П леме живее в каменната епоха и през последните поне 1000 години не е контактувало с други хора.
Тасадай – така е известно племето от джунглите на остров Миндонао, Филипините. Те са кротки и добродушни хора, най-силното им оръжие са тоягите, но предпочитат с думи да уреждат споровете си.
Възторг
Учените са във възторг. Новината обикаля света за отрицателно време през 1971 г. Всички сериозни научнопопулярни и строго научни издания се превъзнасят от откритието. „Нешънъл джиографик“ пращат свои хора и публикуват сензацията на корицата и 32 страници вътре, след това всички преписват по един или друг начин тази история. Свикват се конференции как да се опази уникалното племе от покварата на съвременната цивилизация. Към Филипините потичат пари за „опазване на племето и неговите традиции от предисторическите епохи“. По това време там управлява Фердинанд Маркос (1965-1986), който бързо се покрива със славата на диктатор.
По света са публикувани статии за откритите на остров Минданао живеещи в пещери из джунглите хора, които нищо не знаят в околния свят. Препитават се със събирането на даровете на природата – растения, раци, жаби, риби и птици, понякога хващат и прасета. Имат каменни брадви, а единственото им облекло са листа от лиани и треви. При това ги дели само един хълм от живеещи наблизо съвременни земевладелци.
Фотографът Джон Нанс и прочутият летец Чарлз Линдберг получават ексклузивен достъп до племето и правят хиляди снимки. Двамата са определени и първоначално на други не е даден достъп, за да не могат да предизвикат объркване и да не донесат болести на първобитните хора. После към Минданао се отправят няколко експедиции.
Племето живее в пещери.
Шок
Но Маркос е свален през 1986 г. и само няколко седмици след падането му от власт за Тасадай заминават швейцарският изследовател антрополог Оскар Итен и филипинският журналист Джои Лозано, за да видят как първобитното племе живее 15 години след откриването си. И двамата преживяват истински шок. Разбират, че по заповед на Маркос племето се е „върнало“ назад във времето хиляди години и е заседнало в каменната ера.
Всъщност хората изобщо не са били изостанали, а са си се развивали много добре. Но в един момент пристигат войниците на режима и ги принуждават да хвърлят всякакви съвременни дрехи, да ги заменят с листа. Да махнат инструментите и да си правят сами такива от пръчки и камъни. Махнати са радиоапаратите и всичко, което може да напомня за връзка с цивилизацията на ХХ век. Забранено им е да ходят при съседите в селата. Трябвало да се правят на първобитни добродушни хора, все едно са излезли от изгубения библейски рай. Тасадай толкова добре се престрували, че дори експедициите с най-добрите учени в различни области не са успели да схванат измамата. А и езикът им приличал като архаичен вариант на някои от другите разпространени във Филипините езици. Така всичко изглеждало като наистина перфектна мистификация и никой дори не можел да схване, че всъщност е лъжа и измама.
Тасадай се радват на летеца Чарлз Линдберг.,
Оказва се, че все пак режимът на Маркос е плащал на хора от племето да изглеждат от каменната ера. А в съседно село правели каменните брадви по начин да изглеждат все едно са дело наистина на първобитни. Тасадай наистина не били толкова изолирани и изостанали, но имало неща, които не знаели и почти не използвали земеделие. Не били високо развити, но не били изобщо отделени от цивилизацията.
А човекът, който стоял зад цялата мистификация – Емануел Елисалде, след падането на Маркос избягал от Филипините, прибирайки $35 млн. от международния фонд в подкрепа на племето. Избягал в Коста Рика и през 1988 г. се върнал на Филипините и дори станал посланик в Мексико. Но скоро се разболял от левкемия и умрял. Даже се появили теории, че това било Божие наказание за греховете му.
Готвят уловено животно.
Георги П. Димитров
