Л егендата на френското кино Ален Делон така и не призна едно от четирите си деца. По ирония на съдбата той се отрече именно от сина, който му беше одрал кожата.
На 20 май 2023 г. непризнатият Кристиян Ари Булон, осиновен от майката на актьора Едит, е намерен мъртъв в апартамента си в Париж, изоставен и в напреднал стадий на разлагане. През 2001 г. фотографът издава биографична книга „Любовта никога не забравя“, в която описва десетилетните опити да докаже, че е биологичен син на Ален Делон, и разочарованието от своите родители. Особено място в сърцето му заемат осиновителите му – Едит и Пол Булон – майката и вторият баща на Делон, при които прекарва детството си в Бург ла Рейн. Но, разбира се, животът му е свързан и с майката, която е виждал единствено през ваканциите си. Тя е не особено известната днес Нико, която обаче през 60-те – 70-те години е греела на световните сцени като рок и поп певица, актриса и модел.
Нико е родена през 1938 г. в Кьолн, Германия, като Криста Пефген в католическо семейство. Баща й Вилхелм е от пивоварната стара династия Пефген. По време на Райха той служи във Вермахта и загива през 1942 г. След войната Криста и майка й живеят в Берлин. Криста е красавица и бунтарка и на 13-годишна възраст напуска училище и започва кариера на модел. Снима се за немски списания, после я канят в Париж в агенцията на Дориан Лий, където я снима звездният фотограф на „Диор“ Уили Мейвалд. След като се появява в реклами, през 1958 г. тя приема роля във филма „Буря“ на Алберто Латуада.
Любовница
По това време става любовница на гръцкия режисьор Никос Папатакис, който държи и кабаре „Червената роза“ на Шанз-Елизе. За да скрие миналото и нацисткото реноме на баща си, тя приема неговото артистично име – Нико. Той я запознава с френския елит, тя започва да позира за „Вог“, „Темпо“ и „Ел“ и за модния дизайнер на „Шанел“. През 1959 г. се запознава с Федерико Фелини, който й предлага роля в „Сладък живот“ (La dolce vita). Известно време прекарва и зад океана, където взима уроци по актьорско майсторство от Лий Страсбърг в Ню Йорк. Именно докато снима кратък филм за Монмартър – рекламни епизоди за Париж, тя среща Ален Делон. Те изживяват бурна, но кратка връзка, от която на 11 август 1962 г. в Париж се ражда синът им Кристиян. Но Делон категорично отказва да е негов баща, тъй като не приема поведението на Нико. По това време тя живее в комуна. Това е времето на зараждащото се движение на хипитата, които проповядват свободната любов и безразборните връзки. Децата на цветята се отдават и на алкохол и наркотици. Ален Делон твърди, че тогава Нико имала връзка и с някакъв „клошар“ и по-късно казва на Кристиян (Ари): „Ти нямаш моите очи и коса, не си мой син. Аз спах с майка ти само веднъж.“ Въпреки че Ари е буквално негово копие.
През лудите 60-те и Нико, и Делон имат безброй интимни връзки. Той, след като зарязва годеницата си Роми Шнайдер заради Натали, която също му ражда син – Антъни, има отношение с Анет Страйберг, Мирей Дарк, Далида, Клаудия Кардинале, Ан Парийо и др.
Рокендрол
През 1965 г. Нико среща китариста на „Ролинг Стоунс“ Браян Джонс, с когото заживява и записва първия си сингъл I'm not Saying. Джонс я запознава с Анди Уорхол и Пол Мориси, които я снимат в експерименталния филм „Момичетата от Челси“. Тя се превръща в модел за подражание, заедно с Туиги са копирани в цял свят заради оригиналния си стил. Анди Уорхол ръководи групата The Velvet Underground и я предлага за певица заедно с Лу Рийд, с когото по-късно също има любовна афера. Нико е вокалистка в няколко парчета от дебютния албум, класирал се на 13-о място в „500-те най-велики албума на всички времена“ на списание „Ролинг Стоунс“. През 70-те Нико започва работа като соло изпълнител, като сама пише текстове и музика и си сътрудничи с Боб Марли, с когото има бурна любов, с Джаксън Браун, Джими Хендрикс. „Тя е рокендрол жена, която превзема сцената като лъвица“, пише „Журнал дьо диманш“. Но тя няма възможност да гледа сина си, а майка й е болна от Алцхаймер. И го поверява на Едит, която за разлика от сина си Ален е убедена, че Ари е негово дете, и през 1977 г. го осиновява. Ари е даден в католически пансион при строг режим, но на 17 години заминава при майка си Нико и попада във водовъртежа на нейния живот. Турнета, мъже, наркотици...
„Тя ми даде всичко. Дори и лекарството, изживях го напълно с нея... До края споделяхме наркотици, една и съща спринцовка. Това беше начин да бъдем заедно“, пише той в книгата си.
Страдание
Но на сцената Нико е „ледена девойка“ с репутация на готическа Грета Гарбо или пънк Дитрих. Тя пее с нисък алт и свири на хармониум, което придава църковен интензитет и с гробовния тон на нейния необикновен глас взривява публиката. Но наркотиците я разсипват, страда от депресии и психози. В Ню Йорк през 1971 г. в ресторант разрязва лицето на активистка за расово равенство, крещейки: „Ти не знаеш какво е страдание!“
На 13 декември 1974 г. Нико открива концерта на Tangerine в катедралата в Реймс, Франция. Участва в концерти с берлинския музикант Лутц Улбрих. Последният й възход е връзката й с френския режисьор Филип Гарел, с когото прави 7 филма и живее известно време, преди да се върне в Ню Йорк. Но житейската й спирала е низходяща, хероинът я превръща в сянка. През 80-те тя свири и пее в малки клубове в Европа. Както я описва кийбордистът Джеймс Йънг, тя е вече един ужасяващ образ. „Нейните черти, разкъсани след години злоупотреба с наркотици и лекарства, носеха само следа от онази ледена германска красота, покоряваща, която се превърна в абсурдна карикатура, истинска празнота“.
На 18 юли 1988 г. Нико и Ари са на почивка на остров Ибиса. Докато кара колело, тя пада и си удря главата. Умира от мозъчен кръвоизлив на 49 години. Погребана е в берлинското гробище „Грюневалд“ до майка си Маргрете. На погребението й звучи запис от последния й концерт в Берлинския планетариум, издаден като „Последният концерт на Нико“. През 1992 г. излиза и книгата на Джеймс Йънг „Нико. Животът и лъжите на една икона“.
Пристрастяване
За нещастие животът сред наркотиците оставя следи и за сина й Кристиян (Ари). Той многократно влиза за психично и депресивно лечение в психоклиники и така и не се отърсва от пристрастяването към опиати и депресанти. Той води дела срещу Делон за признаване на бащинство от 2018 г., но съдът ги спира с мотива, че Делон има постоянен адрес в Швейцария. 10 години от живота с майка си той прекарва затворен заедно с нея в тъмна стая, понеже тя има болестна фобия към слънчева светлина. Всичко това му докарва тежкото заболяване хемиплегия, водещо до парализа, което най-вероятно е причина за смъртта му. След нея дъщеря му продължи неговата битка за признаване на родство с легендата Ален Делон. Бланш пожела съдилищата в Женева да вземат ДНК от актьора. Брат й Шарл направи същото, но във Франция. Сагата продължава.
Жени Викторова
