вместо да я поема, стъпих върху нея и паднах. А Алофс е на трибуните да ме гледа, а аз се представих катастрофално. Но той ми каза: „Ако днес те гледах за първи път, нямаше да те купя“. И ме купи“.
Във Вердер той пасва като дялан камък, веднага захапва титулярното място и не го изпуска до преминаването в Шалке със свободен трансфер през 2004-а, веднага след спечелената титла и Купата на Германия. И когато се връща в Бремен, за да се изправи с екипа на „кралскосините“ срещу Вердер, целият стадион го аплодира. В Шалке също се представя отлично и в края на престоя си дори е избран за капитан. Печели признанието както заради професионалното си отношение на терена и извън него, така и заради човешките си качества.
В края на кариерата си се завръща в любимия Партизан, каквото е и голямото му желание. Прощава се с дубъл.
Край терена
И тъй като футболът е неговият живот, Кръстаич няма как да остане дълго встрани. На 48 години той вече може да се похвали с опит и като треньор на клубен отбор – Бачка Топола и Макаби (Тел Авив), селекционер на национален – Сърбия, а сега и България, но и като спортен директор. Води съседите на Мондиал 2018 в Русия, но не той, а предшественикът му Славолюб Муслин изведе тима през квалификациите. Тогава Младен беше част от неговия екип, а след това сам пое диригентската палка. Така че големите му успехи тепърва предстоят. Да се надяваме, че те ще са именно с България.
Произвежда ракия, най-добра е дюлевата
Селекционерът на изложение в Крагуевац, на което неговата дестилерия имаше щанд.
Ракията е на особена почит на Балканите, а Кръстаич минава за експерт. Вече 10 години той върти бизнес с лютата напитка като съсобственик на дестилационната „Хуберт“ в банатското Велико село. „Името не е случайно, свързано е с историята, а нея не можем лесно да избършем. Велико село от 18 век до 1945 година се е казвало Сент Хуберт и е било населявано главно от немци и французи. Получило е името си от светеца, покровител на ловците“, обясни Кръстаич в интервю за сръбския „Новости“.
Особена гордост за селекционера е дюлевата ракия, за която се изисква голям майсторлък. „За литър хубава дюлева ракия са необходими около 15 килограма плод. Твърдя, че 90% от този вид в Сърбия е чиста измама и химия. Хората прибавят малко „вълшебен прах“ към литър етилов алкохол и го продават“, разкри бившият защитник в същото интервю през 2015 година.
Неговата ракия се продава и в Испания, където я внася добрият му приятел от годините в Шалке – Иван Ракитич.
Среща съпругата си на сватба
Младен е с Любица вече 28 години. Съпругата му държи на добрия външен вид и е редовен посетител във фитнеса.
Любица е първата и голяма любов на Младен Кръстаич. Запознават се на сватбата на нейната сестра през 1994-а, когато той е на 20. „Бях със счупен крак и се придвижвах с патерици. Обичам музиката, не издържах и в един момент се озовах с патериците върху стола с микрофон в ръка. Аз пеех, Любица танцуваше“.
Така започва любовта им, която узаконяват с брак две години по-късно – през юни 1996-а. По това време тя вече е бременна и през октомври ражда първата си дъщеря Светлана. Пет години по-късно на бял свят идва Елена, а след още три – синът Матея. Селекционерът вече е и дядо и от пролетта на тази година се радва на Елена, която е най-голямата слабост на цялото семейство.
Прави реклама на Миле Китич
Миле Китич е причината за едно от малкото наказания на Младен Кръстаич във футбола. След един мач на Шалке в Бундеслигата той и Иван Ракитич отишли на концерт на певеца в Германия. Там някой ги разпознал и снимал. На следващия ден кадрите украсили първа страница на „Билд“. Заради това обаче двамата не само били глобени, но и извадени от групата за мача в Шампионската лига срещу Розенброг. „Обади ми се Миле и ми казва: „Това беше най-добрата ми реклама, при това безплатно“. И как не. 4 милиона души в Германия купуват „Билд“, а на първата му страница ние тримата“, спомня си пред „Курир“ Кръстаич.
Надежда Кърликова
