Н а 4 юли, преди половин век официално е избран най-дълго управлявалият Българската православна църква патриарх Максим. И тогава, и сега около законността на избора му витаят различни слухове и недомлъвки. Много учени твърдят, че патриархът е избран в пълно нарушение и в разрез на църковните правила, не от членовете на църковно-народния събор, а лично от Тодор Живков, при това с явни фалшификации на изборните резултати. Днес, 52 години по-късно, е трудно да се направи реконструкция на случилото се през лятото на 1971 г. Въпреки това от запазени документи може да се върне отчасти лентата на събитията.
Кариера
В действителност до 1971 г. няма никакви индикации за това Максим да има цел да оглави Светия синод на БПЦ. Израстването му по пътя на църковната кариера е бавно. Роден е на 29 октомври 1914 г. в троянското с. Орешак със светски имена Марин Найденов Минков. След завършване на Софийската духовна семинария постъпва като деловодител и певец на църквата „Успение Богородично“ в Русе. През 1938 г. става студент по богословие в СУ, като едновременно с това работи и като певец и библиотекар в Троянския манастир.
Марин е замонашен на 13 декември 1941 г. от Ловешкия митрополит Филарет. Седмица по-късно той вече е ръкоположен в йеродяконски чин от врачанския владикат Паисий и е назначен за дякон в Ловчанската митрополия. Три години по-късно младият дякон приема монашески сан в Черепишкия манастир. През 1947 г. Максим вече е архимандрит и е назначен за протосингел на Доростоло-Червенската митрополия. Между 1950 и 1955 г. той е изпратен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. Злите езици твърдят, че именно през този период напористият млад монах успял да направи добро впечатление на руския патриарх Алексий I, за когото се знае, че е ръкоположен с явната благословия на кремълската комунистическа върхушка. И че още в средата на 50-те години между комунистическите ръководства в Москва и София е било взето решение Максим да бъде новият български патриарх.
Кирил
Към този период начело на БПЦ е патриарх Кирил, който е смятан за „верен свой човек“ от комунистическата власт. На критиките, че прави отстъпки на болшевиките, Кирил мъдро отговоря: „В едно семейство може да има и вярващи, и невярващи, но всички те се обичат, защото са кръвно свързани. Такова е и нашето отечествено семейство. В него има и вярващи, и невярващи, но всички работят задружно за благополучието на страната ни.“
Всъщност в онези години, макар и с цената на известни компромиси, Кирил прави и невъзможното за съществуването на Българската православна църква. Към началото на 70-те години обаче патриарх Кирил вече е болен и на 7 март 1971 г. той умира. И тук започват изненадите, свързани със светкавичното издигане на Максим, който от 1960 г. междувременно е Ловчански митрополит. На 7 март часове след смъртта на патриарх Кирил именно Максим е избран за наместник председател на Светия синод. За запознатите с църковните правила е повече от ясно, че изборът е направен с активното участие на управляващите и че това е новият избор на партията за български патриарх. И това се потвърждава още на следващия ден, 8 март, когато ЦК на БКП взема решение да издигне кандидатурата на Максим за Патриарх български.
Самият Максим също решава да вземе нещата в свои ръце. В качеството си на временен духовен глава той налага в Св. синод приемането на едно решение, тотално противоречащо на Устава на БПЦ. А именно да не се провежда избор на нови членове на църковно-народния събор, а в събора да вземат участие старите членове от избора на патриарх Кирил, чийто мандат всъщност е изтекъл още преди 16 години. Така този абсолютно незаконен църковно-народен събор на 4 юли 1971 г. с таен избор обявява избора на Максим за Патриарх български и митрополит Софийски. В избора, макар и подкрепен и наложен от комунистическата партия, Максим среща доста силен отпор. Той спечелва с 11 гласа, а подгласниците му Паисий Врачански и Софроний Доростолочервенски събират съответно 9 и 8 гласа.
Ловчанският митрополит Максим гласува за себе си на изборите през 1971 г.
Бюлетини
Веднага след избора се разнася слухът, че всъщност на 73 бюлетини, които са минимално необходимите за избор на патриарх, името на Максим е било написано с един и същи почерк. Което красноречиво говори, че те са били подготвени предварително и раздадени на верни членове на събора. В условията на тотална комунистическа диктатура обаче този слух, достоен за гръмване на страхотен скандал, всъщност тихомълком е потулен и е забравен.
Две десетилетия по-късно, след като БКП вече е паднала от власт, в интервю за вестник един от членовете на събора от 1971 г. споделя, че минути преди гласуването мъж, известен като служител на Държавна сигурност, му дал бюлетината с написано на нея име на Максим и му казал, че трябва да гласува с нея. „Каза, че е взето решение Максим да бъде новият патриарх и че предложението е на др. Тодор Живков и е единодушно одобрено от всички в ЦК.
Обявяване на резултатите от гласуването
Нали се сещате, че по онова време да не изпълниш решение на най-висшия партиен орган, значеше да си подпишеш сам билета за затвора и да съсипеш живота на семейството си. Така че аз пуснах тази бюлетина, а предполагам, че и всички, на които са били дадени такива бюлетини, са ги пуснали“, разказва бившият член на църковно-народния събор. Ако историята със 73-те фалшиви бюлетини е вярна, това означава, че Максим е бил избран за патриарх напълно незаконно.
Добри Джуров
След 10 ноември 1989 г. въпросът със законността на избора на патриарх Максим отново е поставен на преден план. Неговите опоненти от алтернативния Свети синод на Пимен твърдят, че през цялата си църковна служба Максим е бил кадрови офицер от Държавна сигурност и прокарвал в синода и управлението на българската църква комунистическата политика. На бял свят се появяват и някои интересни факти.
Така например става ясно, че още по времето, когато Максим е Ловешки митрополит, отправя молба до Тодор Живков да отпусне финансова помощ за ремонт на Духовната семинария в Черепишкия манастир. А изборът на Максим за нов български патриарх е бил не просто взето негласно решение на другарите от ЦК, а официално правителствено решение, като задачата за изпълнението му е официално възложена на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Който както става ясно се справя с поставената задача блестящо.
Новият български патриарх Максим минути след интронизацията
За избора на Максим за български патриарх голяма заслуга има и министърът на отбраната армейски генерал Добри Джуров. Малцина знаят, че бившият партизанин е всъщност също кадър на Духовната семинария. Младите семинаристи Добри Джуров и Марин Минков не просто са се познавали, а са били и близки приятели. И както се вижда тяхното приятелство се запазва през годините.
Въпреки всички опити в посттоталитарния период да бъде свален от патриаршеския трон, Максим успява да запази поста още цели 22 години, чак до смъртта си. Духовният глава на Българската православна църква умира на 6 ноември 2012 г. на 98-годишна възраст и е погребан според желанието му в църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир.
Иван Георгиев
